Хераклион, брато, е древен град в Египет, който изчезва от лицето на Земята след жестоко земетресение. Това се случва между 6-и и 7-и век, но археолози случайно го откриват 1200 години по-късно. Изгубеният град най-после бе намерен, а учените са изненадани от откритията, които разкриват история, сходна с тази на Атлантида.
Хераклион е бил малък, но бързо развиващ се град, който имал пристанище в устието на река Нил. Градът, наричан още Тонис, бил известен още от 12-и век пр. Хр., но той се развива най-много в последните дни на фараоните, именно когато е бил и главно пристанище на Египет. Вярва се, че Елена от Троя и Херкулес посетили града, който дори май е кръстен на самия Херкулес. Има доста различия по този въпрос.
В първи век пр. Хр. е имало силно земетресение, което разрушава домовете до основи, корабите около пристанището потъват, а повечето жители в града са убити или измрели от страх. Други пък бягат и изоставят домовете си. Следва второто и последно земетресение, което ебава мамата на целия град, Хераклион потъва във водите на Средиземно море. За две хилядолетия руините са скрити под големи слоеве тиня на десетки метри под водата около залива Абукир, който е близо до Нил.
До преди десетина години никой не знаеше за Хераклион, но подводният археолог Франк Годио го намира, а чак преди няколко седмици усърдната му работа започва да дава резултат. Изровени от морето са 64 кораба, 16-метрова статуя, 700 сандъци с вещи и скъпоценности и безброй златни монети и малки предмети. Сред най-важните паметници, които са били открити, е този на мололитен параклис от Полемейския период.
“През 2001 г. тръгнах с група да търсим военни кораби на Наполеон от битката през 1798 г. край Нил, но попаднахме на Хераклион. След това се присъединих към Оксфордския център за морска археология и Министерството на антиките в Египет, за да продължа с откритията от потъналия древен град”, разказва гордо Годио.
Археолозите първо се изправят пред трудната задача на сглобяването на масивни каменни фрагменти на морското дъно преди да успеят да ги изтеглят на повърхността. 12 г. по-късно техните исторически находки са изложени на обществено внимание за първи път след повече от хилядолетие под водите на Средиземно море, само на 20 км от Александрия.
Сред находките са още колосални статуи на египетската богиня Изида, богът Напи и неидентифициран египетски фараон. Всички са в безупречно състояние. Наред с тези над 3-метрови статуи, има и по-малки на египетски богове. Сред тях има и такива от храма, в който Клеопатра встъпила в длъжност като кралица на Нил. Има и десетки саркофази, съдържащи телата на мумифицирани умъртвени животни в чест на Амон, върховен бог на египтяните. Много от намерените амулети имат изображения на богове като Изида, Озирис и Хор. Те са правени не само от египтяните, но и от гостите търговци, които се включвали в своите собствени религии или просто ги купували за спомен.
В древния свят, Средиземно море било еквивалент на супер бърза магистрала – нещо като “Тракия” и “Хемус” взети заедно. Всички най-големи градове, включително Константинопол, Рим и Атина, са били или на брега или на реки с лесен достъп до морето.
“Все още не знаем какво можем да намерим. Със сигурност ще продължим да търсим под вода, тъй като извадихме и плочи с религиозни надписи, които тепърва ще бъдат разчитани. Със сигурност Хераклион засенчи Александрия. Сигурни сме, че има още какво да намерим, защото морето за пореден път доказа, че може да крие големи тайни и най-вече да ги запази в отлично състояние и след 1200 години”, казва още Годио, потупвайки с ръка по една от многото статуи в отлично състояние. Вярно е, че потупва по гърдите й, но той може да си го позволи, защото е направил достатъчно.
