Миенето на косата, що се отнася до честотата му, е дискусионен въпрос в козметиката. Някои автори са за по-рядкото, други — за по-честото миене.
Напоследък се намеси и нов смущаващ фактор — свръхмиещите д е т е р -г е н т и или т е н с и д и, които влизат в състава на сапуни и шампоани като активно миещи химични субстанции. Те почистват много добре, но прекомерно обезмазняват, а понякога и „химически травматизират“ слабите и нежни коси. Обезмазняването при детергентните шампоани и сапуни достига до 70%. След измиването с тях косата става пухкава, мека, свръхчиста. Това й състояние я прави уязвима към околната среда и собствените й мастни жлези. Тя поема повече прах и нечистотии и повече секрет от жлезите, поради което замърсяването й става по-бързо. Това налага често миене.
Ако косата се мие с недетергентен сапун или шампоан, измиването й не е така пълно и тя не става бухнала и пухкава, но се замърсява по-бавно и се налага по-рядко да се мие.
Миенето с детергентни шампоани, каквито са почти всички в последно време, налага много продължително изплакване на косата след това. На пазара се предлагат безброй имена шампоани, които се различават само по добавената активна съставка. Най-често тя е: билки, витамини, сяра, яйчен жълтък, лецитин, холестерин, хормони, биопродукти, лекарствени съставки и пр. Малко наивно е да се приеме, че за времето, което престояват върху главата, тези съставки могат да окажат определено активно въздействие. Още по-малко може да се говори за лечебни шампоани.
Важното е шампоанът да не уврежда структурата на косъма и да не променя трайно рН-фактора на кожата. Доказано е, че след всяко миене „киселинната мантия“ се възстановява за 20—30 минути. При миене на нормална и суха коса, ако тя не е много замърсена, шампоан трябва да се поставя само веднъж. Той се разтрива между дланите и после се разнася равномерно върху кожата. Масажира се с пръсти, докато стане на пяна, изчаква се 2 минути и после пак се масира. Мазните коси се мият непременно с два шампоана. Изплакването става, като косата се мие с чиста вода най-малко 3 минути. Много мазната коса се мие с гореща вода, мазната и нормалната — с топла вода, а сухата и нежна коса — с хладка вода. Нормалната коса се мие един път седмично, много мазната — веднъж на 3—4 дни, а сухата и изтощена коса може да се мие веднъж на 7—9 дни.
Добре е последната вода, с която се изплаква косата, да съдържа оцет или лимонов сок — по 1 чаена лъжичка на канче вода (дозата е индивидуална и може да се променя в повече или в по-малко). Това премахва варовитите остатъци по косата и се възстановява по-пълно киселата реакция на кожата. В резултат косата става мека, лъскава, защитена и готова за ондулация. Още по-добри за целта са билковите оцети. Те се приготвят, като се вземе една шепа билки (лайка, мента, липа, коприва, роза, репей, слез, маточина, брезови и върбови листа) и се постави в половин литър плодов или винен оцет в тъмно шише или добре затворен съд. Сместа се оставя да престои на слънце 15 дни, след което се прецежда и билките се изстискват. За поливане на главата след миене така полученият оцет се разрежда с вода в отношение 1:5. Неразреден, този билков оцет може да служи за фрикция при мазни коси.
В някои френски салони след шампоана косата се мие дълго с гореща вода и накрая изведнъж се полива със съвсем студена вода, след което се оплаква със студена оцетна вода.
Сушенето на косата трябва да става с умерено топъл въздух. При горещо сушене сухата коса става още по-суха, а мазната впоследствие се омазнява още повече.Източник:www.zajenata.ogosta.com
