Когато Иван Гинов за първи път се появява на състезание по свободна борба в София, случайно го вижда Пенчо Кубадински и веднага пита откъде е дошло това момче, дето ходи право на тепиха, а противникът му задължително полита във въздуха, щом се опита да докопа крака му. След време същият този Иван Гинов е състезателят ни по свободна борба в категория до 90 кг, който прави най-дългата непробиваема серия в спорта – от 1976 до 1984 г. неизменно е в челната четворка в света, преминава през два олимпийски цикъла. 15-годишен се записва в минния техникум в Бургас и след няколко месеца вече грабва “златото” на републиканското първенство по свободна борба при юношите, а на 18 години става европейски шампион. През 1978 г. е втори на европейското, през 1979 г. – трети в света, на олимпиадата в Москва през 1980 г. – четвърти, през 1982 г. е европейски шампион, а през 1983 г. става световен вицешампион. На 10 февруари роденият в странджанското село Момина църква, община Средец (Грудово) борец навлезе в 58-тата си година.- Кога започна да се занимаваш с борба? Как се насочи към този спорт?
– Борбата е спорт, в който доказваш мъжество, издръжливост, тактика, а аз съм се стремял към силния спорт. В моето родно село Момина църква (преди Желязково), община Средец (бившият гр. Грудово) имаше Селскостопански техникум, в който имаше едно малко тепихче. Имаше и момчета, които се занимаваха с борба. И ние като деца ходехме там и от малък взех да се занимавам с този спорт. После отидох да уча в Минния техникум в Бургас – баща ми беше миньор и загина при нещастен случай в мините в Малко Търново, когато бях 10-годишен. В Минния техникум в Бургас бяхме само момчета и най-яките минаваха и си проправяха път, перчейки се. А аз бях висок и кльощав и все си мислех: „Кога и аз ще стана такъв як като тях?” Започнах да тренирам – една, две, три години – станах шампион, влязох в ЦСКА и вече ме грабна големия спорт. Явно съдбата така ми е отредила…
– Добре, но защо точно свободна борба избра, а не примерно класическата?
– Защото свободната борба е по-атрактивна. Както при нас, така и при кеча -„хвани, където можеш”, има много красиви хватки. Не може при народните борби да се борим само от кръста нагоре – че тези крака за какво са ни? За мен свободната борба е не само по-атрактивна, но и много по-зрелищна, а и развива цялото тяло. И в класическия стил има красиви хватки, но е по-ограничен. Един от най-виртуозните ни борци – Валентин Йорданов, беше удоволствие да го гледаш на тепиха. Имаше ситуации, които теоретично бяха невъзможни, но Вальо ги правеше. Той показваше красотата на свободната борба.
– А някой от твоите близки занимавал ли се е със спорт?
– Не. Впрочем има някакво предание, че навремето от нашия род е имало известен борец – Врачо Пехливан, който се е борил с турци. И когато аз се появих на тепиха, мои близки казаха: „Ето го, той е девето поколение на Врачо Пехливан, но излезе от него борец…” Но това го казаха чак когато вече бях станал европейски шампион.
– Като войник са те взели да се състезаваш за ЦСКА, но после се връщаш в „Черноморец”- Бургас. Не съжаляваш ли за този си избор?
– За хората от село беше голяма изненада, когато научиха: „А, нашият Иван – в ЦСКА! Че как така?” Защото в онези години да си в ЦСКА беше много престижно. Но аз изкарах 2 години там и отново се върнах в Бургас. Тогава Бургас си беше голям център в този спорт и даде на борбата такива известни имена като Продан Гарджев, Никола Станчев, Крали Бимбалов…. От тук излязоха и най-големите треньори на България – Руси Русев – на ЦСКА, Янчо Патриков, Иван Шавов, Стоян Бимбалов…
– Коя ти е най-любимата хватка?
– Има едно скопчаване – на Руси Петров. То е специфично. Скопчаване с опъване през трупа – с крака. Това е много силна хватка – закачи ли те, отърване няма. Дори на едно световно първенство на финала се боря с поляка Корчевски, който също е много добър майстор на същата хватка. И със самата свирка, докато телата ни са сухи, още се пипнахме и двамата се скопчахме на същия захват – както аз, така и той може да хвърли противника. Треньорът после казваше: „Само се обърнах с гръб и чувам, че съдията удари на тепиха. Знам, че един падна, но кой е…? Това е такава ситуация, в която не изтървам. Тушът е неизбежен!
– А коя от хватките ти е била неприятна?
– Неприятно ми е, когато ми излязат с обратен гард. Аз играя с десен крак напред и противниците, които ми играят с обратен гард, са ми неудобни. Има спортисти, които играят и двата гарда, но аз не мога. Не мога да изкарам левия крак напред – все едно съм вързан!
– Ти си от поколението спортисти, което пострада най-много от битката за надмощие между Изтока и Запада – в годините, когато си на върха на спортната си кариера, социалистическият лагер решава да бойкотира Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г.
– Така е, всяко поколение върви с шанса си, но на нас този шанс ни бе отнет! За Олимпиадата в Лос Анджелис вече бях на 28 години – в най-зрялата мъжка възраст, но за нас тази Олимпиада я нямаше. А бяхме много подготвени… На Европейското първенство през 1984 г. аз паднах на главата си и заради луксацията на шийните прешлени, която получих, бях обездвижен с една яка 6 месеца, но въпреки това не спрях да се готвя за Олимпиадата в Лос Анджелис… В един момент обаче, като съобщиха, че целият соцлагер ще бойкотираме Олимпиадата в САЩ, сякаш ни попариха с вряла вода. По това време ние бяхме в Петрич на лагер, хвърлихме куфарите и казахме: „Дотук е. Каквото било, било!” И край – прехвърлихме годините!
– Според теб кой е най-големият борец на всички времена в международен план?
– Медвед. Има много добри американци – например Дан Гейбъл, има и японци, но руснаците са много напред. И доколкото подразбрах – пак ще си върнат позициите. Миналата година в Бургас беше дошъл по някаква туристическа програма бившият им треньор Юрий Шахмарадов и се видяхме. Той ми сподели, че Путин го е привикал и му възложил задача да организира, да обединява борбата. Дал им е и много пари и те пак ще дръпнат напред! Защото руснаците, когато се разделиха републиките им, пръснаха много от големите си борци, подборът стана по-малък, а украинската школа е много силна, грузинската – също, пък да не говорим за узбеките и за другите републики на Съюза! Били сме на съвместни лагери с разширения отбор на СССР и не можеш да си представиш каква сила са – там десетия нареден в категорията е най-малко два пъти световен шампион! Пуснат дебютант на европейско – той веднага става шампион, без да го запъне някой! Затова набиеш ли двама-трима руснака, се смяташе, че си се доказал!
– Борците на кои други страни също заслужаваха похвала?
-И иранците имаха много силна борба.
– А Турция?
-Турците се позагубиха. Били са навремето. Имали са силна школа по времето на Аик, на нашия Продан Гарджев. По мое време обаче – през 80-те години, те бяха по-назад. Впоследствие, когато отидоха нашите борци Исмаил Абилов, Ефрем Камберов и другите, а те бяха подготвени хора, с образование, с опит, и успяха да им изправят борбата на крака.
– Иване, според теб верни ли са коментарите, че една малка община като Средец (Грудово), към която принадлежи и твоето родно село Момина църква, е уникално явление в българската борба?
– Разбира се! Нима не е уникално такава малка община като Средец да даде толкова много изявени борци. Тук има такъв извор на таланти. Изявените и доказалите се борци само в свободния стил сме над 10. В България няма друг такъв прецедент! По-старите специалисти са правили сметка, ако се събере националният отбор на България и се пусне срещу сборния отбор на Средец, не се знае как ще завършат!
– Всички борци от Средецко все в свободния стил ли се борехте?
– Почти. Само Крали Бимбалов и малкия Ангел бяха класици. Но Крали Бимбалов се бореше и по народните борби. Ние – странджанците, приемаме свободната борба – на алая, на събора – хвани, където можеш…
Марина ШИВАРОВА, Бургас
