Христо Христев е роден през 1979 г. в Пловдив.
Завършил френската гимназия в Пловдив, право в СУ “Св. Климент Охридски” и право на Европейския съюз в университета в Нанси във Франция. Защитил е докторат по право на ЕС в Нанси и в СУ. Гл. асистент по право на ЕС в СУ.
13 г. е членувал в младежката организация на БСП, бил е неин зам.-председател 6 г., както и зам.-председател на младежката организация на ПЕС.
През 2007 г. напуска БСП заради плоския данък.
Активен участник в протестите
– Защо ляв човек като вас, г-н Христев, участва в протеста на богатите, красивите, млади и политически непредставени десни столичани?- Не мисля, че това е десен или ляв протест. Не мисля, че протестът има цвят и че е само на столичани. Протестът е естествена реакция на гражданското общество, едно изключително вдъхновяващо събитие, което, отвъд политическите убеждения на мнозина от нас, показа, че за 24 години демократично развитие в България се е формирало гражданско общество. И че въпреки всички проблеми, които ни караха досега да се самозатваряме, не сме загубили сетивността си за онова, което става в обществото, че има определена граница, отвъд която всеки гражданин е длъжен да реагира. Това не е партийно оцветен, а съвсем пъстър протест – на улицата са хора и с десни, и с леви, и със зелени, или изобщо без ясно осъзнати политически убеждения. Този протест е бойното кръщение на българското гражданско общество. Да, в последните години имаше множество екологични протести, но те бяха с много по-ограничен мащаб и идеи. – Как може да се опази протестът от противопоставянето му на февруарския, предстявян от някои като истински народен протест, и от опитите за канализирането му вдясно – като протест на избирателите на традиционната десница, загубила политическо представителство?- Противопоставянето на зимния протест на сегашния, който можем да наречем например „лятото на нашето недоволство“, или „лятото на нашата надежда“, е целенасочен опит да се посегне на енергията на протеста сега. Сред протестиращите днес има и много хора, които са участвали и в зимните протести. И двата протеста обаче са реакция срещу липсата на такъв модел на управление, който да решава проблемите на обществото. През зимата специфичният фокус бяха сметките за ток, защитата на потребителите и монополите. А сега на преден план е зависимостта на политическата система и на управлението от задкулисни фактори – едни ги наричат мафия, други – невидими мрежи, трети – олигархия. Днешният протест е естествена реакция на много граждани, които виждат в начина, по който стартира сегашното управление, огромна зависимост от задкулисието. Назначаването на новия шеф на ДАНС преля чашата и изкара хората на улицата. – Уязвените от това назначение, но непротестиращи, казват – да, огромна грешка, но тя бе призната, назначението – отменено, защо протестът продължава?- Защото тази грешка издава тежка зависимост и порочен модел на функциониране на властта. Не може да назначите такъв човек на такъв пост – направите ли тази крачка, показвате, че сте готови да жертвате базисни устои на демократичната система и правовия ред в името на нещо друго – неясно и скрито някъде отзад. Затова въпреки бързото оттегляне на Пеевски протестът продължава 22-ри ден, и то в мащаб, който не помним от много години – тъкмо защото гражданите не могат повече да понесат тази зависимост, този начин на упражняване на властта. – Протестът е пъстър, весел, дори карнавален. Доколко обаче е страшна за управляващите тази карнавалност?- Протестират положителни хора, хора, които подхождат към живота откъм усмихнатата му страна, хора, които са свикнали да се справят с проблемите, а не да вдигат пораженчески ръце. И затова протестът изглежда цветен. Въпреки нежеланието на управлението на БСП, ДПС и „Атака“ да чуят гражданите, проблемът на управлението е един – то няма публична легитимност.
Безпрецедентно е за една демократична европейска държава още в първите дни на едно управление всеки ден десетки хиляди хора да излизат на протест срещу него. Протестът от раз лиши управлението от легитимност и не му позволява да задава дневния ред в страната. А то води битка за своето оцеляване с гражданското общество и не може да действа като едно нормално управление. – Но управляващите казват, че изразяват интересите на немалка част от гражданите, гласували за тях, и отговарят на протестите с пакет от социални мерки.- Ако съберем избирателите на БСП, ДПС и „Атака“, това са една пета до една четвърт от българските граждани. Останалите три четвърти обаче не са гласували за тях – къде е публичната легитимност на това управление дори и само по тези сметки? – Протестиращите ли представляват останалите три четвърти?- Протестиращите са гражданското общество, това са активните граждани на най-големите български градове. – Независимо колко хиляди са, те са малцинство спрямо непротестиращите. Въпросът е как стават лидери на мнение, валидно за всички?- Дневният ред на едно общество се формира от тези, които активно участват в задаването му като граждани. Сега от едната страна имаме десетки хиляди хора, които протестират в София и няколко други големи градове всеки ден, а от другата страна имаме едно странно управление, което се мъчи да оцелее. И което твърди, че не зависи от „Атака“, но не може формално да заседава без някакви задкулисни зависимости, които да осигурят кворума в пленарната зала. И което нямаше дори да бъде избрано без гласа на Волен Сидеров. Това са двата фактора, които формират днес публичния дневен ред. И доколкото протестиращите по един впечатляващ начин – с дух, с усмивка, с въображение, отстояват гражданска позиция вече повече от три седмици, те имат достатъчно основание да считат, че са тази част от българското общество, която има силата да делегитимира управлението. – Може ли протестът да роди политическа алтернатива на сегашното управление?- На сегашния етап е трудно да се даде адекватен отговор. Едва ли може да се очаква, че от хората, които днес са на площада, може да се създаде някакъв политически субект. Първо, защото те са различни – като идеи и разбирания, и едва ли могат да бъдат обединени в един политически субект. Второ, това, което обединява хората в протеста, е, че те в момента не искат да говорят за такъв политически субект. Сега те имат конкретна цел – прекратяването на управлението. – Президентът твърдо застана на страната на протестиращите. Възможно ли е обаче политиците сами да оперират тумора си, както ги призова Плевнелиев? Протестиращите не искат те да си го изрежат, а самите те да бъдат изцяло изрязани?- Изявлението на президента бе изключително силно. Той застана на страната на правовата държава, демокрацията и развитието на България като част от Европа. Това са и исканията на протестиращите. Но президентът ясно посочи и какъв е изходът – нови избори. А изборите в една демократична държава са най-чистият механизъм обществените отношения да се върнат в полето на онзи обществен договор, който още Русо посочва като основата на една демократична система. Едва ли е реалистично обаче да очакваме, че един или друг елемент от нея, който сам е проблем на системата, ще разреши кризата. Затова сме всеки ден на площада – в София, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград… Защото ни е ясно, че ако няма гражданска активност, няма да има и адекватно решение на тези тежки проблеми. Отиването към нови избори ще е ключът как по-нататък да се катализира тази гражданска енергия, за която говори президентът, и която е нещо положително на фона на апатията, социалното изключване и непукизма, на който бяхме свидетели много дълго време. И който непукизъм явно беше в основата на стратегията и тактиката на първите действия на настоящото управление. В момента, в който стане ясно, че на суверена ще му бъде дадена възможност отново да се произнесе как оттук нататък да продължи развитието на нашето общество, какъв да бъде дневният му ред, гражданската енергия ще намери своето продължение в едни или други политически форми. Вероятно ще се появят нови субекти на политическата сцена – било в център-дясно, било в център-ляво. – Кога трябва да са изборите според вас?- Добре е първо да се направят някои промени в изборното законодателство, които да гарантират по-високо влияние на гражданите при избора на кандидатите за депутати. Трябва реално работещо преференциално гласуване, по-ниска изборна бариера – например 3%, по-стриктни механизми за финансирането на предизборната кампания, гаранции срещу фалшификации в подписките за регистрация на партиите. Ако обаче се окаже,че това няма да стане в рамките на сегашния парламент и в един обозрим срок от време – за избори до края на годината, то е по-добре да се отиде на избори и със сегашния Изборен кодекс, отколкото докрай да продължават дискусиите как той да бъде променен. – Какъв ще е отговорът на управляващите на втвърдения тон на президента? Няма ли да кажат – щом искате избори, ето ви ги веднага, без промени в Изборния кодекс?- Много ми се иска те да разберат, че конфликтът не трябва да се задълбочава, защото това няма да е добре за никого и за обществото като цяло. Трябва ясно да си дадат сметка, че и те, и страната ще бъдат дискредитирани, ако правителството ни продължава да зависи от една екстремистка, проповядваща антидемократични и антиевропейски идеи партия. БСП и ДПС трябва да осъзнаят, че и за тях е по-добре да отидат на избори, отколкото да са в мъртвата хватка на „Атака“.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
