Около абитуриентските празници стана известен пореден скандален случай на побой над медици – този път екипът беше от Центъра за “Спешна помощ” в София-град. Тогава банда от 15-на човека от кв. “Овча купел” се нахвърли върху спешния екип, би ги, а бяха извикани, за да помогнат на припаднало 15-годишно момиче. Пострадалият д-р Красимир Йорданов работи там повече от 26 години, видял е какво ли не за това време, но жестокото посегателство го е извадило от релси. Сега е в болнични и има нужда от психотерапевт, за да превъзмогне ужасната травма. Същото е положението и с медицинската сестра и шофьора на линейката. За жалост обаче побойниците бяха пуснати от ареста на следващия ден поради липсата на достатъчно доказателства срещу тях. Все пак в първите дни от мандата на новото правителство в НС на първо четене единодушно бяха приети законодателни промени, според които за посегателството над лекар се предвижда до 15 г. затвор.Ето какво още разказа за ежедневието на спешните екипи д-р Пламен Паликарски, завеждащ на работна смяна в Центъра за спешна помощ София-град и също дългогодишен негов кадър.
– Д-р Паликарски, как са хората от бития екип?
– Д-р Йорданов е един от динозаврите в тази система, с повече от 26 години трудов стаж, и да се изплаши и скрие от всички, значи е било страшно! Сигурно още е в шок, това е нормално. Не знам, да те нападнат над 15 човека, пияни и агресивни, да те извлекат от линейката и да започнат да те ритат и мачкат на земята, смятате ли, че това е нормално за тази “цивилизована” държава. То, това при нас май ще стане почти ежедневие. Повикването е за 15-годишно дете. Първият ми въпрос е какво прави то в тази компания, намират му 4,3 промила алкохол в кръвта, къде са родителите му?
В една нормална държава това означава, че всички там ще са арестувани и изпратени в пандиза веднага. Втори въпрос: приемаме, че има екстремна ситуация, а този, който викаш да ти помогне, ти го изваждаш от автомобила и започваш да го налагаш. Вярно, алкохолната интоксикация не е лек проблем на тези години, но ако беше въпрос на минути и детето умре през това време, кой ще е виновен тогава? Докато млатиш доктора и екипа, кой ще е виновен за смъртта на детето – питам аз? Реално тези хора са пуснати на свобода. Може би трябва да станем като в Щатите – заедно с линейката да пътуват полиция и пожарна. Но те имат статут. А ние дори не знаем какъв ние е статутът – на бюджетна издръжка сме, но не сме държавни служители. Полицаите са първа категория, а ние сме трета, но работим при подобни условия.
Мен лично са ме посрещали с всякакви оръжия, освен с гаубица. Аз работя тук отпреди 1990 г. Работил съм и по клиники, но ми се струва скучно сякаш, щом още съм тук.
– С какви оръжия са ви посрещали на адреси, където са ви викали?
– О-о, със сабя, с меч, с различни видове ножове, с ловджийска пушка, с двуцевка, с „Макаров“, 2 газови пистолета са ми вадили насреща. Имам и белези по тялото. Но когато говориш с човека, по друг начин са нещата. Такова нещо да ме нападне банда пияни и дрогирани, и да започнат да ме бият, не ми се е случвало.
Да речем, този, който ми извади „Макаров“, се беше ядосал, че баща му е починал, след това ми се извини. Сега такива извинения няма.
На някои хора им пада пердето,
когато са афектирани, но след няколко минути виждат, че са направили глупост, и се извиняват. Сега това не се случва. Не ни минават метър нервите, които меткаме за тези години работа в “Спешна помощ”. Но никой от нас няма да отиде да работи другаде.
Тези динозаври, които работим тук по повече от 20 години, както ги наричам и себе си включително, пием поне по 3 вида хапове за кръвно или за преживян съдов инцидент.
– Д-р Йорданов какво казва за случилото се?
– Не съм го виждал и чувал лично. И той, и сестрата, и шофьорът на линейката са били много бити и много уплашени. Явно им трябва доста време, за да се съвземат. Не са на работа, не си вдигат телефона и не искат да контактуват с никого. Поискали са психотерапевт и ние от центъра ще им го осигурим, за да работи с тях.
– От съда казаха, че са пуснали побойниците, защото нямало категорични доказателства, че са извършители на побоя над колегите ви – вашият коментар?
– Ами, тогава може би ще трябва да набедим извънземните за този побой!? Живеещите около въпросната къща са обяснили, че там е имало и друг път антисоциални прояви – гърмене с пистолети, побой между самите празнуващи. Единствените очевидци са нашият пострадал екип. Доколкото разбрах, някои от участниците в побоя са написали във Фейсбук, че малко са ги били колегите. Значи човек е извършил насилие и е доволен, и се хвали с това. Нямам думи!
– Очаквате ли тези побойници да получат възмездие за делата си?
– Откровено казано, не очаквам възмездие за тези хора. Имаме и други случки с колеги. Имаме колега – д-р Иванов, срещу когото беше стреляно. Той има следа от куршум по гърба си. Явно сме малко по-луди от останалите,
все още вярваме в човека и в доброто,
след като работим тук. Имаме сериозен недостиг на желаещи да работят тук – ако дойдат трима, двама напускат. В нашата смяна имаме двама млади лекари, които искат да работят тук, но дали ще останат при това положение – не знам. Като знаят, че във всеки момент могат да бъдат жертви на побой. Освен това над 85% от колегите работят допълнително или на второ място, защото не им стигат парите. Те наистина ни увеличиха заплатите с 18% м.г., но инфлацията ги “изяде” много пъти досега. При нас за новоназначен лекар без специалност заплатата е 650 лв.
– Да разбирам ли, че нападенията срещу вас са ежедневие?
– Агресията срещу нас е ежедневие, макар че невинаги се стига до нападение слава Богу. Дали ще бъде шамар, скачане по махленски – всичко е агресия.
– В новия парламент вече разглеждат поправките в законите, които да защитят лекарите срещу нападение – смятате ли, че това ще помогне в работата ви?
– Малко сме изостанали от Европа, щом чак сега защитаваме работещите в тази система.
– Д-р Георги Гелев, шеф на Центъра за спешна помощ, каза, че ще се заведе дело срещу нападателите от кв. “Овча купел” – така ли е?
– Да, службата със сигурност ще заведе дело. Аз не съм юрист и не знам подробности обаче.
– Промени ли се нещо в общуването ви със службата тел. 112? Доскорошният здравен министър проф. Николай Петров каза, че сигналите ще пристигат едновременно и при вас, за да няма забавяне.
– Да, сигналите вече пристигат едновременно, малко объркващо е, но ние имаме достатъчно опит в тази работа и можем да прецизираме обажданията. Преди наистина се бавеха сигналите, сега
съкращаваме около 4-5 минути техническо време
Но дали ще приемем даден адрес по-бързо, това няма да промени времето за обслужване, защото сме малко екипи. Единственото предимство е, че ние сме медицински кадри и можем да степенуваме обажданията според тежестта им и да реагираме адекватно. Макар че българинът се е научил да лъже майсторски и ни викат дори да измерим кръвното на някого.
– Какво се промени в спешната помощ за времето, през което работите в центъра?
– Промени се манталитетът на софиянци, и то към по-лошо. Т.нар. гражданска отговорност не е реална, а граничи с безотговорност. Обажда се човек, че има припаднал на улицата, и като му се обадим след 5 минути, той вече казва, че не е там и не може да ни каже какво е състоянието на човека. София вече е с над 2 милиона души, а ние на смяна работим с по 16-17 екипа. Когато започнах работа тук, бяхме по 30 екипа, а в столицата нямаше и 1 млн. души. Въпреки това, на смяна обслужваме по 150-185 случая. Има и технологично време за извършване на прегледа. Когато отидем на адрес, ми трябват поне 30 минути, за да запиша оплакванията, личните данни, да прегледам човека, да направя кардиограма или изследване на кръвна захар например – това са още 15 минути. Не говоря за придвижването до адреса и отиването до болница – за това също трябва време – нали така? Не можем да се разкъсаме!
– Какви са най-спешните оздравителни мерки за “Спешна помощ”?
– Първото е да се приеме законопроект, който да ограничи това движение срещу нас. На второ място е да се вдигнат заплатите, за да дойдат повече хора да работят тук. На трето място е развитието на хората с качествена следдипломна квалификация. Ние трябва да имаме възможност за подобряване на знанията и уменията си. Трябва да се отпуснат пари за нови технологии и апаратура. Румънската спешна помощ е много по-добре оборудвана, отколкото сме ние. Имат комплекти с кардиограф, дефибрилатор, пулсометър, апарат за мерене на кръвното налягане. За 5 минути основните показатели на пациента ти излизат на екрана.
– От МЗ казват, че скоро ще се постави паник-бутон в линейките – това ще ви помогне ли в работата?
– Добре, слизам от линейката, отивам със сестрата на 12-я етаж с асансьора, посреща ме някои с бухалката или ме удря с юмрук. Къде е паник-бутонът тогава? С какво ще ми помогне? Ние отиваме по адресите, не живеем по линейките. Спасението е, че този, който ми е посегнал на 12-ия етаж, трябва да знае, че няма да му се размине и ще бъде наказан!
Маргарита БЛАГОЕВА
