Апостол Лука рисува иконата на света Богородица с Младенеца. Стенопис от 1799 г. в Рилския манастир
Православните вярват, че Бог откликва на всеотдайната вяра, чийто израз е искрената молитва. Обикновено тя се отправя пред иконата на Христос, Божията майка, на един или друг светец, които играят ролята на застъпници на вярващия пред Божия престол. В традицията на православието е залегнало и вярването, че най-силно е застъпничеството на Пресвета Богородица. Затова иконите, на които им се носи славата, че извършват чудеса по Божията воля, най-често са Богородични. За три от тях са запазени свидетелства за най-много на брой чудотворни изцеления и сбъдвания на желания. Ето историите на иконите.
„Св. Богородица Осеновица“ е в църквата „Рождество Богородично“ на Рилския манастир. Положена е в кутия, от двете страни на която има плочи от позлатено сребро. В центъра Според преданието иконата носел със себе си император Мануил I Комнин.
През 1173 г. дошъл в Средец, поболял се и останал за лечение. Често посещавал църквата „Св. Георги Победоносец“ (Ротондата), където по онова време били мощите на св. Иван Рилски. Молел се пред тях и скоро се избавил от болките. За благодарност оставил иконата със заръка тя винаги да е до мощите на Рилския чудотворец. Друго предание гласи, че през XV в. светинята била дарена на Рилската обител от Каломария, жена на турския султан Мурад II, която запазила християнската си вяра. През целия XIX в. иконата спасявала от епидемии десетки села и градове. Когато болест връхлитала едно или друго селище, управата му пращала молба до игумена да им изпрати „Св. Осеновица“, за да сложи край на мора. Така иконата пропътувала хиляди километри из страната. Хората вярват, че силата Бачковската „Св. Богородица“ веднъж в годината, на Светли понеделник, напуска манастира за литийно шествие до местността Клувията.
Подарена е на обителта от грузинците Атанасий и Окропир през 1311 г. През турското робство била укрита в пещера от монасите и близо три века никой не знаел къде е. През 1604 г., на втория ден на Великден, две овчарчета видели светлина от скалата в Клувията. Покатерили се и намерили светия лик. Отнесли го в храма, а като пристигнали, камбаните сами зазвънели. Хората вярват, че на Светли понеделник силата Троянската „Пресвета Троеручица“ е копие на иконата в атонския Хилендарски манастир, която според преданието е рисувана от самия свети апостол Лука. Изображението е наречено Троеручица през VIII в. Тогава св. Йоан Дамаскин, разгневил император Лъв III Исавър и той наредил да му отсекат дясната ръка до китката. Св. Йоан взел отсечената ръка и паднал с нея на колене пред иконата на Божията майка, рисувана от св. Лука. По чудо китката му зараснала. В знак на благодарност той прикрепил към иконата сребърна отливка на ръка. С едно от най-старите копия на иконата е свързано основаването на Троянския манастир. В началото на XVI в. в Троянския Балкан се заселили двама монаси, дошли от Атон. Малко по-късно, на път за Влахия, ги посетил друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворната икона. Колкото пъти правил опити да си тръгне, тя се връщала обратно. Накрая я оставил и си заминал.
Сега иконата е в съборния храм на манастира, закрепена с железни скоби върху колона, а пред нея виси неугасващо кандило. На 15 август (Успение Богородично), се изнася за литийно шествие до близката местност Могилата, където има параклис – според преданието именно в него я оставил монахът.
Страницата подготвиВЕРА ДАЧЕВА, Всичко за семейството
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
