Проф. Асен Пейчев, експерт по антитероризъм и сигурност
Сирия ще защити напълно руския интерес в региона, както в икономически, така и в политически план, казва проф. д-р Асен Пейчев, експерт по антитероризъм и сигурност, преподавател в Академията на МВР, член на Национална асоциация „Сигурност”. В периода 1992 -1995 г. професорът е бил в екипа на Ричард Холбрук в Босна. Американският дипломат е смятан за архитект и основен посредник при сключване на договора от Дейтън през 1995 г., с който бе сложен край на войната в Босна.
– Г-н Пейчев, как се стигна до кризата в Сирия, която изправи на крак цялото човечество? Каква е Вашата гледна точка?
– Много дълго време и аз си задавах въпроса, както и повечето експерти в тази област, защо се стигна до ситуацията в Сирия. Една част от експертите считат, че това е война между сунити и шиити. Другата част смятат, че е война за демокрация в Арабския свят. Бих подкрепил третата част експерти, които са на мнение, че това е поредната война за енергийни ресурси и икономическо влияние между САЩ и Русия.
– Комуникирате и с експерти от други държави. Какви са техните коментари?
– Наскоро бях на конференция посветена на енергийна сигурност в една европейска държава и имах невероятния късмет да разговарям по темата с експерти от САЩ, Великобритания, Катар, Оман и Суадитска Арабия. Коментираше се предстоящо изграждане на газопровод от Катар до Европа. Единствената държава, която се е противопоставяла за минаването на такъв газопровод през нейна територия е била Сирия. Ясно е, че Сирия ще защити напълно руския интерес в региона, както в икономически, така и в политически план.
– Според Вас, обяснима ли е реакцията на Русия?
– Реакцията на Русия също е понятна, защото ако бъде изграден газопроводът Южен Парс доставките на руския газ за Европа ще бъдат драстично намалени, а може би и напълно спрени. Узнавайки тези неща, си дадох ясна сметка защо на сирийския фронт са съюзници Ал Кайда, САЩ и държави като Великобритания, Франция и Германия.
– Защо?
– Отговорът е ясен. Европа ще си реши дългосрочно проблема с доставките на газ. От много време се говори, че руският газ е на изчерпване. За Южен Парс се смята, че близките 50 г. може да задоволява потребностите на Европа.
– Как ще коментирате мерките, които вземат другите държави за своята сигурност, независимо дали имат намерение за пряко участие в евентуален военен удар срещу Сирия или не?
– Колкото до мерките за сигурност, които взимат европейските служби най – кратко бих казал, че колкото по-добре са финансирани, толкова реакциите им са по-професионални. Ако някой смята, че сигурността е евтина услуга, след това заплаща с много жертви. В Европа и Америка са наясно с това.
– Смятате ли, че ситуация, като тази в Сирия, създава по-добри възможности за тероризма, включително в Европа, в т. ч. и в България?
– В контекста на това, за което вече говорих смятам, че обстановката в Сирия, както и да се развие със или без военна намеса, няма да повлияе за развитието на тероризма в Европа. Опасност съществува, тя е реална, но това е позната, идентифицирана опасност. Няма държава в света, която по един или друг начин да няма заплаха от тероризъм. В това число е и България. До скоро може би много институции подминаваха тази опасност, но след атентата в Сарафово смятам, че службите ни за сигурност са извлекли поука и са предприели необходимите мерки.
– Доколко службите за сигурност трябва днес да отчитат този риск за националната ни сигурност?
– В българските служби работят добри професионалисти и те отчитат степента на заплаха от обстановката в Сирия. На много хора им се иска да бъдат огласени публично тези мерки, но това би било изключително опасно за националната ни сигурност. Трябва да имаме доверие на институциите и да им помагаме, когато това е необходимо. Много „експерти“ бивши служители от системата за сигурност излизат и постоянно критикуват системата ни за сигурност. Според мен това не е професионално и дори опасно.
– Изисква ли бежанският поток специални мерки за сигурността на гражданите и страната като цяло и какъв е Вашият съвет в това отношение към държавните институции?
– Проблемът, който набира сила в момента, е бежанският поток за България и през България. За преодоляването му трябва да се вземат специални мерки от МВР, ДАНС и Агенцията за бежанците. Големият въпрос е финансирането на тази дейност. Нашите институции трябва да поискат незабавна помощ в финансов аспект от Европа.
Еврокомисарят Кристалина Георгиева трябва да окаже финансова и експертна помощ за преодоляване на този предстоящ проблем. Министерство на външните работи трябва да поиска обяснение от Република Турция във връзка с информацията, че турските власти подпомагат сирийските бежанци да стигнат по – лесно до нашите граници.
– Президентът на България Росен Плевнелиев призова Народното събрание да проведе дебат във връзка с поведението ни в условията на развиващата се криза около Сирия? Според Вас върху какво трябва да акцентира този дебат?
– Да, държавният глава призова Народното събрание да дебатира за поведението ни в развиващата се криза около Сирия, като даде за пример Америка и Франция. Според мен господин Плевнелиев трябва да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента и там да бъде проведен такъв дебат. В този съвет влизат компетентни институции и лица който могат да излязат с полезни решения. България е член на НАТО и ЕС и би трябвало да се съобрази с политиката и решенията на своите съюзници и партньори. Дебатът на българските институции не може да бъде по – различен от този на европейските им партньори.
– Каква е Вашата прогноза за развитието на кризата около Сирия, включително, като отражение върху България? Има ли Башар Асад полезен ход?
– Прогнозата ми за развитието на кризата в Сирия е, че тя ще се задълбочава и при всички случаи ще има промяна на режима. Дали Башар Асад ще има далновидността да се оттегли и да остане жив, бъдещето ще покаже. При всички случаи той няма печеливш и полезен ход.
