in агро / by Агро Пловдив / on 5 август 2013 at 18:48 /
Консервното предприятие купува праскови от Сливен, домати от Раковски, корнишони от Хасково
Борис Калибацев, изпълнителен директор на „Филикон-97″АД пред АгроПловдив.БГ
Борис Калибацев (с коженото яке) Снимка на Под тепето
– Г-н Калибацев, какво произвежда „Филикон-97″ точно сега?
– В момента работим с праскови. Правим пюрета и компоти и работата не е малко – върти се на две смени.
– Преди години внасяхте суровините. А сега как е?
– Вярно е, внасяхме. Българската земеделска продукция беше недостатъчна, стигаше само за прясна консумация. В момента не е така. Тази година почувствахме особено силно, че земеделието се движи възходящо. Трайните насаждения, които бяха създадени преди няколко години, започнаха да раждат масово. Вече има плодове и за консервната индустрия.
– Откъде купувате прасковите?
– От Сливенско. Предварително се договаряме с производителите, те докарват стоката до Пловдив, претегляме я и я заплащаме веднага. Кайсиите, които консервирахме доскоро, купувахме от района на Силистра и Русе. Корнишоните ни са от Хасковско. За доматите имаме договорка с фермер от Италия, който арендова земи в района на Раковски (Фабрицио Фрески – бел.р.).
– В момента има излишъци от домати, според търговците. Идват ли производители, които да ги предлагат на завода?
– Не. Доматите за консервиране са други сортове. Те се отглеждат по специална технология, прибират се с доматокомбайни. Искат си професионализма. В Пловдивско единствено г-н Фрески отглежда консервен тип домати и той ни е единствен и сериозен доставчик. Ще ни осигури около 3000 тона.
– Какви количества български суровини сте планирали да закупите?
– Кайсиите преминаха, от тях купихме 500 тона. Прасковите ще са 2000 тона, корнишоните 100, капиите 500…
– Къде ви е пазарът?
– Половината е тук, в България. Останалите сокове, зеленчукови и плодови консерви, и доматени продукти изнасяме в над 40 държави. САЩ са основният ни външен пазар.
– Кой е най-сериозният ви проблем?
– Не бих казал, че е проблем и то сериозен, но скоро бях впечатлен от нещо, което лично наблюдавах. През март кандидатствахме пред Бюрото по труда за наемане на млади хора до 28 години. През този месец се задейства социална програма срещу младежката безработица и правилата ѝ бяха такива – държавата плаща 300 лева от заплатата, а работодателят още толкова, тоест получава се месечното им възнаграждение около 600 лева. По тази линия при нас започнаха работа 10 човека за 6 месеца. Но, като казвам работа, нямам предвид в производството. Тяхното задължение е да пътуват до близките населени места с наш търговски представител или сами. Да влизат в магазините и там, където има стока на „Филикон-97″, да описват наличностите. Където няма – също да си записват. В края на деня трябва да подготвят доклад за направеното проучване. За моя огромна изненада днес разбрах, че петима са напуснали. Защо? Не знам, не разбирам. При заплата 600 лева, айде, нека да е 500 лева след удръжките за данък и осигуровки, и при масовата безработица, да се откажеш от подобна лека работа … за мен е неразбираемо. Още повече, че след изтичането на 6-те месеца, трябваше вече самостоятелно, без финансовата подкрепа на държавата, да удължа трудовите договори.
