Филип Трифонов изиграва главни роли в знакови за българското кино филми, като „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“. Репликата му „Една боза от 6 стотинки“, от филма „Момчето си отива“, е считана за култова от много негови почитатели. Това е една от първите му роли, която остава и най-известната му.
Във филма си партнира с Невена Коканова и това поражда слухове за интимна връзка между тях. Трифонов отрича, но подчертава, че благодарение на съвместната им работа впоследствие получава много предложения за работа в киното. Боза Трифонов пие и в първата си пиеса, в детското представление „Зайко всезнайко“. 8-годишен, в паничката му вместо супа е сипана бозица.
На 4 май един от най-добрите ученици на Апостол Карамитев навърши 66 години. „По-интелигентни хора ме разпознават. Все пак не всички се интересуват от историята на българското кино“, с типичната си тънка ирония актьорът Филип Трифонов характеризира днешното ни време.
Филип Трифонов е от онези актьори, които пострадаха от т. нар. чистка в Сатиричния театър. Както е известно на мнозина, новият директор Калин Сърменов намали заплатите на някои свои подчинени, които според него не играят достатъчно и по тази причина са в тежест на бюджета. За разлика от колегите си по съдба, Филип Трифонов запази мълчание по арт скандала. Той без много шум си подаде оставката от Сатирата и потърси поле за изява в Народния театър, където участва и в нова постановка по сценария на филма „Пожар, момичето ми“ на Милош Форман, чийто режисьор е Николай Гундеров. Едва ли ще мога да се пенсионирам, с тревога споделя актьорът.
16 години Филип Трифонов не си плащал здравни и пенсионни осигуровки и това ще утежни пенсионирането му един ден.
„То за храна нямаше, камо ли за пенсия“, не иска и да си спомня за тежкото минало Ран от „Момчето си отива“
Това е истината: участвал във филми като „Преброяване на дивите зайци“, „Оркестър без име“, „Адио, Рио“, „Лавина“, „Иван и Александра“, актьорът едва свързва двата края след краха на предишната система. От 2006 г. е на щат в Сатиричния театър, където е поканен от бившия директор Павел Васев. Две години, между 1990 и 1992 г., Трифонов живее в Нюрнберг, Германия, където се препитава като хамалин. „Издигнах се до шофьор на камион. Пътувах из цяла Германия и много се радвах, като имаше задръстване, защото плащаха почасово и чакането на аутобана влизаше в сметката“, разказва патилата си актьорът. Тогава той си поставил за цел не само да направи пари, но и да докаже, че българите не са мързеливци, както смятали западните работодатели.
Заложил на личната дисциплина, която носел в себе си от годините в спорта. Малко е известно, че в средата на 60-те Трифонов е успешен състезател по бокс. На градското първенство през 1965 г. за юноши старша възраст става първенец в категория до 67 кг. „Първата сериозна работа намерих в италианска фабрика за тортелини.
Обработвах машинно десетки килограми мортадела
Казвах си „хем ми плащат, хем ме хранят с мортадела“, но явно не бях подходящ за еднообразната работа във фабриката”, пак се иронизира актьорът. Той не издържа в Германия и се завръща, за да изкара най-трудното десетилетие в живота си – време, през което „мъжът вкъщи“ става съпругата му Сашка.
Нейните доходи, без да са големи, превишават бюджета от творческата му дейност. Първите две години след завръщането актьорът кара такси и в София. Когато клиенти го разпознаят, не отрича, че е звездата от „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“. Не му става неудобно, но усеща, че на клиентите им става тъжно. “Започнах да потъвам, разболях се тежко. Една сутрин, след много пиене и пушене, се наведох да си вържа връзките на обувките. Зави ми се свят и паднах на главата си”.
Лимбия МИЛУШЕВА
