Стоян Райчевски е председател на Съюз „Истина”, който се бори и отстоява правата на хората, пострадали от репресиите на комунистическия режим. Той е депутат в три народни събрания – в 36-ото, 37-ото и в 38-ото от квотата на СДС. През 1994 г. е изключен от Демократическата партия. Основава „Демократическа партия – 1986” в структурите на СДС, която е алтернатива на напусналата коалицията партия на Стефан Савов.
– Г-н Райчевски, народ, който не знае миналото си – няма и бъдеще, следвайки тази максима, каква е най-важната истина, която трябва да знае народът ни?
– Най-важната истина е тази, че комунистическият режим бе натрапен насила на българския народ. И тази истина се скрива и досега от младите поколения.
– Какво имате предвид, толкова много факти и събития за тези над 20 години на преход ни поднесе историята, свързани точно с комунистическия режим?
– Ще поясня: Малко се знае от младото поколение днес за комунистическия режим и какво стана в първите дни след 9 септември 1944 г. – след комунистическия преврат? Комунистите веднага започнаха поголовна разправа със своите опоненти. Още в първите седмици и дни бяха избити без съд и присъда стотици честни българи. После бе скалъпен т.нар. Народен съд – абсолютно незаконен. И, повярвайте, истината за това насилие днешното поколение не я знае. Тя не се изучава и при най-младите. Тя се избягва. Оцелелите съвременници помнят само разкази на своите бащи и деди за насилието на този режим, но не знаят какво се крие зад пропагандата, която потомците на комунистическата номенклатура в момента насаждат у младите.
– С това ли се обяснява наблюдаваната едва ли не носталгия по миналото, симпатия към родата на Тодор Живков или своеобразна реабилитация?
– Отчасти и с това. След 10 ноември 1989 г. мой познат изказа следното съждение: Не бързайте толкова с тая демокрация, може след 20 години да започнат да излизат партизански отряди в Балкана с името на Тодор Живков и ние да го видим с очите си! Звучеше гротескно, но сега го казвам не като „възможна” политическа алтернатива, а като хипербола на тази „носталгия” по миналото. Партизански отряди няма след тези двайсет и три години на преход, но хората са прецакани, надеждите им са опорочени и те протестират по улиците, бунтуват се, самозапалват се! Това е ужасно! Внушаването години наред на фалшиви популистки идеи доведе народа ни до тези печални последици и действия на отчаянието.
– Искате да кажете, че трябва да има закон за лустрацията ли?
– Точно така. Трябва да има закон за лустрацията!
– А не е ли малко късничко – с наместени вече структури във всички етажи на властите, сраснали с икономика, политика, култура, във всички сфери на живота ни; все едно да искате на младежа да му окапе брадата и да стане пак дете?
– Не, съвсем не е така! И съвсем не е късно за такъв закон! Една от причините, поради които трябва да има Закон за лустрацията, е тази, че България продължава да бъде най-бедната страна от източноевропейските страни, защото не бе извършена именно лустрация. Не бяха отворени своевременно досиетата. А се даде време на старата партийна номенклатура и на репресивния апарат да заличат своите престъпления, да заграбят икономическата власт – било то чрез приватизация или други форми. И те в момента са работодателите. Те са в структурите на властта. Те сформираха много подставени политически формации, които пледират, че са „демократични”. Ако избирателите знаеха кой застава пред тях, кой ги води – щяха да вземат други решения. Ако обществото знаеше кой в момента се явява като бизнесмен и претендира за такъв, е заграбил, фалшифицирал или просто е получил едни държавни пари, както това направиха банките с кредитните милионери – нещата щяха да стоят другояче. И кои бяха ръководители на банките? Като народен представител се опитах да прокарам в законодателството в отделни законови разпоредби бивши служители на Държавна сигурност и на партийната номенклатура да не могат да заемат управленски функции в банките, което обаче не мина в парламента. В три народни събрания правих опити за това и не, и не! По-късно се въведоха някакви козметични „текстови приказки”, които бяха повечето за парлама.
– Вие като председател на Съюз „Истина” вероятно сте чели много от т.нар. досиета на именити люде, свързани със структурите на Държавна сигурност?
– Чел съм ги. Но вече ги издават и в сборници. Има ги навсякъде. Тези досиета са на един значителен процент от елита ни. Има ги в сферата на икономиката, на науката, в академичните среди, та дори и в духовенството. Досиетата обаче не само са били прочистени, но и официално бяха унищожавани. Така че ние не можем да сме сигурни, че всичко се съхранява. С това се и оправдават. Това, което е останало – трябва да се извади и това се прави вече. Но проблемът е, че много се закъсня! Изминаха 23 години. Много неща нямаше да се случат на България, ако това се знаеше още в самото начало на прехода. Ако се знаеше истината за политиците, за банкерите, за бизнесмените, за медиаторите, за собствеността на медиите и пр.
– И какво виждате оттук насетне, предстоят избори?
– Виждам изграждане на една стабилна политическа класа, и то създадена от обществото. Не може някой отвън да нарежда, да посочва. Да се отстраняват онези, които не са изпълнили ангажимента си, компрометираните лица. Смятам, че е пагубно за обществото ни това, което виждам напоследък: Да се смени всичко и като докараме съвсем нови лица – това ще реши проблемите?! Съвсем новите лица са също рискови. Ти не знаеш кого ти докарват. Политиката е служене на обществото, тя дори не е служене на партия само.
– Но това са само думи – направете прогнозите си за тези избори?
– Прогнозирам, че разумът на българския народ ще надделее, но този път той ще бъде по-категоричен. Той знае тези, които са го измамили, и няма да заложи на тях. И пак повтарям, стигна се дотук, защото нямаше лустрация, нямаше ранно откриване на досиетата. Новият парламент трябва да го направи задължително и най-после да приеме такъв закон. Така младите хора на България няма да бъдат подвеждани и ще вземат по-правилно своите решения.
Керка ХУБЕНОВА
