Ана Велкова печели титлата “Бизнес дама на годината” през 1991 г. в първия национален конкурс, организиран от вестник “Ние жените”. Тогава тя е главен мениджър на фирма с трийсет офиса из цяла България. Фирмата е организатор на курсове за езици и мениджмънт, тогава все още непозната професия у нас. Днес жените, носителки на националната титла “Бизнес дама”, са над двайсет и пет. Наскоро Ана Велкова създаде с група творци Клуб за комуникация и култура “Света София” – един портал към световните културни столици. Всеки творец може да членува и да предлага в клуба своите идеи за осъществяване.
Една от първите осъществени идеи е честването на 110-годишнината на световноизвестния ни скулптор, българина Любомир Далчев. – Забравен ли е този творец?
– Поканихме със скулптора Стефан Начков, ученик на Далчев от Художествената академия, всички негови ученици. Те и без това вече се броят на пръсти. Записахме техните спомени и взехме решение, че трябва да има улица “Любомир Далчев”, както и “Градина Далчев”.
Почти никой не знае, че в градината пред Светия синод на площад “Ал. Невски”, където търговци продават антиквариат, в тази градинка има шест произведения на Далчев. На нито една от тях няма табела с името на автора им. А в цялата ни страна те са над сто.
– Искате да направите открита изложбена експозиция на големия скулптор в градинката, така ли?
– Не само открита експозиция, но и плоча, която да разказва биографията на Далчев, да бъдат изброени световните му скулптури, както и всяка скулптура да има своето наименование.
В тази градинка може да се пренесат още скулптури на Далчев и така тя да се превърне в музей на открито
Един ден Стефан Начков си направи експеримент пред Софийския университет, където в градината до Народното събрание се извисява паметникът на Климент Охридски, сътворен от Любомир Далчев. Питаше студенти кой е авторът на паметника – никой не знаеше.
А ни трябва памет, ако искаме да бъдем европейска държава. Защо в Америка да бъде ценен повече, отколкото в Родината си?
– Далчев става емигрант, когато вече е почти на 80 години?
– Историята на този човек е много интересна и поучителна. Всеки трябва да я знае. Той е на 77 години, когато в 1979-а по време на изложбата си във Виена решава с жена си да не се връщат в България. Обявява, че дарява цялата си изложба на българската държава, емигрира в Щатите и иска паспорти за двамата. Въпреки че според тукашните власти са им били изпратени десетгодишни паспорти, той и жена му Ана никога не са ги получили.
Далчеви първо живеят в Кливланд, Охайо, където той прави паметник на Макгахан, който днес е гордостта на град Лексингтън
Изложбите му се разпродават, а нюйоркският клон на „Кристи” искат да го представят, но той отказва, понеже няма готови произведения. Между творбите му са уникален проект от червено дърво и бронз, увенчаващо входа на Сан Франциско откъм прочутия мост „Голдън Гейт”. Пише мемоарите си, създава живопис и графика и умира, преди да навърши 100 години. Погребан е в архитектурния комплекс „Кристалната катедрала” в Гардън Гроув, близо до Дисниленд.
Ето как един български творец става културна гордост за американците. А младите тук не знаят дори кой е, въпреки че всеки ден минават край негови паметници из страната.
– А теб като първа “Бизнес дама” на страната знаят ли те?
– Какво говориш, тук Далчев не знаят кой е, та мен ли ще знаят!? Но няма да забравя никога този ентусиазъм от първите години на Демокрацията. Аз съм се почувствала отговорна със званието си тогава. Исках да съм за пример. Зодия Овен съм и главното при мен е „действай”. Една журналистка ме накара да участвам.
– Очакваше ли да спечелиш?
– Имах предчувствие, вървях по улица „Шишман” и видях на една бутикова витрина ефектно сако с пола. И за миг си казах, ще си купя този тоалет за тържеството. С него ми провървя.
А когато ми връчваха приза, почувствах се като киноактриса. Всички ме снимаха, журналисти ме разпитваха, Дени Желязов от Националната телевизия направи цял филм за мене. Толкова бях въодушевена, че после създадох клуб „Етерна”, за деловите жени, които искат да правят бизнес.
– Да, „Етерна” стана известна бързо.
– Просъществувахме цели шест години. Всички искаха да ни помагат, всички ни канеха. На един от рождените дни на „Етерна”, помня, беше в БИАТ, в един момент ми направиха голяма изненада – бизнесмен ми връчи ключове с думите: Колата на „Етерна” е отвън, да ви помага всеки ден, жените могат много, така ни каза.
Едно от събитията беше „Изложение на малки коли”, които са най-удобни за деловата жена. Тогава Иван Славков ме запозна с доайена на Автомобилния съюз и той застана зад идеята. Всички фирми, вносителки на малки коли, бяха в НДК.
Бригита Чолакова много ми е помагала – правихме ревю „Изберете българското” направо на улицата, пред Военният клуб
„Прет-а-порте” само с български дрехи. Бригита беше голяма патриотка. Нямаше фирма, която да не ни подаде ръка. На мой рожден ден са идвали хора от всички партии. И всички помагаха. А днес какво? Всеки говори срещу всекиго?!
Ромен Ролан е казал, че за да пръскаш светлина, трябва да я носиш в себе си. Нашите политици днес нямат никаква светлина, само злоба и лошотия.
– Какво предстои в новия „Клуб Света София”?
– Искам да насърчаваме младите творци в изкуствата. Да заставаме смело зад културни каузи. Ще представяме млади художници в Дом „Витгенщайн”. През март мина бляскаво изложбата на талантливия Петър Пиронков.
Културата е велик посланик – който не знае това, няма как да ръководи държава.
Савка ЧОЛАКОВА
