Скепсис и критика | Философски опити | Безплатни блогове от Log.bg

16
Добави коментар
Vankata1
Vankata1

”, в който трябва да са усвоени изследване на света, емпиризъм, метафизика, да знаят основното за Джордж Бъркли и оттук нататък (през този час) да доизградим разбирането им за познание, опит. 

Като увод в темата учениците пишат следния текст и след това шестте точки:

За да постигнем познание, ние изследваме света. Съмнението ражда въпрос, а въпросът подлежи на решаване. Решенията изискват да попитаме света. Опитът решава облозите и премахва съмнението. Съмнението според Декарт води до прочистване на полето на познанието и откриването на несъмнените истини.

1. Много „абсолюти” говорят за липса на абсолют – гледа се със съмнение на метафизиката, в която се измислят невидими неща като ейдоси, субстанции, монади, безсмъртни души, Абсолютни духове и Абсолютни азове. Още Кант предупреждава: трябва да се спре цялото дърдорене, докато не проумеем какво можем да знаем със сигурност. Той създава „Критика на чистия разум”, в който изследва възможностите и границите на познанието.

2. Как е възможна науката? – пита Кант. Той предлага разумът да се схване като източник на реда в света: Разумът не чака природата да му даде ред, а сам го внася в изследването й, като формулира положения и ги проверява в опита.

3. Математиката е плод на прилагането на разума към чистите нагледи за пространство и време – разумът създава геометрията, очертавайки форми в едно нагледно празно пространство. Физиката се създава от априорни (предиопитни) положения като принципите на механиката на Нютон, приложени към сетивни явления – падането на телата или движението на планетите. И математиката, и естествените науки от априорни всеобщи положения на разума, но тези положения са валидни само за възможен опит. Опитът обаче е ограничен до условното, той ни дава многообразие от неща и процеси, свързани едни с други, но никога не ни дава субстанцията, абсолюта и безусловното начало. 

4. Разумът трябва да се въздържа от метафизика и да се отнася до опита, казва Кант. След него Шелинг създава Трансценденталния идеализъм, Фихте – философията на Абсолютния Аз, Хегел – системата на Абсолютния дух. След това някои философи развиват Хегел. Карл Маркс например създава философия на революционното преобразувание, за да създаде съвършеното общество, като променят из основи света и човека. Други четат отново Кант. Според философите емпиристи втората половина на 19 век цялото знание е позитивното знание в науките, без метафизиката. 

5. Познание (съмнение) – опитно и рационално постигане на истина. То започва като мнение: възприятие, предложение, изпитва се в нов опит и мисъл, усилва се, за да стане валидно за възможно най-много хора. Сянка на познанието е съмнението. То съпровожда познанието като съзнание за неопределеност и несъвършенство и задвижва бдителната проверка. Познанието е относително по време, място и субект. Но то е засвидетелствано интер-субективен опит и мислене. То е мнение, по което е налице широко съгласие след критични изпитания. Абсолютно познание от крайни същества няма.

6. Дейвид Хюм (1711-1776) – британски емпирист и скептик. Наследява достигнатото от Лок и Бъркли. Хюм развенчава идеята за субстанция. Той показва липсата на необходими връзки между нещата. Затова и знанието ни е несигурно. Научното изследване е ограничено в човешката природа. Светът е поток от преживявания и няма същности като материя, идея или Аз. Той тече през нас като наш опит и от него остават впечатления и идеи. Скептицизмът на Хюм не е тотален. Той подчертава проблематичността на познанието и така става предшественик на съвременната епистемология. 

В края на урока преговаряме основните понятия: разум, абсолют, познание, съмнение, какво е основно за Хюм, критиката на Кант.

В последните минути четем следния текст:

Колкото повече зная – повече забравям.Колкото повече забравям – по-малко зная.Колкото по-малко зная – по-малко забравям.Колкото по-малко забравям – повече зная.

След дългото диктуване в часа, времето не стига за добра дискусия по тази „Ученическа философия”, затова за домашно остава да напишат какво разбират от нея.

Учебник:

1.  Герджиков, С., Мерджанова, Я. Философия за XI клас, Изд. “Екстрем”, София.

КЛЮЧОВИ ДУМИ

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари!