Източник: Марио Евстатиев/Div.bg
Наближава гала-премиерата на новия български филм „Джулай“. Тя ще бъде на 8 май, а филмът ще се завърти в киносалоните от 10 май. Вече ви срещнахме с Васко Кръпката, който е главният виновник за саундтрака на филма. А сега ни предстои среща с Филип Аврамов – едно от действащите лица в „Джулай“.
A Plus Cinema
Какво те привлече във филма „Джулай“? Как се нави да участваш?
С Галина и Кирил (бел.ав. Галина Тонева – продуцент на „Джулай“ и Кирил Станков – сценарист, режисьор и продуцент на филма), които са продуценти на предния филм („Кецове“) се познаваме и те ме поканиха да участвам в „Джулай“. Аз самият още не съм гледал филма и за мен той ще е изненада. Но заснемането му беше едно много готино преживяване, защото снимахме на морето, когато е късна есен.
С какво този филм е по-различен от другите, издай нещо интересно за твоята роля. Зрителите на какво мислиш, че ще се изкефят най-много?
Предполагам, че на различни неща. Зрителите си знаят. За филма – беше свобода на действие, беше приятно да се работи с режисьора, филмът носи своя дух.
Мислиш ли, че „Джулай“ ще продължи тенденцията за възхода на българското кино, за който се говори доста усилено през последните години?
Като го гледам, ще кажа. Надявам се да.
А иначе ходил ли си на „Джулая“? Какво мислиш за тази традиция?
Това е много хубава традиция. Ходил съм, да, във Варвара, в Созопол. Едно време тръгвахме ей така. Със Силвестър Силвестров сме ходили на „Джулай“, бяхме студенти още. Тръгнахме след един изпит във ВИТИЗ през 1994 г. беше, когато играехме на световното по футбол, страшно лято беше. Много приятно.
Но тук, във филма, главните георини са на друга възраст, в друга ситуация, а моят образ се оказва малко на гадняр. Все пак, ако си част от мафията, не можеш да се измъкнеш. Дано поне да съм оставил впечатление и някаква надежда, че мога да помогна, но… Иначе срещата с колегите във филма беше също много приятна, като с Ицхак Финци – много можеш да научиш от него.
Киното, театърът или телевизионните продукции – къде се чувстваш най-добре?
Важно е материалът да бъде хубав, тогава самата драматургия те изтегля по някакъв начин. Но що се отнася до кино, киното е отвъд границите. С колегите имаме една шега „да си известен, да си известен, колко да си известен – оттук до Драгоман“, нататък вече никой не те познава. А филмът има възможност да пътува на много места, да те видят много хора.
Трудно ли се прави избор, особено когато трябва да си на две места по едно и също време? Кажи сега нещо интересно за постановката, която подготвяте в момента.
Трудно е, да, сега подготвяме „Веселите уиндзорки“ по Шекспир, премиерата е на 2 май в Народния театър „Иван Вазов“. Режисьорът на постановката е англичанин – Ръсел Болъм.
Трудно ли е да те режисира англичанин?
Не, не е трудно, защо да е трудно? В театъра няма езикови бариери, винаги хората се разбират много бързо. А и съставът е много добър – Иван Бърнев, Стефания Колева…
Разкажи ни някоя дивашка история (от „Джулая“).
През 94-та година беше много хубав „Джулай“, три дни. Аз се запознах с всички хора, ходихме с влак, после на стоп до Варвара и като слязох се запознах с всички хора поотделно. После се преместихме в Созопол и цяла нощ не млъкнахме, след което играхме на въображаем волейбол (без топка, нямахме топка). Това така ни даде възможност да се запознаем с неколцина момичета.
Марио Евстатиев/Div.bg
ДИВ БЛИЦ:
Давам: всичко
Искам: малко
Взимам: много
Пожелавам на българския зрител да гледа „Джулай“ с интерес, защото този филм е правен с любов… останалото е мълчание.
