Малко надценяваме националите по волейбол, казва бившият капитанПламен Константинов е роден на 14 юни 1973 г. И двамата му родители – Георги Константинов и Ева Дойчева, са бивши национали по волейбол. Започва кариерата си в Левски през 1986 г., като играе за сините до 1995 г. След това отива в Славия. През 1996 г. Гибона отива в италианския Джоя дел Коле, а след това играе последователно за Арис Солун, Емланк банк (Тур), Орестиада (Гър), ПАОК, Олимпиакос, Панатинайкос, Тур (Фр), Монтекиари (Ит), Ястржебски (Пол), ЗСКА Газпром (Сургут) и Ираклис (Солун). Печелил е 6 титли в България и Гърция. Като играч на Ираклис е избран за най-добър посрещач в Шампионската лига през 2009 г. С националния отбор е играл на две олимпиади – Атланта ’96 и Пекин 2008. Участва на 3 световни, 6 европейски първенства и общо 11 издания на Световната лига. Капитан е на България в периода 2005-2009 г.. Печели бронзов медал на световното през 2006 г. и на Световната купа през 2007 г. Спира с волейбола през 2009-а, след като не попада в състава на националния отбор за европейското. След това става треньор, като последователно води турския Зиратбанк и руските Газпром-Югра и Губерния.
Пламен Константинов беше голямо име като играч, а сега постепенно прави име и като треньор. Бившият капитан на националния отбор изненада всички в Русия, а воденият от него Губерния Нижни Новгород остана на крачка от медалите. Пред „7 дни спорт“ Константинов разказа какъв е животът в Русия и каква е разликата между това да си играч и треньор.
– Здравей, как си? – Благодаря добре. Удовлетворен морално. Финансово не напълно все още. Имаме забавяния на плащанията, свързано с това, че голяма част от финансирането е от бюджета. – Ти си човек с много противоречива съдба. Стана голям спортист, но накрая на спортната ти кариера станаха някакви скандали. Треньор в Турция, но не постигна голям успех или аз греша? – Май ти грешиш. Спечелихме купата. Клубът е печелил в цялата си история една купа и една суперкупа. Една от двете е моя. – Защо не продължи? – Има специфика в Турция и тя е свързана с финансирането. Държавната банка Зираат банкасъ е най-голямата в Турция, тя даваше парите. Паднаха се новите избори след края на сезона. Това автоматично означава ново ръководство, нови назначения, нови шефове и трябваше да се чака почти до август, за да се види какъв бюджет ще има. Нито един от добрите състезатели не е пожелал да изчака до този период. Всички подписаха нови договори още в края на сезона. И аз имах уговорката с клуба да остана за следващата година, но помолих тази уговорка да отпадне, имах други предложения и разбрах, че не е възможно да съхраним бюджета. – Колко се намали бюджетът? – Драстично, следващата година отборът почти изпадна. Намалиха го с 80 процента. Изцяло с младежки отбор и почти да изпаднат. – Какви бяха условията? – Перфектни. Зали, фитнес са строени с огромни инвестиции. Само волейболната федерация построи четири зали близнаци за около 9 хил. души всяка. Към тях хотелска част, ресторант, изцяло под шапката на турската федерация по волейбол. – А тя се финансира от държавата? – Тя се финансира от държавата. Собствени приходи може би от спонсори, но те са свързани с държавата или с бюджетни предприятия. – Как се появи това предложение от Русия? – Обади ми се президентът на Газпром Сургут. Тимът се спонсорира от двата местни клона на „Газпром“. Отборът се финансира от „Газпром Преработка“ и „Газпром Трансгаз“. Това е клон, който се занимава с транзитирането на газа. – А как се оказа в Нижни Новгород? – Предложиха ми. Хвърлихме бомбата в плейофите и ние влязохме за първи път на 1/4-финал. – Не се ли опитаха да те задържат? – Имаше сериозен разговор, но аз имах личен мотив, който искам да запазя за себе си. – Любов ли е? – Не, личен мотив. И затова приех офертата на Нижни Новгород, макар че така рискувах. Това е клуб на три години, който завършва 12-и в първенството. От по-силен клуб отивам в по-слаб Разликата е, че ми дадоха повече свобода да решавам. – Какво значи повече свобода, какво не можеше да решаваш в Сургут? – Една част от отбора беше мой избор, другата беше изцяло това, което ми се предоставя. – Защо са избрали такава странна практика? – Това е свързано с взаимоотношения с някои структури, които в никакъв случай не трябва да коментирам, не са моя работа. – Какви са тези структури? – Не мога да кажа нищо повече. – Това все пак е „Газпром“, не е КГБ. – Зависи, може и да е. – Кой издържа отбора в Нижни Новгород? – Има няколко спонсора, но основният е губернаторът и правителството на Нижнегородска област. Не е моя работа да изнасям цифри. Но топотборите са далеч напред. Един Казан, който също е газпромовски отбор, Факел, Белгород. Да кажем, че слуховете говорят, че могат да достигнат 12-13 милиона евро на година. – Това са много пари. А колко взимат лидерите в такива отбори? – Един милион евра. – Има ли волейболисти, които си струват тези пари? – След като се дават… А струва ли един футболист на пейката 1 млн. евро, който не влиза да играе? Нали говорихме, че футболът е друга тема. Във волейбола 1 млн. взима волейболният Меси – Какви са условията на живот в Нижни Новгород, той не е толкова северен град като Сургут? – Нижни Новгород е един от големите градове на Русия, 5-и или 6-и град, 1 260 000 жители. Близо е до Москва, на 500 км. Това в руските стандарти е „до нас“, рядом. Исторически град, търговски център. – Как живеят хората там? Какво ги вълнува? Къде ходят, какво правят, как прекарват свободното си време. Какво работят? – Няма запазена индустрия, не е както е било. Една от индустриите, които бележи спад, е военнопромишленият комплекс. – Какво се прави в Нижни? – Доколкото имам информация – радарна техника, всякакъв такъв тип. Има отстъпление. До Нижни Новгород е един от затворените градове, разработките на атомни бомби и оръжия са се правили там. По времето на комунизма е бил изцяло затворен град. Там е създадена най-мощната атомна бомба, пускана в историята на човечеството. Руснаците я наричат Цар Бомба. Военизирано е било. Плюс това там е бил един от отбранителните кръгове около Москва, там е бил третият кръг. – Важен град. – Без всякакво съмнение, стратегически. Той и в исторически град е бил подготвен като евентуална резервна столица на Русия. – Има ли голяма безработица сега там. – Да кажем, че не. – Хората живеят спокойно? – Може би не процъфтяват, но безспорно живеят по-спокойно, отколкото тук – Какви заплати горе-долу получават в този град? – Ако трябва да сравняваме с България, може би хиляда, хиляда и петстотин. – Това не е малко. – И стандартът им е нещо средно. Да не забравяме завод „ГАЗ“. В „ГАЗ“ са работили до 160 хиляди души. – Да кажем на читателите какво е това – Горкиевски Автомобилен Завод. Камиони, коли, бусчета. Огромно нещо. До 160 хил. души са достигали работещите в завода в най-натоварените години. Сега какво произвежда? – Продължава да произвежда автомобили. Доколкото знам, един от големите милиардери е купил завода. Преструктурира се съвместно с Фолксваген. Може би бъдещето ще е свързано с Фолксваген и Шкода. – Казват, че залата е прекрасна, фантастична? – Залата? Не. Публиката ни е прекрасна и фантастична. За футбола, хокея и баскетбола има, за нас няма. Това, което знаете, е Дворецът на спорта, но там не е за нас. – Къде живееш? – Близо до залата. Битовите условия са добри. Не е толкова голямо жилище, но е добре конфигурирано и устроено. На мен ми е достатъчно. От битовите условия не мога да се оплача. – Какво правиш, когато не си на тренировка? – Това е въпрос към състезател. Треньорът е цял ден на тренировка Треньорският щаб трябва да поднесе всичко наготово, като информация, като тактика, като стратегия на състезателите. Те трябва само да играят. Всяка тренировка трябва да е планирана. Всяка една тренировка се записва на видео, анализира се от статистиците, анализираме след това с главния статистик, виждаме слабостите и търсим методи. Тренираме цяла седмица с треньор по физическа подготовка. Трябва да се стиковат нещата. Подготовка за следващия мач, която започва още като свърши мачът в събота. Ние трябва да сме свалили всички мачове в неделя на противника и в понеделник вече да сме готови с цялостния анализ на следващия противник. За да можем да тренираме ясни ситуации с противника. Това отнема изключително много време, много гледане на видео. – Разказваш един живот, който не е много лесен. – Треньорската работа е жестоко напрежение. – Накрая във финалната четворка? – Пълен фурор. В първенството сме най-голямата изненада. – Оценява ли се това? – От това, което виждам, да. – Какво виждаш? – Пълна подкрепа от спонсорите, от ръководството на областта в лицето на губернатора, спортния министър и всички хора по веригата, които отговарят за спорта в Нижни Новгород. Увеличението в бюджета на клуба също. – С колко? – С 20 процента. – Това добре ли е? – Задължително е, защото направихме един скок, влизане в европейските турнири. За нови състезатели, разходи. Допълнителни мачове, пътувания, организационни, домакинства, гостувания на европейски мачове, така че това е допълнителен разход. Огромни разходи има за пътувания. Примерно един клуб като Зенит, топотбор, който играе и европейски турнири, разходите само за чартъри са в рамките на 1 млн. евро. – Твоята заплата увеличиха ли я? – Аз имам тригодишен договор, който е фиксиран. – Високият резултат, който постигна като треньор, не доведе до увеличение на заплатата ти? – Не. – В премиите ли се отразява големият успех? – Не. Всичко ми е описано в договора. – Не може ли да се преправи, ако постигне един треньор чак такъв успех, би следвало да се отрази. – Ако прецени ръководството. Това, което съм подписал – точка. Оттам насетне, ако някой прецени и премира отбор и треньор – благодаря много. – Не ти ли е време да се жениш? – Има два етапа. Единият е ранният, набързо-набързо си се оженил. Когато го пропуснеш, става все по-трудно. – Има ли жена в живота ти? – Това са лични въпроси. Личният живот си е личен. – Има ли жена, рускиня ли е? Рускините повече ли ти харесват от българките? – Не. Българките са хубави. Рускините са ми прекалено руски – Продължават ли да се напиват тежко руските жени? – Няма нищо по-лошо от пияна жена. Те и руснаците са пияни. Държавните инвестиции в спорта са единият от начините да се борят с това нещо и има ефект. – За каква жена би се оженил? – По-трудно е да се напасва човек. Колкото повече минава времето, толкова по-трудно се напасваш. Аз имам друг проблем – постоянното движение. Не знам утре къде ще съм. Това ми пречи, жестоко пречи за поддържане на нормални отношения. – Не поглеждаш към българския волейбол или засега той не е перспективен за теб? – Много по-перспективно е да работиш в чужбина. – А на национално ниво? – Има смисъл да работиш с националния отбор, има качествени състезатели. Но малко се надценяваме, иска ни се повече, но реалността е друга. – Къде ни е реално мястото? – В осмицата на света. – С оглед и на това, че Матей – най-голямата звезда на волейбола, се отказа да играе за националния отбор. – Той направи неща, които са … За мен направи един избор, който е неправилен. Зае позиция, която не трябва да се взима от един състезател. Всеки трябва да си знае мястото. Не ти харесва да работиш – не подписвай договор с тях. След като си поел ангажимент, че до края на олимпиадата ще бъдеш част от този отбор, ако нещо не ти харесва – свършва олимпиадата и казваш: Господа, аз от тук насетне няма да играя в националния отбор. Довиждане. Но тогава ти не си подвел никого. Оставиш ли отбора в средата, точно преди олимпиадата, е грешка. Не грешка, то е позорно – В едно интервю Диего Мосна като че ли обяви края на проекта Тренто, чете ли го? – Не съм сигурен, че ще е краят. – Как разбираш неговите думи? – Това може да е стратегически ход, финансов ход. – Каква е стратегията? – За набиране на финансиране. – Къде ще отидат добрите играчи? – Слухове всякакви. Очевидно най-големият интерес е към Русия и Турция, които плащат много пари. – Да, защото това са двата пазара, които поддържат ниво. Вие в Нижни Новгород не проявявате ли интерес към някои от тези играчи.. – Едно е да проявяваш интерес, друго е да имаш възможности. Ние имаме право само на двама чужденци, не можем да вземем повече. В руското първенство ограничението е това. И ние ги имаме с договори вече. Такава е ситуацията във всички топотбори в Русия. Всички са с подписани договори с чужденците. – Тоест руският пазар вече е затворен? – За топотборите вече е затворен, освен ако не се стигне до това да се натири някой, за да се вземе друг. Може да подпишеш договор с един, да му плащаш и той да не играе. – Това е много руски вариант. – Петият отбор в Русия спечели Шампионската лига. Това също е много руско. – Руска работа. Иди ги разбери. – Казвам, че го има като вариант. Но иначе топотборите, които имат финансови възможности за такива ситуации, са пълни в момента. – Кое е по-силно първенство руското или италианското? – Руското е по-изравнено. Италианците имат 3-4 отбора които са на много високо ниво, изравнено с топотборите в Русия. Разликата е, че в Русия може да загубиш от последния отбор много по-непредвидимо е руското и с много повече изненади. – Това не го ли прави най-силното? – Може би е най-силното. И следващата година ще е най-силното. В Италия 2-3 отбора ще се борят на това ниво. – В личния живот какво искаш да ти се случи? – Той затова е личен. Достатъчно са на показ популярните хора, не е нужно… В България всичко е порнография, тази показност… Ние сме най-разпадналата се страна от морална гледна точка, ценности, култура, възпитание, църква – не го коментирам. Не съм виждал по-големи неверници. Който се съблече чисто гол, той е най-известен. Не го искам, тая известност не ми трябва. – Да не си се оженил, без да ни кажеш? Поне на баща ти ще кажеш ли? – Ще кажа, обещавам. Знам, че жълтото продава. – Това не е жълто, това е човешко. – В България не е човешко.
Юлий Москов, 7 дни спорт
