Такива са очакванията на повечето хора според поредното НЕпрeдставително Асоциологическо проучване на ПР1 България.
Около 41% от анкетираните смятат, че протестите ще спрат едва, когато населението масово се пресели в чужбина. Макар повечето познати телевизионни експерти да твърдят, че енергията на протестите вече е затихнала, без да даде резултат, то мнението на респондентите за пореден път е на другия полюс. Повечето анкетирани изразяват твърдото си убеждение, че протестите ще продължат, докато в страната все още има активни граждани, които все още не са емигрирали. Тези настроения ясно показват, че местните жители смятат бъдещето си за по-скоро плаващо в света на сиво-черното, отколкото в розово-облачния опитмизъм, рисуван от предизборните реклами. Очевидно гласоподавателите са убедени, че протестите ще продължат и след изборите, предвид икономико-социалните перспективи, които политическият елит смело чертае пред тях.
Изследването напълно опровергава налаганото в медиите мнение, че хората от протестите всъщност мечтаят да влязат във властта. Едва 24% от запитаните лелееят министър-председателското кресло. В тяхна защита трябва да кажем, че тези хора са готови да се нагърбят с това непосилно бреме, защото твърдо вярват, че така ще настъпи краят на недоволството и ще се възстанови социалният мир. Подобни оптимисти, както се вижда и от графиката, не са особено много.
Малко под 1/5 от запитаните твърдят, че протестите ще завършат със своя естествен край – революцията. В тази група можем да разпознаем екстремните оптимисти, които смятат, че чаканата 23 години промяна най-сетне ще дойде. От друга страна обаче, липсата на близка социална перспектива за революцията поставя под съмнение кога изобщо ще се състои въпросната революция. С други думи, тази група вярва, че протестите ще се проточат твърде дълго.
Другата група, която можем да определим като оптимистично настроена, са привържениците на мнението, че протестите ще спрат, когато енергийната мафия стане социална. За разлика от предната група, тази изповядва патерналистични политически виждания, тъй като смята, че когато притежателите на основния държавен ресурс (енергията) станат по-социално чувствителни, то нещата ще потекат по мед и масло. Съвсем очевидно е, че подобен въодушевен възглед се споделя от една съвсем малка група от запитаните.
Трябва да се отбележи и че едва 2% са активни привърженици на теорията за свободния пазар. Предвид факта, че протестите избухнаха именно заради проблемите, породени от т. нар. свободен пазар, то този процент може да бъде приет за нормално статистическо отклонение.
Като цяло избирателите обаче виждат бъдещето все по-мрачно.
