Изминаха 20 години от смъртта на създателя на „Златният Орфей“ Генко Генов, който си отива през 1993 г. след тежък инфаркт. По неписана нашенска традиция, споменът за създаденото започва да избледнява, макар че легенди в българската музика от половин век насам са именно певците, участвали в „Златният Орфей“.
Създаден от Генов към Комитета за култура, фестивалът допринася за популярността на новопостроения тогава комплекс Слънчев бряг и на страната ни. През 1972 г. „Орфеят“ (провеждащ се в два раздела – за нова българска песен и международен конкурс за изпълнители) е събитие №1 по гледаемост в системата на Интервизия.
Генов лично убеждава в първите издания утвърдени наши композитори и поети да напишат песни на български, за българска публика. Дотогава певците ни пеели в голяма степен кавъри на световни хитове.
На върха на успеха, когато
„Орфеят“ се мери с фестивали от ранга на „Сан Ремо“, пленум на ЦК на БКП от февруари 1974 г. насърчава борбата с
идеологическата диверсия
Най-удобният пример се оказва Генко Генов. Всеки негов мениджьрски успех се тълкува превратно, в полза на „империализма“. Това, че Йорданка Христова му услужва с лични пари в Западна Германия за спешна операция от глаукома, се тълкува като подкуп. Това, че е довел най-актуалните западни изпълнители – за идеологическа диверсия.
Създателят на „Златният Орфей“ лежи сред политически затворници в Старозагорския затвор с присъда от 20 години
Според запознати с делото му, прокурорите са искали и смъртна присъда. Запознати пък с творческата кухня на „Златният Орфей“ припомнят, че Генов е водел преговори с Том Джонс и Франк Синатра за рецитали на Слънчев бряг. Ако бяха се случили в годините на строящия се ударно социализъм, нищо чудно присъдата да е била и до живот, тълкуват превратностите на времето.
След като се опират само на емоционални изказвания, съдиите приемат за основно доказателство за обвиненията си… интервю на италианската легенда Джани Моранди, дадено в Югославия.
Той казал, че дошъл за „въшливите 6 хиляди долара“ в България. Канцеларията на „Златният Орфей“ имала ведомост за платени само 1500 долара. Генов влязъл в затвора заради разликата. Съдиите не искали и да чуят как той лично склонява десетки чуждестранни звезди да дойдат у нас на по-малък хонорар.
Генко прекара почти 9 години зад решетките и третият инфаркт го отне от нас, споделя тя.
Години след смъртта му съпругата му Дариана Генова се бори да върне блясъка на “Златният Орфей”, но без успех.
Дариана организира феста на Слънчев бряг 7 години, но не среща подкрепа. Създава над 210 български популярни песни, които предоставя на нашите радиостанции и телевизии.
Горд беше Генко с това, което никой друг не е направил в тази държава. „Златният Орфей” беше негова рожба, споделя съпругата му Дариана.
Той прослави България в цял свят. Зад „желязната завеса” всички бяха чували за нашата малка страна и харесваха нашите песни. Генко гореше в работата – нищо не спечели. Последно с горчивина казваше:
„Цял живот го лъсках това нещо и целият ми живот беше оплискан с кал”
Но след това се изправяше и казваше: „И въпреки всичко толкова съм убеден, че трябва да го има”. Сега какво ще остане в съзнанието на децата ни от българската песен, чалга ли!?, тревожи се Дариана, която въпреки преживяното не е загубила усмивката си.
Аз съм човек с положителна нагласа. Гледам да изглеждам добре, грижа се за себе си. Поставила съм си като основна цел да ме запомнят с усмивката ми. С напредването на годините, ако се вземеш много насериозно, не е добре. За съжаление сега, като срещна приятелка, съученичка, колежка – тъжна, смачкана, притеснена, ми се свива сърцето. Като се видя с приятелки, не им позволявам да униват.
Но моята голяма болка е, че позволихме да угасне блясъкът на „Златният Орфей”.
Вили Казасян, Христо Друмев и Хачо Бояджиев, те просто бяха решили да си присвоят имиджа на събитието и да печелят от него
А Генко много години преди това ми завеща – каквото и да правиш, не позволявай фестивалът да се превърне в перачница на пари.
Имаше опити през годините и от наши, и от руски групировки. Това беше идеална държавна собственост, нямаше реституция…
Сега на мястото на този театър има небостъргачи. Генко преживяваше опитите за унищожаването му тежко.
А той обичаше да е с хора и да разговаря. Той беше обичан дори от част от следователите си. Умееше да разказва много увлекателно. Те му казваха: “Генко, ти ни отвори очите за света!”.
Опитаха се да го осъдят за идеологическа диверсия и шпионаж. Не можаха да му дадат смъртна присъда, както бяха планирали, защото и в онова време имаше хора
След това направиха и процеса – уж че неправилно се е разпоредил и е присвоил средства. Всичките свидетели бяха прокурорски, както сам той казваше. Бяха май 50-54 човека. Много голяма защита на Генко оказа Димитър Симеонов – Мончо. От нищо не се уплаши и дойде. Бай Марин Големинов, проф. Георги Димитров, хоровият диригент – също. Тодор Жейнов, беше човек от службите, щеше да стане генерал, ако беше потвърдил лъжите по делото, но той защити Генко и му разгониха фамилията.
Замисълът е бил да размахат пръст на интелигенцията. Това е след решение на ХІ конгрес на партията. Такъв страх настъпи, че не смееха да ме поздравяват. Минаваха на другия тротоар.
Аз съм много контактна, когато някой ми е симпатичен, нямам търпение да се сближа с него. Знам, че това не е добре, но съм такава. Имам си приятелки сред т.нар. елит, но големите ми приятелства са с обикновените хора. В изолацията, в която бях над 8 години и всички минаваха на другия тротоар, имаше и такива, които ме подкрепяха. Данчето Христова никога не ни забрави, никога не изпусна празник, без да дойде с торбите. С Лили Иванова по-рядко се виждахме, но и тя не измени на приятелството ни.
Имаше и много приятели на Генко, които ме подкрепяха. Като погледна назад, най-много са ми помагали най-обикновени хора, това стопля душата ми.
Генко казваше “Първата ми рожба е “Златният Орфей”, след това, моето момиче, си ти и децата. А времето не лекува, но човек трябва да продължи да живее достойно. Аз още
имам в гардероба си смокинги на Генко и понякога, когато съм сама, си поплаквам, когато се докосна до тях
Но съм длъжна да живея този живот такъв, какъвто е в момента, и за бъдещето, а не за миналото.
Когато той направи последния инфаркт, току-що беше излязло последното му интервю, на 18 септември. Той казваше всяка сутрин – иди да видиш излязло ли е? Генко се зарадва и каза, айде сега, Даре, прочети го изразително. Така пътувахме, аз вземах вестниците и четях на глас. Заглавието беше “Безгрешните ли първо хвърлиха камъни”.
Получи инфаркта и аз го питах след успешната операция, сега какво ще правим оттук нататък. А той ми отговори: “Ако се случи най-лошото… По-силен и по-убеден човек от теб няма, затова вярвам, че ти ще успееш да спасиш “Златният Орфей”.
Паулина БОЯНОВА
