Разпространен е в Европа от р. Рейн на изток в басейна на Балтийско, Черно, Каспийско и Аралско море, в Кавказ и Задкавказието. У нас се среща в Дунав и средните и долните течения на притоците му, а така също в реките на Беломорския басейн /Марица, Тунджа, Струма, Места/ и в редица новопостроени язовири и водохранилища /„Студен кладенец“ и „Ивайловград“/ и пр. Отначало малките сомчета ядат водни насекоми, но още през първата година преминават към хранене с риба. Възрастните сомове са истински хищници и освен дребни плевелни риби, ларви на насекоми, червеи, пиявици, попови лъжички, жаби, водни бръмбари, раци, мишки, умрели риби и жаби ядат също така дребни водоплаващи птици, бозайници и риба. Той е всеядна риба, но през зимата съвсем престава да се храни, а през пролетта, когато формира половите си продукти, приема около 80 % от храната, необходима му през годината — около 7 — 10 кг плевелна риба. Половата му зрелост настъпва към 3 —¦ 4 годишна възраст. В зависимост от температурните условия през май-юни женската изхвърля между 8 и 25 хиляди хайверени зърна на килограм живо тегло, т.е. между 100 и 500 хиляди хайверени зърна. Като хищник и всеядна риба сомът бързо нараства на тегло, особено ако условията за това са благоприятни. Наскоро в Хаузханския язовир — най-големият по трасето на Каракумския канал в СССР /Тюркменска ССР/ — бе уловен сом, тежък 200 кг. У нас обикновено обект на промишлен риболов са сомовете с дължина 50 — 60 см и тегло между 1 и 6 кг, а на спортния риболов — до 10 — 15 кг. Според някои сведения у нас са улавяни сомове и с тегло от 50 до 80 кг. Месото на сома е бяло, тлъсто и много вкусно /особено в опашната част/, с малко кости. Изпозува се в прясно състояние, солено, на балик, а така също и пушено. В месото на сома се съдържат също така 240 мг% калий, 22 мг% магнезий, 22 мг% калций, 315 мг% фосфор, 1 мг% желязо, витамините В1, В2, РР, фолиева киселина, биотин и токоферол, а още и кобалт, мед, арсен, В12 и др.
