С жената на Петър Гюзелев до късно в четвъртък вечерта разлиствахме семейните албуми. Същия ден Господ взе „щуреца“ да свири на небето. Вместо да тропосваме из живота на легендарния музикант по дати и събития, си спомних, че само преди месец Валди Тотев и Пеци Гюзелев си разказваха весели спомени от турнетата на „Щурците“ в тихо столично кафене. Затова се обадихме на Валди да прибави със спомени няколко щриха към образа на Пеци Гюзелев, който отива в казармата да го вербува за каузата „Щурците“…
„Краят на август. Жега и леност. Аз съм „старо куче“ под формата на помощник технически ръководител на обект на Строителни войски в гр. Пирдоп. В поделението в Челопеч сме 8 българи срещу 564 други. Нямам дори и легло. Крие ме Шукри, редовно служещ турчин, сержант от Кърджали. Не проверява името ми на вечерна проверка през 5-те месеца от престоя ми в това трудово поделение. Не щеш ли, дежурният ме вика.
На портала в казармата ме чака Пеци Гюзелев и за радост на всички, включая и мен, ми предлага да започна работа с „Щурците“ след уволнението. Имах предложение да започна работа с Емил Димитров след казармата, но офертата от „Щурците“ беше неустоима. Пеци сухо и делово представи условията. Трябва да се отърва от кръчмарския джазорган FARFISA-profesional и да го заменя с доплащане, разбира се, с Fender пиано. Речено-сторено. Той се зае с търговската част, нищо, че аз бях завършил търговия във ВИИ „Карл Маркс“. Баща ми се ужаси. Как може да дам 3000 лв. (годишната му заплата като хирург) на някакъв напълно непознат, който отгоре на всичко заминава на Запад (Пешо „немеца“).
Пеци винаги беше коректен в сметките. Разбрах го още в тази първа сделка. Успя да продаде немодерния вече джаз-орган и без утежняващи ме финансово процедури да ми осигури най-модерния за момента инструмент. Така беше и през годините. С тефтерче в ръка,точен до педантичност и ужас за сервитьорите. Помагаше ни да си отдъхваме в сложните взаимоотношения с „Балкантурист“.
Пеци обичаше книжарниците. Не че ние, неговите колеги, не ги обичахме. Разликата беше в това, че Пеци ставаше преди всички. Когато се „измътехме“ към 11-12 ч, той вече беше обиколил малкия град. Знаеше в коя сладкарница има прясна баница и баклава. Обясняваше ни как да стигнем до антикварната книжарница. Кои книги, за които сме си говорили, все още могат да се намерят там. Пеци беше Гугъл по онова време за всички ни. Най-много се интересуваше от книгите, до които се е добирал с труд в детството си – Майн Рид, Карл Май и т.н.
Пеци беше много разсеян шофьор. (Е, не чак колкото Кирчо, де!). Помня как ние с Жоро пътуваме след него. Пеци завива някъде над нас на паркинг пред хотел. Преодолява бордюр, прегазва елхичка и спира изненадващо и за самия себе си между два новопосадени бора. Все едно го бяха пуснали с хеликоптер между тях. Единствения път, когато видях Пеци подпийнал, беше в Априлци. Много се забавлявахме, защото това беше невиждано нито преди, нито след това.
Пеци имаше търпението, което аз нямам, да изслушва всеки от почитателите ни, дошли при нас след концерт. Обясняваше на всеки местен музикант какво трябва да си купи, как да го включи, с какво да го върже и т.н. технически подробности, до които той се беше добрал. Раздаваше „ноу-хау“ на поразия безплатно. Оставаше с часове след концерта, за да покаже на млади музиканти китаристи как се прави това или онова. Пеци и църквата. Тук със сигурност ще съм на личното си мнение.
В началото познанията на Пеци за християнството бяха като на човек, прочел една книга. Направо ни разсмиваше с Кирчо, защото разпалено ни обясняваше неща, които ние знаехме от детството си. Ползата от теологично-религиозните ни спорове, докато пътувахме, се състоеше в това, че отново се налагаше да поразлистим Евангелието. Пеци беше като проповедник кръстоносец. Не търпеше тълкувания и майтап. Странно?! Той беше единствен в група „Щурците“ от комунистическо семейство, а се оказа, че е най-вярващ от нас?!“ Неведоми са пътищата…
Но вярата промени Пеци. И то как! От един педант във всяко отношение Пеци се превърна в широко скроен и приемащ всичко човек. Най-впечатляващо за мен беше търпението, с което се отнасяше с внучетата си. Сигурно той ще е човекът, който най-много ще им липсва. Невероятно любвеобилен, но и строг дядо Пеци.
Не ми е лесно сега, след като Пеци го няма от вчера, да разкажа всичко, което чувствам за него. Със сигурност ще ни трябва време да разберем колко много сме загубили. Моята любима негова песен е „Дяволски сезон“. Няма песен по света, която да прилича на нея като музика и текст. А това е нещо!!!“
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
