Г-н Вангелов, в България има ли достатъчно таланти, които след време могат да върнат престижа й на спортна сила в света? Има, как да няма. В България е имало и винаги ще има борба. Не съм съгласен с налаганото мнение от някои, че в момента нашият спорт не е добре. Само преди 2-3 години в Москва направихме трима световни шампиони – в свободната, в класическата борба и при жените. Критикуват ни за слабото представяне на последната олимпиада, ами случва се. Не могат да се правят трагедии. Всеки може да сбърка. На Христо Маринов не му стигна една секунда, а на Елис Гури – три. Те им костваха може би титлите, а не само медалите. Как се става сребърен медалист от олимпиада, двукратен световен и двукратен европейски шампион? Трудно е, но не е невъзможно. Аз виждам, че имате много добри деца във Враца. Обещал съм да дойда и специално да им покажа някои неща от моя стил на борба в партер. Дай Боже, един ден тукашните състезатели да ме надминат! Коя е най-ценната ви награда през вашата кариера? Не мога да откроя някоя, но ако трябва да го направя, бих казал, че това е първата ми европейска титла в Будапеща. После дойде и световната. Всички първи отличия са хубави. Станех ли втори, обаче бе лошо. Защо съвременната борба е по-неатрактивна от тази в миналото? Причините са в правилата. Сега решава повече съдията. В правилника, дето пак ще го връщат, е залегнало да има повече точки. Чиновниците от международната федерация сами се убедиха, че са сгрешили. Защо борбата трябва да остане сред олимпийските спортове? Борбата е един от първите спортове в света, който е популярен не само в България, но и в най-големите държави като Русия, Китай и Япония. Да не говорим, че в Турция борбата е спорт №1, още от времето на пехливаните и мазните борби. Решението, дето са взели членовете на МОК е прибързано, но поправимо. Смятам, че борбата ще остане в олимпийското семейство.
