Орлин Стефанов е рядък случай в литературния свят, който продължава да пише критика, а както знаем, в днешно време “критик” – такова животно няма.
Завършил е театрознание в Ленинград – преди и сега Петербург, в началото на 70-те, когато руският театър е в разцвета си, а мощни творци работят и на нашите сцени. Орлин е от онези чешити, които търсят артистичност при всяка своя изява, независимо дали това ще е лекция за античен театър пред ученици, доклад на конференция, среща със студенти или като член на някое жури.
По соцвремето, когато театралната критика бе силно идеологизирана, имаше няколко „маршали и генерали” в критиката, Орлин Стефанов намираше свой стил и език на противопоставяне. Неговата популярност се дължи в голяма степен на изобретения от него моноспектакъл, за да представя най-големите творби на древните антични автори. Монографията му за „Едип тиранина” от Софокъл през 1995 г., както и монографията му за другия шедьовър – „Антигона”, днес са библиографска рядкост. Защитил е и дисертация по същата тема. Публикациите му са стотици. А най-новата – “Великите комбинатори Сталин и Остап (Бендер)” предизвика големи полемики. Наскоро Орлин Стефанов е бил гост-лектор в далечната Република Саха (Якутия) от Руската федерация, известна с огромната си територия, малката численост на населението и с диамантените си находища.
Каква е причината за твоето екзотично пътуване? Видя ли истински диаманти?
– Помогна негово величество Случаят. Като възпитаник на театралната академия в Санкт Петербург имам приятели, които с радост навестявам, но винаги съчетавам пътуванията си с участие в научни конференции, обичам да се срещам и със зрители на своите литературоведски моноспектакли. При престой от общо десет дни, от тях осем за лекции и спектакли, имах 25 изяви в университета, журиране във “Вечерта на античната драма”, излъчване по телевизията, среща с колектива на Руския театър „Пушкин” след силното им представление по разказа на Чехов „Верочка”. Там имат много богат антропологически музей и художествена галерия, където е подредена съкровищницата на диаманти. Те са изумителни като гледка. Не вярваш, че са толкова различни преди и след обработка и толкова неописуемо красиви.
Какво е най-яркото ти впечатление?
– Всичко бе необичайно в този край на вечна замръзналост. Дори най-високите и представителни сгради са издигнати над земята и под тях се вижда отсрещният тротоар, а тежестта се пренася от забити в замръзналата почва колони. Прозорците са с трислойно остъкляване. За да влезеш във фоайето на жилищна или обществена сграда, преминаваш няколко врати, защото „отрязаната опашка” на нашите габровци не би дала желания ефект да се опази топлото. В Якутск набират студенти по славянска филология, в която единствената специалност е българистика, и затуй говорих за Ботев на български, разбира се, по-бавничко, с по-кратки фрази пред студентите. Ще имам двуседмичен курс в Уфа в началото на 2014 г., вече водя преговори за Омск, Новосибирск, Томск и може би отново ще посетя Якутск.
Как възникна идеята да създаваш модерен монотеатър от древногръцките автори?
– Софокъл например – обяснявам на учениците по училищата, че разплатата, която сполетява героите му, е заради неправилния им избор, заради илюзията, че ще се спасяват по изключение… Класическите филолози пазят свой монопол и превръщат драмите в скучни приказки. Аз правя точно обратното, търся общ мотив със съвременното. Ученици от 9 клас на Хуманитарната гимназия в Пловдив ме слушаха два часа и половина да им говоря и никой не си тръгваше, искаха още.
На какво ниво е говорната и писмената култура на учениците и студентите?
– Особено смешно и тъжно става, когато започва стъкмяването на купешки фрази и изрази. Човек може да си направи истинска колекция от фрази на хабилитирани „калинки”.
Какъв случай си спомняш от практиката си като театровед?
– Много се забавлявах, когато на пресконференция за знаменития спектакъл на Иван Добчев „Ромео и Жулиета” във Военния театър с Иван Иванов и Пламена Гетова похвалих театъра, макар да се носеха слухове, че художественият съвет се обявил едва ли не за спирането на спектакъла. Тогава Добчев ми отрони репликата да внимавам да не съм станел „добчевист” – имало такава групировка, моля ви се. И все се забравя, че така изкуството загнива.
Разкажи ми някои от най-интересните си срещи с известни българи или някоя чуждестранна личност?
– За мен ще останат паметни срещите ми с Анджей Вайда, Михаил Улянов. В края на интервюто ми с Георгий Товстоногов прославеният ръководител на Болшой драматический театър сам поиска да го попитам за критиката. И тогава изрече нещо, което явно му е наболяло: „Приемам, че като човек критикът може и да греши. Но е ужасно, когато се греши нарочно”. От приятелства с актьори и режисьори съм се пазил, за да не олекват похвалите и изказваните несъгласия да не се смятат за политика. В работата си съм искрен и се чувствам свободен да критикувам твореца, който с предишната си изява ме е възхитил, и обратното. Трябва да сме обективни.
Как поддържаш форма, безпроблемно летиш до разни краища на света. Сподели рецептата за бодрост, енергичност и работоспособност?
– Към екскурзионната съставка на пътуванията съм равнодушен. Енергията ми се подхранва от увереността, че имам открития за споделяне. Просто не мога кротко да наблюдавам с колко мними истини се губи време и ресурси за „насипни” знания, за куха ерудиция.
За какво от соцвремето съжаляваш или какво ти липсва от соцвремето – здравна система, образователна?
– Властта винаги се интересува най-напред от себе си. Както при „соца”, тъй и след неговото „отменяне”. Разликата е, че тогава претекстът бе народното добруване и нещичко трябваше да остава и за хората. Все ще дочакаш панелка, някой москвич или вартбург. За елита бяха мерцедесите и волгите. Покрай реставрацията на капитализма този претекст отпадна и отново свирепстват връзките, кръговете, но наглостта е далеч по-безпардонна. Образованието се деградира сякаш нарочно, та покрай възможността да се плати за скъпите колежи и университети да има автоматична преднина за чедата на богатите. Нима е възможно, ако поради некомпетентност и корупция обществото затъва, да си имаш остров на сигурност и щастие? Колко олигарси загубиха било живота си, влиянието си, парите си, но във всички случаи – спокойствието си… Лошото е, че докато ги стигне възмездието, страдат и обикновените хора! Добрата новина е, че падна монополът на издателства, научни съвети и катедри. Че силата на интернет отпуши простор за свободната мисъл и административните похвати са жалка отживелица… Само дето продължава източването на средства чрез имитиране на дейност.
Едно интервю на Савка ЧОЛАКОВА
