Сред нашите риболовци са популярни два основни вида мрени – черна и бяла. Маришката мряна, обитаваща някои реки в Южна България, се смята за подвид на черната мряна, но риболовците не си правят труда да ги делят чак на подвидове. Това е работа на биолозите. Черната мряна е повсеместно разпространена и е типичен представител на по-горните (там съжителства с пъстървата) и средните течения на малки и по-големи реки. Интересен обект е за любителите риболовци, но мнозина се раздвояват в предпочитанията си по отношение начина на риболов.
Като класика се приема монтажът „на куршум” – това е средноголямо подвижно олово, което се нанизва на основната линия и в края се монтира повод с кука. Тежината му е в пряка зависимост от силата на течението, но е важно то леко да се измества по дъното. Макар че е дънен, този начин на риболов е динамичен, защото си облавят перспективни места и стръвта рядко се застоява в покой. Даже някъде наричат метода „на возене” заради непрестанното изместване на примамката по дъното. За стръв обикновено се ползват дребни дънни организми, набавени на място, изпод речните камъни – ручейници, мамарци, дребни рачета. Това е естествената храна на местната мряна и е логично тя да налита на тях.
Такъв подход е изключително ефективен по неголеми реки с липса на дълбоки вирове, където мряната е привикнала да се придържа по бързеите на педя дълбочина. Методът „на куршум” е популярен и по някои големи реки. На Марица например пловдивските риболовци са го усъвършенствали до такава степен, че на практика това е най-сигурният начин да се хване мряна през лятото, независимо от честите колебания в нивото на реката вследствие изпускани водни маси от големите планински язовири.
Другата възможност е класическият риболов на плувка. Популярен е по Струма и дава отлични резултати през цялото лято. Мряната в тази река има стабилна популация и е активна почти целодневно, дори когато другите риби са се изпокрили в сенките и не приемат никакви предизвикателства. На плувка примамките може значително да се разнообразят. За белите червеи няма какво да говорим – те си остават универсални и всесезонни. Но струмската (най-точно казано маришката мряна в Струма) се лови много добре и на тестени примамки. На първо място е трохата. Това е голямо лакомство за всякаква речна риба, включително и за мрените. Вече произвеждат специализирани рибарски хлебчета, които след накисване набъбват така, че откъснато парченце лесно се набожда на куката и представлява истинска снежинка във водата. Именно оттам дойде и това наименование на култовата стръв, измислено от запалени струмаджии – риболов на „снежинка”.
Както се вижда, у нас има трайно разработена тактика за улова на черна мряна по реките на базата на практическите наблюдения. На някои реки залагат на „куршума”, другаде се придържат към плувката – въпрос на лични предпочитания и натрупани впечатления от предишни излети. Лятото е времето на черната мряна, а заесени ли, вниманието се пренасочва към бялата й посестрима – а тя е и по-едра, и по-борбена, и по-атрактивна. Но за нея ще си говорим друг път… Пъдпъдъците намаляват, време е за гургулици
При първите излети през новия сезон пъдпъдъците са основна цел за българските ловци и това е разбираемо – тези птички са много мобилни, прелитат големи разстояния в търсене на подходящи места с богата храна и вода и всеки следващ уикенд шансовете за траен лов намаляват.
Не че ще напуснат страната толкова бързо (все пак са прелетен вид), но с развитото съвременно земеделие обработката на почвата след прибирането на реколтата става бързо и по черната угар пъдпъдъци няма как да се търсят.
Там, където земеделските земи се обработват своевременно, ловците са принудени да пренасочат вниманието си към гургулиците. Тяхното време тепърва настъпва и ще продължи до окончателното прибиране на реколтата от слънчоглед.
По традиция за гургулици най-успешно се ловува край слънчогледови ниви. За предпочитане са по-малки масиви, където може да се очаква и по-голяма концентрация от птици. Големият прелет е сутрин рано и привечер. Именно в диапазона от тези два-три часа сутрин и още толкова вечер може да се проведе динамичен лов. С напредването на деня гургулиците се разреждат и стрелбата става епизодична.
Но ако човек е добре прикрит, снабден с камуфлажно облекло и разполагащ с обучено куче, което да намира падналите птици, от удачно избраната позиция спокойно може да изпълни дневната отстрелна норма и да се прибере с полагащите се 10 гургулици. При това, без да се изисква стопроцентова ефективност в стрелбата. По света Опасна риба плаши шведските мъже
Наскоро шведски рибар имал късмета да хване риба паку в пролива Oresund. Този родственик на пираните, появил се незнайно как в Скандинавието, предизвика тревога сред шведите, заради излязлата преди време информация за склонността му да напада гениталите на къпещи се. Няколко такива случая с младежи бяха регистрирани в Папуа Нова Гвинея и новината обиколи света не толкова като драматична, колкото като любопитна.
Учените в Швеция обаче предупреждават за повече внимание и дори не препоръчват къпането в този район, защото засега не е ясно дали екзотичната риба е била само една или има и други нейни родственици. Даже в съседна Дания взеха насериозно заплахата за мъжката част от населението. Хенрих Карл, експерт от местен музей, изяснява картината:
„Рибата паку като цяло не е опасна за хората, но има регистрирани случаи по света като тези в Папуа Нова Гвинея, при които мъже са пострадали заради необичайната й агресивност. Тя често се храни с орехи, фрукти и дребни рибки и може би това е предизвикало интереса й към някои от така наречените деликатни части на мъжкото тяло. А зъбите й са изключително яки и където захапят, няма пускане..”
