Снимка:
Thinkstock
Делнична сутрин. Офис в центъра на областен град. Аз и колежката от съседната стая – две жени малко след 40-те. Надявам се, добре изглеждащи, с пораснали вече деца и успешни бракове.
С една дума – обичайните жертви на кризата на средната възраст. Гледаме във „Фейсбук“ снимка на Джордж Клуни и започваме колективно да се възхищаваме колко красиво остаряват някои мъже и как им отиват и бръчките, и посивелите коси. Колежката ме пита „Мислиш ли, че е щастлив, като няма семейство и деца?“
Замислих се и то сериозно по въпроса, който тормози всички нас, особено през периода на горепосочената криза. В какво е щастието? Има ли рецепта за него? Само когато си млад и красив ли може да си щастлив?
Децата безспорно са голямо щастие, за мен те винаги са били на първо място, но те могат да бъдат и голямо страдание. А хората, които не могат или не искат да имат деца? За напълно нещастни ли да ги обявим?
Работата, кариерата, дори и когато са много успешни носят удовлетворение, но обикновено са плод на толкова усилия, че от изтощение не остава много радост. Край нас има достатъчно примери за успели в професията хора, които хич нямат вид на щастливи.
Дъщеря ми и един неин съученик заминаха да учат в чужбина, в университет, за който дълго мечтаеха, но момчето реши, че не може да е щастливо в чужбина и се върна. Щастието и географско измерение ли има?
Дали е щастието в любовта? И тя също може да причинява и безкрайно страдание, а и вече знаем, че любовта търпи безброй метаморфози.
Вечерта прочетох пак във вездесъщия „Фейсбук“ следната мисъл: „Щастието е като здравето, когато го имаш, не го забелязваш“. Това ли ще е истината, уж щастие, пък да не го забелязваш… Нали искаме да ни разтърсва, да ни кара да летим.
Но май в крайна сметка решението не е да се тормозим непрекъснато с такива мисли, а просто да живеем живота си. Пък бил той и обикновен, средностатистически живот. Все пак най-жестоката истина е, че нищо не може да спре хода на времето.
Банално е, знам, но пък толкова вярно – да търсим радост и удоволствие и в най-дребните и ежедневни неща. Да намираме време за себе си, но да не пренебрегваме и близките си. Да работим съвестно, но и да си почиваме пълноценно. Да правим компромиси, но и да не се отдалечаваме безкрайно от истинската си същност.
Да не забравяме, че времето просто лети и въпреки всичко животът ни си е наше дело. Пък може и по-често да усещаме щастието, може би пък не е чак толкова трудно?
И май то – щастието, винаги си е някъде вътре в нас, но понякога и то може да е уморено и изхабено и да има нужда от почивка… Все в един момент ще се появи, сигурна съм, понякога най-неочаквано, но пък тогава ще е и по-сладко…
Дано не разбере шефката, че такива мисли ми се въртят в главата понякога на работното място!
Автор: Беляна Великова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас
текстове на [email protected],
а одобрените ще публикуваме в рубриката „Из edna@“.
