Наша
публикация за хвърлени в яма кучета
преди два месеца в Бисерци предизвика
широк обществен резонанс. Тогава кметът
на селото ни каза, че кучетата почнали
да хапят хора и за да ги спре, била
организирана акция за тяхното упояване.
След упойката обаче специализираният
превоз от Кубрат не пристигнал, за да
ги закара до кучкарника в общинския
град.
Освен
по форумите, проблемът се пое от
неправителствени организации за защита
на животните. Със заповед на Националната
ветеринарна медицинска служба /НВМС/
представители на РВМС – Русе бяха на
проверка в Община Кубрат. Придружаваше
ги и Грета КОНОВСКА – национален
координатор за зона Северна България
в Националната координационна мрежа
„Справедливост за животните“ и
представител на сдружение „Германо-българска
помощ за животните“ за Велико Търново.
Екипът
от ветеринари и г-жа Коновска обмислят
и посещение в приюта за кучета и в
Разград.
Г-жо
Коновска, какво предизвика мащабна
проверка в Кубратско?
Проверката
е съвместна между националната
координационна мрежа „Справедливост
за животните“, включваща около 23
организации, и Националната
ветеринарномедицинска служба. Проверката
се базира на заповед на НВМС- София и
д-р Войнов по повод публикация във вашия
вестник. Дойдохме в Кубрат да видим кой
за какво отговаря, какви пари се харчат.
Какво
се оказва на този етап?
Оказва
се, че нямат действаща програма. Съгласно
Закона за защита на животните, приет
през януари 2008-ма, Общинските съвети
трябваше да изготвят програми за
действия, ограничаващи кучешката
популация. Законът предполага до три
години да се изградят приюти в по-големите
градове. Ние искаме да разберем кой в
Община Кубрат има право да използва
упояващи средства.
Оказва
се, че в Община Кубрат не се прави нищо
по Закона за ветеринарно дело и Закона
за защита на животните, няма програма,
имало е проект на стойност 63 000 лева,
който не е бил одобрен от социалното
министерство. Въпреки че проектът не е
заработил, има изградена сграда, наречена
приют. От миналата година обаче, той
няма програма за работа.
В
приюта тук има един ловец, гледач,
управител. Обикновено управителят е и
лекар, но това не е особено редно, защото
тъй като управителят води документация,
която хич не е малко. Всички животни
трябва да са описани в амбулаторен
дневник, да им се води регистър, в него
пък се поставя стикер за всяка ваксина
бяс, което означава, че тя наистина е
поставена.
Нашата
практика доказва, че няма община, в
която да се поставят стикери за бяс. А
това означава, че ваксината може да е
купена, но да не е поставена. Така
съществуват подозрения за злоупотреби
– кучето да се води обработено за бяс,
а то да не е.
Сега
следва констативен протокол. А след
него?
За
нас е много важно да разберем кой е бил
този, който е упоил животните
в
Бисерци. Ако кметът е пратил неквалифициран
човек, той подлежи на акт. Тук виждаме
и нарушение на чл.7 от Закона за защита
на животните. В случая упоени животни
се хвърлят в трап, а това се квалифицира
като умишлена смърт.
Но
може би има натиск върху Районните
ветеринарномедицински служби да не
пишат предписания по места, както и
актове, но това трябва да се промени.
Няма да продължават така нещата!
В
предварителния ни разговор казахте, че
констатациите ще стигнат до ресорните
комисии в Европейския парламент.
От
влизането на закона в сила извършихме
няколко съвместни проверки – контролният
орган НВМС и ние като неправителствена
организация. Констатирани бяха от
експертите над 22 нарушения във Велико
Търново, например. До този момент
националната служба не е санкционирала
нарушителите.
Животните
трябва да се кастрират, но като бъдат
маркирани и обезпаразитявани, за да не
са опасни за хората. Казват, че за
данъкоплатеца едно куче струва 60 лева.
Не е вярно това! Вътрешното обезпаразитяване
с таблетка за тения и глисти трябва да
се прави на три месеца. Таблетката струва
стотинки. Вместо нея обаче, се поставя
препаратът Алфамек, който не е за тения.
Освен това той е директна заплаха за
здравето на хората, а е и скъп. Ние питаме
защо няма санкции. Нарушителите
злоупотребяват и с общественото мнение,
защото хората им вярват, че едно куче
излиза 60 лева.
Нещата
са много наслагани и натрупани. Писали
сме многократно до министъра на
земеделието, защото той е контролен
орган. Пълно мълчание. А за нас бездействието
на министерството и на националната
служба означава съдействие за беззаконията.
Това е поставяне на чадър над
закононарушителите.
Уведомили
сме Жак Баро – вицепрезидент на
Европейската комисия, сезирали сме
Европейския парламент, Комисията по
жалбите и петициите в Европейския
парламент. Ангажирали сме и комисарите
по здравеопазване. Защото ние знаем за
нерегламентиран трафик на животни и
никой не се интересува от проблема.
Някой има полза да има кучета, защото
кучетата струват пари на общините. Но
не че общините дават пари за обработка,
а за да се каже, че има проблем с кучетата
и да се увеличават обществените поръчки
и средствата за тях. Защо? Защото едно
куче може да се пише, че е обработено по
няколко пъти, а това е игра на пари.
Галина
МАРИНОВА
