За да обсъдим най-новите лечебни методи, както и основните рискови фактори, симптоми и прогноза при туморите в пикочния мехур, разговаряме с доц. д-р Красимир Нейков – уролог, онколог, началник на Клиниката по урология при Онкологична болница – София. Освен че има 29-годишен стаж като уролог, доц. Нейков придобива и специалностите онкология и специалист по здравен мениджмънт. Специализирал е в Германия, Холандия, Италия и Испания.
– Доц. Нейков, наши читатели ни звънят, за да ни попитат за новите методи при лечението на рак на пикочния мехур. Какво можете да им кажете?
– Най-вероятно вашите читатели се интересуват от безкръвните методи за лечение на този вид тумори. Всъщност това са оперативни интервенции, които се извършват без кожен разрез. Използваме специална апаратура, с помощта на която изрязваме тумора отгоре и в дълбочина. Изследването, което даваме, е в две шишенца – едното е т.нар. повърхност, другото е основа. По този начин успяваме да видим в кой точно стадий е съответното заболяване. В повечето случаи не е необходимо да се извършва скенер например. След като изрежем тумора, ако сметнем, че е повърхностен, т.е. не навлиза в дълбоките слоеве на пикочния мехур, поставяме вътре противотуморен антибиотик, който е държавна поръчка. Искам да отбележа, че такъв противотуморен антибиотик е уместно да се поставя само в случай на т.нар. папиларни тумори – тези, които са във вид на водорасло. При твърдите, солидни тумори не върви прилагането на такъв антибиотик. Може да се постави, но няма да има никакъв резултат.
– Подходящ ли е този лечебен метод за всеки стадий на заболяването? И кога е невъзможно или немислимо да се провежда подобна операция?
– При първичен тумор, дори и целият мехур да е изпълнен с тумори, пак се извършва подобна интервенция. Разбира се, не се тръгва към изрязване на всички тумори, нужно е да се вземе биопсия от едно-две места, за да знаем със сигурност каква е хистологията.
Няма диагноза рак, без да има хистология, без да има изследване на тъкан от самия тумор. Искам да обясня, че методът, по-точно апаратурата, която използваме, има съответните ограничения – в смисъл ако туморите са максимум 5-6 см в диаметър, тогава можем да ги изрежем. При по-големите тумори няма как това да стане. На човека трябва да му бъде обяснено и той да се подготви, да се примири с отворена интервенция.
Първият и безспорен симптом за рак на пикочния мехур е уриниране на кръв
Друг признак, макар и много рядък, е запушване на пикочните пътища или запушване на единия или другия бъбрек от самия тумор.
– Доц. Нейков, да припомним симптомите на рака на пикочния мехур. Има ли някакви начални признаци, по които човек да заподозре за какво става дума?
– Първият и най-сигурен признак наричаме безболкова хематурия. Т.е. няма болка, само кръв в урината, която може да се появи в началото, по средата или в края на уринирането. В някои от случаите има кръв от началото до края. Понякога пък, макар и рядко, болният изпикава направо цели съсиреци кръв. Това вече е един много впечатляващ симптом, който стряска хората.
– Т.е. кръвта в урината или съсиреците, за които споменахте, са безспорен симптом за рак на този орган, така ли?
– Да, безспорен симптом са. Друг признак, който обаче се появява много по-рядко – това е запушване на пикочните пътища, което пречи на болния да уринира. Или пък може да се случи запушване на единия или другия бъбрек от самия тумор. Това състояние се нарича хидронефроза. То може да се открие, да се хване при ултразвуково изследване. И след като вече болният е подложен и на останалите изследвания, по-задълбочените, тогава се установява, че причината е по-надолу – в пикочния мехур, където вече се е образувал тумор.
– А общото състояние на човека променя ли се на този етап?
– Като изключим случаите, при които заболяването е много напреднало, общото състояние на пациента наистина си е съвсем добро. Гледайки човека външно, изглежда, че нищо му няма.
Ултразвукова диагностика на пикочните пътища показва наличието на тумора
Ако проявявате подобни симптоми, особено след навършване на 50 години, непременно търсете специалист.
– И какво се предприема при тези първи, но сигурни признаци?
– Ако човек започне да уринира кръв, особено ако е над 50 години, а ние имаме и значително по-млади пациенти, първото нещо е да се помисли за тумор в пикочния мехур. Какво би могло да се направи най-лесно и най-бързо? Най-лесно е да се извърши неинвазивна, т.е. ултразвукова диагностика на пикочните пътища. Пациентът трябва да дойде с пълен пикочен мехур при нас, специалистите, за да може той да се огледа. Обикновено като има тумор, се вижда една негативна сянка – по това познаваме, че има нещо, което вече е израснало и не му е там мястото.
– А съществува ли риск от рецидив?
– Винаги съществува риск от рецидив. Особено при папиларните тумори – 40-50 на сто от тях рецидивират – било то на същото място, било на друго място. В много редки случаи трябва да се мисли и за тумори, които идват от легенчетата и чашките на бъбрека, или от уретера. Туморът може да върви по пикочните пътища, ние да оперираме отдолу в мехура, пък той да идва от горе.
– Доц. Нейков, да ви попитам за рисковите фактори?
– Основен рисков фактор за рак на пикочния мехур е тютюнопушенето – 50 на сто от тези случаи се дължат на това. Други рискови фактори – производните на бензина, работещите в кожарската и бояджийската промишленост например – въобще хората, които работят с бои, лакове, остри миризми на разтворители и т.н. – те също са застрашени.
– Вие посочвате едни много конкретни рискови фактори…
– Да, много са конкретни. Затова препоръчваме на пациентите да спрат цигарите, защото знаем, че има поне 4 хиляди химикала, които се отделят от тях. Разбира се, не всички от тях са потенциални канцерогени, но около 10 със сигурност повлияват лигавицата на пикочните пътища и предизвикват образуването на тумори.
Редно е болните с тази диагноза да се доверяват на специализираните клиники
Прогнозата е добра, стига да се започне навременно лечение.
– Често ли се диагностицира такова заболяване?
– Да, това е един от най-честите тумори. Например в сравнение с рака на простатата, където имаме около 1700 случая годишно, ракът на пикочния мехур наброява около 1500 нови случая всяка година за България.
– Доц. Нейков, идват ли при вас, във вашата клиника, болни, които са претърпели операция, но не са се оправили?
– За съжаление, да, масово идват от провинцията. Един път оперирани, втори път оперирани и когато разберат, че не могат да се справят с туморния процес, тогава лекарите казват – отивайте в София. Човекът идва при нас вече за много голяма оперативна интервенция, която би могла да бъде избегната, ако беше дошъл в началото. По този повод искам да препоръчам на болните с тази диагноза да търсят специализирани клиники. Няколко са клиниките, в които специализирано се лекуват такива заболявания. Редно е в тях да се търси помощ. Например в нашата клиника, освен че се работи професионално, след операцията поставяме противотуморен антибиотик, за който ви споменах по-горе. В цялата страна само ние го правим.
– А каква е прогнозата?
– Прогнозата е добра. Ние нямаме пропуснат случай, т.е. когато “хванем” тумора от началото, ние не допускаме той да се развие до напреднал стадий, без да вземем мерки. Но пак ще повторя – много са случаите, които идват при нас вече изпуснати, така да се каже. Тогава решаваме какво да предприемем. Обикновено се налагат много големи оперативни интервенции – премахване на пикочен мехур, поставяне на нов мехур и т.н.
– Позволете един въпрос, който задавам на всеки специалист: как се отнасяте към алтернативната медицина – по принцип, пък и по отношение на болестите във вашата сфера?
– Аз тук не намирам място за алтернативна медицина, особено при злокачествените заболявания. Много хора ни питат – мога ли да вземам това или онова? Може, но няма никакъв ефект. Ако може да се говори за някакъв ефект, то това касае много напредналите случаи, което граничи със самарянството. Когато официалната медицина не може да помогне, се предприемат някакви други мерки и мероприятия, които обаче са парамедицински и биха могли да закрепят пациента за известно време, нищо повече.
– А има ли какво да кажете относно новите тенденции в лечението или в профилактиката на болестите във вашата сфера?
– Най-новото има известна връзка с популярната в последно време интервенция на гърдите, на която се подложи Анджелина Джоли. И при нас в урологията се появи такъв случай. Един наш колега, с който се познаваме – д-р Роджър Кърби, оперира в Лондон може би за първи път в света мъж на 60 и няколко години с мутация на определен ген. Когато въпросният ген не е мутирал, той потиска развитието на туморни процеси в организма. При този човек обаче се оказало, че въпросният ген е мутирал, т.е. променен е и не може да изпълнява тази важна функция – да потиска развитието на туморни процеси. Освен това фамилната анамнеза на този пациент показала роднини по пряка линия, които са боледували от карцином на гърдата и карцином на простатната жлеза. Освен това при биопсия на простатата са му открили туморни клетки. И въпреки че всички специалисти, с които се е консултирал, са му казали, че не е необходимо, че няма достатъчно показания за извършване на радикална простатектомия, той е предпочел да се подложи на тази операция. И тя му е извършена успешно.
– А вие как мислите? Удачно ли е едно такова решение, оправдано ли е?
– Вижте, има хора, които се поддават на такива внушения. Човекът знае например, че баща му е починал от това, или дядо му, брат му и т.н. Той знае, че вече има мутация на един от гените, които са потенциални провокатори за развитие на тази болест. Започва да мисли, че един ден и той може да развие болестта. Представяте ли си този човек да живее всеки ден с мисълта, че и той ще стигне до там, при положение, че е имал възможност да се профилактира? Това е една профилактична радикална простатектомия.
– Това е въпрос на избор, нали? А няма ли да навреди една такава интервенция?
– На въпросния пациент, за който ви споменах, не му е навредила. Такава операция на Запад се извършва с 90 и няколко процента гаранция за сексуалната функция. Хубавото е и това, че заболяването все още не е доказано, не е стадирано, т.е. то е в супер начален стадий. Генът е този, който заплашва по-нататъшното здраве и той действа по тази логика. И според мен е нормално и логично да се вземе едно такова решение.
– Доц. Нейков, какъв е вашият коментар относно състоянието на здравеопазването като цяло?
– Има нов здравен министър, да му пожелаем успех. И още нещо важно – нека дискутира повече с колегите и с хората, от които зависят много неща. Те понякога са дребни и никой не им обръща внимание. Сякаш се разсъждава повече политически, а се прескачат важни проблеми.
Мeжду другото!
Генетичната предразположеност е третият застрашаващ фактор. Доказано е, че ако някой от роднините по първа линия, родителите например, е бил болен, вероятността и децата също да се разболеят се увеличава около 2 пъти. Ако сте имали и баби и дядовци или други предци, болни от това заболяване, съответно рискът се увеличава. Повечето случаи на тумори при мъжете се обясняват с по-честия им контакт с канцерогенни вещества – отново пушенето, което беше споменато по-горе, и по-продължителното задържане на урината в пикочния мехур. Това може да се дължи на физиологичните им характеристики – те имат по-дълга, отколкото при жените уретра, както и поради това, че например такова заболяване като аденома на простатата води до непълно изпразване на пикочния мехур и отпадъчните продукти, които се съдържат в урината, се задържат по-дълго време в мехура. Между другото, при мъжете пикочният мехур се засяга най-често от различни заболявания.
Всеки знае, че на колкото повече години е човек, толкова повече проблеми възникват в организма му на генетично ниво и по-трудно се контролират. Ето че и туморите на пикочния мехур се откриват най-вече при хора над 50 години, както и впрочем много други видове рак. При децата туморите на пикочния мехур са рядкост – 60 пъти по-рядко, отколкото при възрастни, по-често при момчетата, отколкото при момичетата.
Каква е честотата на заболяването в България?
За съжаление България спада към едно от тези места в Европа, където честотата на рака на пикочния мехур е достатъчно висока. Нашата република, както и някои други страни на Балканите, са сред областите, в които се отглежда и се обработва тютюн. А въздействието на тютюна и на тютюнопушенето върху организма е един от основните фактори, влияещи върху развитието на това заболяване. Към този порок можем да добавим и прекалената консумация на кафе
Разбира се, ако всеки ден човек пие по една или по две чаши кафе, малко вероятно е това да повлияе неблагоприятно на здравето му. Но има хора, които не махат цигарата от устата си и чашата с кафе от ръката си – те има за какво да се замислят.
Смята се, че 4-5 чаши кафе на ден са вече прекалено много. Не е задължително, разбира се, такъв човек да се разболее, но е по-добре да се погрижи за себе си, особено ако е налице генетично предразположение, т.е. някой от роднините му е страдал от рак на пикочния мехур.
Яна Бояджиева
