Ариман Блог » Blog Archive » Как се пише дипломна работа? 09

Internet като източник на информация
Мрежата навлиза широко сред непрофесионалния потребител в благодарение на новите user-friendly или “приятелски настроени” към същия програми. Става дума за браузърите с графичен интерфейс, които позволяват дори на непрофесионалиста да има достъп до необходимата му информация, съхранявана в други компютри и за търсещите машини, а именно онези програми, които систематизират и улесняват достигането до тази информация.
Днес, погледнато абстрактно, Интернет е най-голямата библиотека в света. Проблемът е, че данните в нея са разхвърляни и разпиляни по най-безобразен начин. За многообразието и чудовищното количество данни, съхранявани в Мрежата собствен принос имат милиарди души от цял свят. Затова, ако не можете да намерите някаква информация в Интернет, то трябва да я потърсите пак там, тъй като единствената причина да не сте открили каквото ви трябва е да не сте го търсили правилно.
Ще спрем до тук с това кратко описание на глобалната мрежа. Ако продължим, рискуваме никога да не свършим.
Интернет е новото средство, което дава новата свобода на общуването. Технологично той е модерно, непознато и по-съвършено предизвикателство пред традиционните медии. Структурата и спецификата му се отличават от тези на радиото, телевизията и печата, и предлагат по-големи възможности за развитие на вече съществуващите рекламни средства и техники.
С навлизането на новите технологии се появиха нови термини, а част от старите придобиха ново значение. Повечето от тях са изброени по-долу в текста.
Електронни публикации в Интернет, известни още като онлайн-публикации. Включват два основни вида:
• електронни версии на печатните издания – списания, вестници, книги
• принципно нови публикации, несъществуващи в печатен вид. Техен типичен производител са Web-списанията (на английски – webzines).
Броят на електронните публикации бързо нараства поради някои съществени техни предимства спрямо печатните публикации, а именно:
• Отпадат много от разходите (за хартия, печат, разпространение), както и факторът тираж.
• Значително се ускорява процесът на побликуване.
• Незабавно разпространение в световен мащаб.
• Отпадат ограниченията за обема.
• Бързо и лесно предоставяне на допълнителна информация по Интернет чрез хипервръзки към други ресурси.
• Бързо и удобно търсене в съдържанието.
• Освен текстова и графична информация могат да съдържат анимация, звукови и видеозаписи.
• Можем да копираме избрани от нас части от наши документи.
Улеснено е контактуването с авторите и издателството по електронна поща. On-line публикациитe имат потенциал да станат сериозна алтернатива на печатниците – особено при малък тираж и в условията на застой и дори намаляване бюджета на библиотеките.
Налагането на електронните публикации обаче се спъва и от някои техни недостатъци спрямо печатните издания. Измежду тях изпъкват:
Рядко и необстойно се контролира качеството.
Липсва централно архивиране – налице са само отделни инциативи. Много от публикациите по Интернет след време изчезват, без да оставят никаква следа. Не е регламентирано индексирането каталогизирането на подобни публикации, така че те се откриват трудно, дори да се съхраняват някъде. И в тази област сме свидетели само на отделни инциативи./например www.google.com кешира всичко, до което търсачката достигне на собствените си сървъри, засега само текстове.
Възникват нови разходи (най-вече по подготовката на материалите в подходящ за Интернет вид и поддържането на съответните технически и програмни средства), така че публикуването по системата WWW не е чак толкова евтино, колкото изглежда на пръв поглед.
По тези причини засега електронните публикации не са в състояние да изместят традиционните, а само ги допълват. Едва ли са застрашени позициите на утвърдените научни списания предвид на респекта и доверието, които вдъхват, и с взискателния подбор на статиите, грижливия контрол на качеството и с авторитета на своите редактори и издатели.
Все повече издатели на списания предлагат и тяхна он-лайн версия по WWW/електронни списания. съставени са всъщност от on-line публикации/. В много от случаите тя е съкратена: дава се списък на съдържанието плюс пълни текстове само на малка част от статиите. Не е рядкост обаче и пълната версия – получаваме цялото съдържание на списанието, което понякога дори е допълнено с неща, липсващи в печатната версия. За сметка на това пълната версия по принцип е платена, докато съкратената се предоставя безплатно. В някои случаи за всяка статия се дава и файл в специален формат. Като копираме този файл на нашия компютър и го отворим после с четяща програма Acrobat на фирмата Adobe, получаваме статията в абсолютно същия вид както в печатното списание, независимо от това какъв компютър и операционна система използваме.
Специфични предимства на електронните списания са следните:
– Лесно можем да прегледаме предишни броеве и да потърсим (не при всички) в архив от досега публикувани статии.
– Възможност за бърз и лесен контакт по електронната поща с автора и издателя и за провеждане на дискусии с тях и между читателите.
– Бързо коригиране и актуализиране на материалите.
Благодарение на развитието на езика HTML и на средствата за създаване на Web-страници сега в много случаи електронните списания са и по-атрактивни от своите печатни аналози.
Като резултат от тези предимства и от растящата популярност на Интернет сред широката публика броят на електронните списания и бюлетини е нараснал от 110 на 1700. Те предоставят и уникални възможности на издателите на списанията за следене на читателския интерес: технологиятана WWW позволява текущо да се следи броят на читателите по списания и статии.
Като типичен представител на съвременните електронни списания може да се посочи Time – http://pathfinder.com/time/. То се предлага в две разновидности – с графични материали и само текстова, разчетена за ниска скорост на предаване данни. На заглавната страница калейдоскопично се посочват възловите статии в последния брой – със заглавие (служещо и като хипервръзка), съвсем кратко резюме, снимка. Чрез рубриката Maga-zine получаваме списък на съдържанието на броя с хипервръзкикъм отделните статии. Можем да преглеждаме съдържанието на стари броеве, както и да търсим в архива от статии, побликувани в списанието от 1994 година насам. Чрез организирания електронен форум читателите имат възможност да изкажат мнение по разглежданите в списанието въпроси, както и относно самото списание. Благодарение на технологията на Интернет списанието функционира и като вестник: то има рубрика Time Daily, която ежедневно се актуализира с последните новини. За техните заглавия ни информира движещ се текст на заглавната страница. Ако се регистрираме, което е безплатно, можем да ползваме допълнителни информационни услуги. Чрез хипервръзки можем да се прехвърлим към другите списания на издателската група Time Warner – Fortunе, Sports, People, Asia Week и т.н. всички те се предлагат в пълен текст от сайта http://www.pathfinder.com.
Списък на електронни списания можем да получим от указателя Yahoo – рубрика Entertainment/Magazines.
Изключително богат е асортиментът от онлайн-списания в областта на компютрите, информатиката и информационната индустрия, което не е за учудване. Почти всяко по-известно списание в тази област има и Web-еквивалент като например:
• PC World – http://www.pcworld.com/home/index.html
• Information Today – http://www.infotoday.com
• What Personal Computer – http://www. Emap.com/wpc/
Множество електронни списания в тази област предлага ZDnet. Асортиментът на ZDnet включва PC Magazine и PC Computing, и PC Week.
Web-списания са електронни списания, разпространявани чрез системата WWW. Обикновено се имат предвид без печатен еквивалент – към 1997 година са няколко десетки на брой. Ползването им е безплатно: те се издържат от реклама главно за компютри и софтуер. Тези списания все още не са утвърдени: не се използват напълно възможностите на WWW, имат сериозни трудности по своето финансиране. Последното обаче не е проблем за списанието Slate, понеже се издава от Microsoft. Неговата особеност е, че организира електронни дискусии по актуални политически и икономически въпроси с участието на водещи специалисти и публикува всички изказвания. Освен това статиите се придружават от подробен и грижливо подбран списък от хипервръзки към други ресурси в WWW по разглеждания въпорс. Списанието FEED Magazine се специализира в есета и коментари. То е известно обаче най-вече с организираните от него електронни “кръгли маси”, в които наред с експерти участват и обикновени читатели. Други популярни Web списания са HotWired, Suck. Наред с тях за широката публика съществуват и специализирани. Напромер Internet Journal of Chemistry се концентрира върху използването на Интернет за научни изследвания в областта на химията.
Web-списанията имат следните особености:
• Списанията са по-кратки: 1000-1500 думи срещу 4000 за печатните списания.
• Променя се характерът на четенето: наличните в статиите хипервръзки ни изкушават да ги изследваме и да се отклоним от четения в момента текст.
• Организират дискусии с читателите.
В бъдеще те могат да станат също толкова удобни за ползване навсякъде. Това между другото означава, че персоналните компютри трябва да придобият размерите на мобилни устройство и да разполагат с високоскоростна безжична връзка към Интернет.
Много от реномираните световни вестници (особено икономическите) вече имат своя компютърен еквивалент, който понякога излиза дори преди печатното издание. Някои от тях изискват регистрация на потребителя или предоставят безплатно само част от съдържанието си.
Вестник Times предоставя от началото на 1996 година почти цялото си съдържание чрез своя сайт срещу безплатна регистрация на потребителя. Две години по-късно са регистрирани 1,3 милиона потребители на онлайн-изданието, като тяхната общност има по-международен характер, отколкото тази на читателите на печатната версия. Така е постигната целта на вестника да се увеличи популярността си в чужбина. Същевременно е установено, че пускането на безплатния сайт не е намалило търсенето на печатния вариант, а напротив – за пробен период от време тиражът се увеличил с 3%.
На заглавната страница на Times се посочва водещата статия на броя с кратко резюме и хипервръзки към пълния текст. Освен това се дава списък на рубриките, от които попадаме в списък на статиите и материалите по избраната рубрика. Съдържанието на онлайн-изданието се актуализира в хода на деня, като се дават последните новини, което не е възможно при печатната версия.
Има онлайн-вестници, които ви дават възможност да ги персонализирате, т.е. да получавате новини само по интересуващите ви въпроси. Такава услуга се предлага срещу абонамент Wall Street Journal. Най-напред задаваме темите, по които желаем да получаваме информация. След това компютърна система ежедневно материалите по тези теми измежду наличните 50 хиляди материали, комплектува нашия личен брой на вестника и го изпраща по WWW. Следващата крачка в това направление представлява ситемата Java Blitz, разработена от технологичния институт в Атланта, щата Джорджия. Тя дава възможност да зададем за нашия личен онлайн вестник не само темите, по които желаем да получаваме новини, но и източниците на информация. Например можем да изберем за източник на финансовите новини CNN Financial Network, за бизнес новините – Wall Street Journal, а за останалите – Times.
Списък на онлайн вестници можем да получим от Internet Public Library – рубриката Newspapers. Той съдържа над 100 заглавия, като можем да избираме по заглавие и регион. Естествено, преобладават американските издания.
Хипервръзки към някои български онлайн вестници и списания се дават от сайта на фирма “Цифрови системи”, чийто сървър използват тези издания. Това са националните ежедневници “Демокрация” и “Сега”, някои регионални вестници и изданията по компютри Computer News, Computer World, Apple News. Други български вестници с онлайн версия са „Стандарт“, “Континент” и икономическите “Пари” и “Капитал”.
Електронни книги – представляват онлайн-версия на печатни книги. Засега са сравнително малко на брой и не са популярни. Основната причина за това е, че четенето от екрана на компютърния монитор на големи текстове е не е дотам приятно и е нездравословно, а и нямаме такъв навик. Основни предимства на електронните книги са тяхното бързо и евтино разпространение, възможността за автоматично търсене на текста и за копиране на части от него в наши документи. Поради това те са по-подходящи за справочни цели, а не толкова за четене от начало до край.
Световноизвестният писател Стивън Кинг направи експеримент с последната си книга, като я пусна само в интернет. Книгата бе достъпна да си я запишеш безплатно и само ако решиш, да я платиш, и все пак 80% от потребителите са я платили, преди да я запишат. На втората част този показател спада до 45%
Разпространението на онлайн-книгите се стимулира най-вече от повсеместното преминаване към електронна предпечатна подготовка. Благодарение на това допълнителните разходи за онлайн-версия са незначителни. От друга страна безплатното предлагане на онлайн-версия спомага за рекламата и в краен резултат за по-добрите продажби на печатната версия. Поради това расте броят на издателствата, предлагащи чрез Интернет отчасти или дори изцяло своята книжна продукция – пълен или частичен текст. Например американското издателство National Academic Press (NAP) предлага чрез WWW хиляди научни книги в пълен текст. Книгите се продават от Националната академия на науките в СА, Националната инженерна академия, Института по медицина и Националния американски конгрес или правителствени агенции.
Богат списък на повече от 7000 безплатно предлагани по Интернет електронни книги с хипервръзки към тях съдържа Web-страницата Online Books Page на американския университет Carnegie Mellon. Можем да търсим по автор или по заглавие или да прегледаме множеството сайтове за предлаганите в тях книги. В рубриката Arts/ Literature Electronic Literature на указателя на Yahoo се съдържат множество хипервръзки към електронни книги – включително западноевропейската литература на други езици освен английски, и колекцията Nestor – литературни произведения на славянски езици. Освен това се дават връзки към архиви с електронни текстове, електронни списания и издателства.
Една от най-големите колекции от онлайн-книги включително драматургия, поезия и сценарии съдържа The Electronic Library и предлага хиляди книги включително и пълното издание на Шекспир. Съдържат и връзки към онлайн-каталога на фирмата Books Stacks Unlimited, съдържащ близо 320 000 заглавия. На адрес http://www.columbia.edu/acis/bartleby/. Колумбийският университет предлага сбирка, която се препоръчва за любителите на поезия и за нуждаещите се от справочни издания.
Най-мащабната инициатива в областта на електронните книги представлява проектът “Гутенберг”. Неговата цел е да се създадат електронни версии на десетте хиляди най-интересни книги на английски книги, авторските права върху които вече са изтекли. Тези книги ще се разпространяват чрез Интернет безплатно, а когато са върху компактдискове (CD-ROM) – ще се продават само на цената на носителя плюс транспортните разходи, ако има такива. Към края на 1996 година са се предлагали чрез FTP-сървър пълните текстове на 640 книги (главно класика). Адресът на сървъра е ftp://ftp.prairienet.org/pub/providers/gutenberg/etext96/.
Проектът се ръководи от колектив на Илинойския университет, като за участие в него се привличат всички желаещи включително в чужбина. Издава се специален бюлетин по Интернет – Project Gutenberg Newsletter: http://jg.cso.ujuc.edu/pg_home.html и Web-сайт (http://promo.net/pg/), който обаче не съдържа всички книги. Друг адрес за информация по този проект е http://jg.cso.ujuc.edu/PG/welcome.html.
Архиви на електронни текстове – един от най-големите измежду тях е E-text archives – http://www.etext.org. от 1992 година са по инициатива на Мичиганския университет. В САЩ доброволци събират много електронни текстове от всякакъв вид (списания, книги, бюлетини, съобщения и дискусионни групи). Обхванатите материали са подредени в рубрики като книги, списания, политика и философия. Към 1999 година техният общ обем бе надхвърлил 1000 гигабайта, като се касае главно за файлове тип ASCH. Който желае, може да изпрати по електронната поща текстови файлове за съхранение в този архив. Архивът съдържа и хипервръзки към електронните книги, създадени в рамките на проекта “Гутенберг” и “Либелиус”. Вторият проект има за цел предоставяне по Интернет на оригиналния текст на класически произведения.
С още по-богат електронен архив разполага сайтът Electric Library, поддържан от фирмата Infonautics. Той включва пълния текст на 150 вестници, стотици списания, справочници и 2000 литературни произведения, архива на две съобщителни агенции, над 28 хиляди фотографии, карти и репродукции от произведения на изкуството и други. Към последните допълнения на Electric Library спадат всички списания на издателска група Тime, както и списанията Forbes и Discover. В архива можем да търсим на обикновен английски език, като при желание въведем ограничения относно материала, дата, заглавия и автор. Резултатите от търсенето са подредени по релевантност и съдържат следните данни за всеки намерен материал: заглавие, източник, автор, дата на публикуване, големина и други. Ползването на Electric Library е срещу такса от 9.95 долара месечно, но можем да я пробваме безплатно 30 дни без ограничения.
В каталога Alex са обхванати над 2000 електронни текстове главно в Gopher-сървъри. Към средата на 2003 година този каталог се намираше в преустройство с оглед да се осигури търсене в съдържанието на всички текстове. Представа за новия вид на каталога може да се получи от адрес: http://sunsite.berkeley.edu/alex/. Можем да прелистваме каталога или да търсим по ключови думи за намиране на нужното заглавие.
Многобройни електронни текстове са архивирани в рамките на инициативата Online Book на сървъра gopher://world.std.com. оксфордският електронен архив (ftp://ftp.hti.umich. edu/pub/ota/public) съдържа пълния текст от 1300 произведения на антични, английски и други изтъкнати автори.
Несъмнено електронните документи са бъдещето на информационните потоци.
Водещата характеристика на пресата – аналитичността на информацията има далеч по-широки възможности в Интернет – богати търсачки по теми, ключови думи, снимков материал и други графични изображения, аудио- и видеоприложения. Историчността на събитията в Интернет се движи по хоризонтал (минало-настояще-бъдеще) и по вертикал (натрупване на контекст). Всеки потребител може да проследи историята на дадено събитие с минимално усилие и голяма бързина. Освен това той има възможност да дискутира проблема с групите си по интереси, както и да осъществи обратен контакт с източника на информация.
Докато технологията на печатните издания предполага забавеност на информирането във времето, то събитията изтичат в Мрежата минути след като са се случили. Тази оперативност надминава дори възможностите на радиото.
Пресрекламата въздейства върху аудиторията основно чрез визуални послания (чисто текстови или в съчетание с някакъв графичен материал), т.е. възприема се посредством зрението на човека. Понякога се съчетава с допълнителни рекламни вложки и малки мостри за насърчаване на продажбите (характерно за списанията), чрез които се въздейства върху останалите сетива: най-често обоняние (парфюм) и слух (диск или касета).
Интернет рекламата използва всички познати рекламни формати в печата, телевизията и радиото и въздейства комплексно чрез звук, визия, движещи се образи и виртуална сетивност.
За да отговори на предизвикателството на новата медия, печатът вече се прехвърля и в Мрежата под формата на т.нар. електронни вестници. Така се съчетават постиженията и предимствата на пресата с преимуществата на уеб технологията и се компенсират някои от недостатъците, наложени от хартиения носител. Увеличава се бързината на информирането, трупа се база-данни с предходни материали по темата, търси се интерактивност, стимулира се обратната връзка (feedback, форум, мейл-листове, абонаменти и т.н.), отделя се повече място на мненията на читателите, реагира се мигновено на случващите се в момента събития, оформят се специфични фокус-групи.
Он-лайн вестниците имат за цел не само да информират, но и да забавляват, да разчупят класическия модел на еднопосочната комуникация, да използват алтернативни “информатори” и огнища на събития и най-вече – самите те да се превърнат в източници на информация за традиционните медии.
От гледна точка на рекламата – електронният вестник е още една възможност:
• за допълнително рекламни приходи и то – без разходи за хартия;
• за предлагане на комбинирани рекламни пакети (оф- и он-лайн), което да добави стойност към традиционните рекламни услуги;
• за преодоляване на пространствените ограничения (Интернет се характеризира с географска всеобхватност);
• за увеличаване на потребителската маса.
В добавка он-лайн изданието може да се възползва от разнообразието на уеб-рекламните формати
Примери
Електронни издания с хартиен първоизточник:
• в-к “Стандарт”
• в-к “Капитал”
• в-к “Сега”
• в-к “Монитор”
• сп. “Егоист”
Eлектронни издания без хартиен носител:
• Медиапул
• Нет Инфо
• New Media E-zine
• Информационна агенция „БГнес“
Електронни издания, предлагащи платени услуги в България:
• Агенция „Фокус“
• Национален нюзрум „Аркадия“
Още с възникването на Интернет започна дебатът може ли мрежата да замести изцяло традиционните носители на информация.
Повечето от българските вестници вече отвориха свои страници в Интернет и било то безплатно, или срещу абонаментна такса предлагат информацията си чрез мрежата. Пример за това са: „Капитал“, „Пари“, „Дневник“, „Сега”, „Стандарт“ и т.н.. Дори някои радиостанции излъчват новинарските си емисии в мрежата. Дали това обаче е достатъчно, за да задоволи информационните нужди на любителите на виртуалния свят на Интернет?
В мрежата вече откриваме изобилие от новинарски уеб сайтове, които предлагат на своите посетители информация от различни сфери на обществения живот, които могат да се актуализират в реално време. Те се появяват дори в България, където компютрите и Интернет не са продукти, достъпни като цена за средностатическия гражданин.
С появата на сайтове като MediaPool.bg онлайн журналистиката придоби форма дори и в България, а от февруари тaзи година информационната агенция ФОКУС (www.focus.bg) също заявява амбиции за онлайн-присъствие. Според замисъла си сайтът е онлайн информационна агенция, създадена по идея на Красимир Узунов, бивш шеф на ПР-агенция със същото име. Резултатът са обновявани на всеки час новини, както и раздел с тематично разпределени анализи. Този раздел е с платен абонамент и според Узунов от услугите му се ползват голям брой компании и държавни институции. Съдържанието в сайта, което е на „фокус“-а, е също така разпределено по раздели – външна и вътрешна политика, икономика, финанси и др., общо над 20. Особено внимание според Узунов заслужават разделите за Русия и Балканите, но също така доста интересни (най-вече поради липсата си на аналог) са и тези за регионален печат и медии – Македония. Всъщност към темата Македония собственикът на сайта има специално отношение и предвижда да се разшири нейното присъствие във ФОКУС. Двигателят и дизайнът на сайта (т.нар. back-end) е изграден от Abc Design (abcbg.com).
На въпроса кои онлайн-медии и сайтове са послужили като еталон за focus.bg Узунов категорично посочва руската информационна агенция МИГ нюз (http://mignews.ru), която според него по-пълно и ефективно е отразила последните събития около атентатите в САЩ и отзвука около тях. Милена Иванова и Моника Костадинова, мениджъри във FOCUS.BG, в която към момента работят около 25 души, добавят към това и сайтове като www.drudgereport.com и сайта на списание Economist (www.economist.com). Всъщност тук е мястото да се отбележи, че повечето от анализите и новините във focus.bg са „препечатани” от други медии. Тук със съвсем малко закъснение се появяват преведени новини и обзорни материали на медии като Financial Times, International Herald Tribune и др., но не става ясно дали от агенция ФОКУС имат разрешение за правото да публикуват тези новини. Нелогично звучи отговорът на Моника Костадинова „ами те са онлайн, всеки може да ги чете“. Един пример – според изискванията за препечатка на текст в британския вестник Guardian (www.guardian.co.uk правните изисквания са на адрес: www.guardian.co.uk/distribution), всеки може да използва информацията, публикувана на сайта на вестника, стига да не променя информацията на сайта и да използва обратен линк към статията заедно с логото на сайта. Логото и обратният линк отсъстват в преводните материали на Focus. Сайтът притежава и английска версия, която представя препечатки на оригинални материали от западни агенции.
Въпреки всичко „Фокус” е онлайн-медиа, която се приближава най-близо до представите ни за модерен уебсайт по почти всички параметри – съдържание, лекота на употреба и време за обновление. Във „Фокус” за пръв път в българския уеб може да видите „скандал на деня“, „новина на часа” (обновявана дори през нощните часове) и други рубрики, които са вече превърнати в стандарт за западните новинарски сайтове.
Като конкурент на телевизията се очертава сайтът News-bg. Екипът там работи по проект за излъчване на видеоновинарски емисии – с образ и звук, на живо в мрежата. Проектът предвижда новините да се предават от студио с декори, осветление, оператор и говорител, разбира се. Вместо по кабел или ефир предаванията ще бъдат излъчвани в глобалната мрежа.
Всички специалисти, свързани с изграждането на новинарски и информационни сайтове, са единодушни, че тяхното предимство пред традиционните медии е бързата обратна връзка с читателите. Посетителят на глобалната мрежа е образован, интелигентен и вероятно зает човек. Той се нуждае от кратка и точна информация и ако не я намери на един сайт, ще цъкне два пъти с мишката и ще отиде другаде. Ако пък е доволен и иска да сподели нещо – просто изпраща съобщение, без да търси лист и химикалка, плик и адрес, той натраква на клавиатурата посланието си и продължава нататък по новините.
Съществено предимство на медиата Интернет е възможността да се поддържат статистики за посещението на страниците с новини. Сървърите в глобалната мрежа пазят точна информация кой, кога, и колко дълго стои в сайта, дали е от България, или от чужбина, дали влиза тук за първи път, или идва редовно, дали само преглежда, или наистина чете информацията в сайта.
Проблемът пред новите медии, който все още не им позволява да се нарекат конкуренти на традиционните средства за информация, е преди всичко броят на потребителите на Интернет. В България той все още е относително малък. Оттук произтича и все още слабият интерес на рекламодателите към информационните продукти в глобалната мрежа. Дори аргументът, че рекламирането в подобен сайт привлича една много добре фокусирана и перспективна аудитория, още не е успял да убеди фирмите, че рекламата в Интернет ще постигне желания пазарен успех. Повечето от новинарските сайтове в България не могат да разчитат рекламата да им осигури значителни приходи. За момента те инвестират в бъдещето, надявайки се този пазар да увеличи мащабите си, посетителите да се увеличат и рекламата да заработи ефективно.