Не говоря за явните атеисти и антихристи. Тяхното духовно състояние ни е ясно. Мисълта ми е за онези, които признават съществуването на Бог ( като „някаква сила” или „има нещо”), знаят за Христос, като „историческа” личност или „извънземен пратеник” , но обикновено свързват празника с възраждането на живота в природата и настъпващата пролет. Затова и с наближаването на празника витрините на магазините за подаръци са отрупани с изкуствени цветя, пиленца, кокошки, разноцветни яйца, а напоследък и… зайци. Разбира се, това са символи. Но за какво ни говорят те? Символът е:
знак, рисунка или предмет, който представя в съкратен вид същността, значението на даден предмет, събитие или идея ;
начин за предаване на послание, изявление;
„врата” за разбирането на определено послание.
Приемането на определен символ говори, че си почитател, фен, поклонник на идеята, която стои зад символа.
Защо яйцето е Великденски символ? Какъв смисъл е закодиран в него? Вареното и боядисано яйце е най-използвания символ за Великден не само в България, но и на други места по света. Във вярванията и религиозните традиции на европейските народи в предхристиянската епоха идването на пролетта се свързвало с богинята на плодородието – Easter, чийто символ е яйцето, носещо представата за началото на новия живот. Така, както малкото пиле се излюпва от черупката си, така и пролетта разчупва оковите на зимата и ражда нов живот. В древните Гърция, Китай, Египет, Галия и Персия възприемали яйцето като символ на Вселената и живота – жълтъкът олицетворявал бога – слънце, черупката – бялата богиня, а цялото яйце – възраждането.
Религиозните вярвания на траки и славяни, населявали нашите земи, не се различават много от тях. Върховното божество на траките – Великата Богиня майка, олицетворявала вечния, свещен кръговрат на раждането и смъртта. Дажбог бил богът на плодородието у славяните. Вярванията и обредите били насочени предимно към поклонение и омилостивяване на тези природни сили, от които до голяма степен зависели живота и поминъка на хората, препитаващи се предимно от земеделие и скотовъдство. Затова било много важно да „измолят” от природните сили благоприятно време и добра реколта. Настъпването на пролетта се чествало с различни обреди и ритуали , в които яйцето, символизиращо възраждането на живота, имало подчертано присъствие. В тази връзка, пролетта и яйцето като символи на живота се свързват смислово.
След приемане на християнството старите традиции и обичаи свързани с поклонение към природата продължили да присъстват в бита на хората. Опитите на традиционната църква да ги премахне оставали без успех. Навиците били дълбоко вкоренени в народната психика и църквата се принудила да се приспособи към тях. Заради това и в основата на великденските ритуали на традиционната църква лежат митове, легенди и древни езически обичаи. На това основание се дължи и присъствието на червено боядисаното яйце. Християнската църква вложила свое съдържание в старите символи. Боядисаното яйце започнало да се свързва с Христовото Възкресение, т.е. с преодоляване на смъртта.
В една от легендите, чрез които се обяснява приемането на боядисаното яйце за символ на Великден се разказва: „Още от древността християните приемали червения цвят като символ на възкресението. Преданието разказва за Мария Магдалена, която поздравила император Тиберий с думите „Христос е възкръснал“. Той се засмял и отговорил: „Христос е възкръснал от мъртвите толкова, колкото яйцето в ръката ти е червено“. Но още преди да завърши думите си, яйцето, което тя носела като дар, се обагрило в червено”. Затова и Мария Магдалена често е изобразявана на иконите да държи в дясната си ръка червено яйце.От тогава хората започнали да боядисват за Великден червени яйца.
Друга легенда разказва, че когато Исус Христос бил разпънат на кръста, враговете му го замеряли със запъртъци. Божията воля, обаче била такава, че щом развалените яйца се докосвали до тялото му, се превръщали в здрави, хубави, червени яйца. В чест на това чудо християните започнали да боядисват червени яйца за Великден.
Връзката на козунаците е пак с предхристиянски корен. Народите, прекланящи се пред природата, приготвяли като жертвоприношение – хляб от пшеничено брашно. По такъв начин се отдавало почит за омилостивяване на онези природни сили, от които, според вярванията им, зависело житната реколта – земята, слънцето, атмосферните промени – дъжд, градушка, буря, вятър и т.н. След това християнството заменя символното значение на козунаците с обяснение , че това е тялото Христово.
Легендите, с които се обяснява използване символа на боядисаното яйце в християнството, са легенди,те не могат да се докажат.
Яйцата, козунаците и другите ритуали са сериозно предизвикателство за вярващите. Те изместват почитта към Христовата жертва на кръста, значението на Възкресението и смисъла на празника към творението и природата. Във форум на интернет четем: „Боядисването на яйцата лежи в основата на християнството в България. Такава е вярата на българина – шарена, празнична и веднъж в годината. След това този символ на вярата – яйцето, се чупи в яйцето на ближния! Защо ли? – за да го изядем. В яйцето е цялата вяра на българина!” За българите „чукването” с яйца е за здраве. Вярно, българския народ е много болен и здравето е много важно. Затова той вече само за здраве мисли.. А това, че е празник за спасението на душата му или не достига до него или отива на заден план.Понеже си обичаме религията, ритуалите, традициите, независимо предхристиянски или християнски. Но религията не е истинска вяра.!
Дори човек да не се съобразява със забравеното послание закодирано в символа, никога не трябва да забравяме, че освен видим свят, съществува невидим, духовен свят. В поднебесната има „един”, който се интересува от всички възможни начини за проникване в душите, мислите и чувствата на хората. Не случайно е казано „обикаля като ревящ лъв” .Променяйки посоката на посланието противникът потрива ръце с ехидна усмивка, усеща място подходящо за въздействие и манипулация , възможна „врата”…
Та на кое ще отдадем почит – на яйцето или на Възкресението Христово?
