Проф. Николай Балевски е известен наш ентомолог. Завършил е растителна защита в Селскостопанската академия в София. По-късно е първият български аспирант в Зоологическия институт на Руската академия на науките в Ленинград (днес Санкт Петербург). Цялата му дейност е свързана с биологичната борба с вредните насекоми и растения и с осигуряването на безопасност на храните. В България е установил 204 полезни видове, като 9 от тях са нови за науката. Колекцията си от 479 вида, 113 рода и 29 подсемейства полезни ципокрили дарява на Националния природонаучен музей.
Автор е на една монография, една технология, едно авторско свидетелство. Съавтор е на две ръководства за интегрирано управление на вредители и на терминологичен речник по растителна защита. Автор и съавтор е на над 90 научни публикации и 20 научнопопулярни статии.
Откъде е този интерес към полезните насекоми и тяхното влияние за отглеждането на екологично и биологично чисти плодове и зеленчуци?
– Завърших химически техникум. Интересът ми бе свързан с новите технологии в химическата промишленост, с полимерното производство. Младите винаги искат да са в крак с новостите на тяхното време. Но не ме приеха в Химико-технологичния институт.
Налегна ви отчаяние, че ще пропуснете възможността да сте сред първите?
– Чак отчаяние не, но ми беше неприятно, че губя възможността да осъществя мечтите си. Споделих с баща ми, проф. Ангел Балевски (съвпадение на имената с известния академик). Не ми даде съвет, нито коментира на минутата. След няколко дни говорихме за всяко „за” и за всяко „против”. Така сам избрах Селскостопанската академия и възможността да стана специалист по растителна защита. Постепенно, с навлизането в тайните на тази непозната материя, се засили интересът ми. Кандидатствах аспирантура. Приеха ме и заминах за Ленинград.
С какво ще запомните живота си там?
– На първо място, с големите възможности, които се откриха пред мен – да придобия знания, да натрупам опит, да стана полезен специалист. Не липсваха и куриози. Бях първият български аспирант в този институт. Научните работници, с които работех, решиха да организират тържество по този случай. Приготвиха маса, отрупана със закуски. Наляха и по едно питие. Когато отпих, нещо ме преряза. Оказа се, че е сервиран чист спирт… Гостувах на много интелектуалци, на учени, певци, артисти… Първоначално бях изненадан от видяното, но го приемам като подробност от свободния живот. По-важното е къде учих и какво научих.
В какво всъщност се състои вашата дейност?
– Откриване и използване на полезни организми за борба срещу вредните насекоми. Познатата ни калинка например е естествен враг на листната въшка. Неслучайно, преди България да влезе в Европейския съюз, знакът, който използваха у нас за обозначаване на продуктите при биологично производство, при които не са използвани химически вещества за растителна защита, бе седемточковата калинка.
Значи използването на някои полезни организми срещу вредни е било популярен метод в селскостопанската практика у нас?
– Да. Защото по този начин се избягва използването на химически препарати. Опазва се почвата. Опазват се водите. Опазва се здравето на човека. До 1989 г. бяха създадени 11 производствени биолаборатории, 2 специализирани станции по биологична борба и 4 биофабрики за развъждане на биоагенти (хищни и паразитоидни насекоми, акари, ентомопатогенни гъби, вируси и бактерии). Опазените без инсектицидни третирания земеделски култури, с приложение на биоагенти, достигнаха до 2 000 000 дка. Редно е да си зададем въпроса къде са те сега? В какво са превърнати? С какво се храним?
И какъв е отговорът?
– За запазване на биологичното равновесие в природата и получаване на повече чиста от пестициди продукция е необходимо да се увеличават площите, заети с екологично и биологично чиста растителна продукция, независимо от по-високата им продажна цена. Екологично чисти райони в България обикновено се намират в планинските и полупланинските крайградски и селски райони, а допреди няколко години екологично чистите земи бяха едва 7-8 на сто от обработваемата площ.
Ябълки от Македония, картофи от Полша, домати от… Йордания. Умира ли българското земеделие?
– Все още не, но състоянието му не е добро. Често разказват една случка, която звучи като виц. Екскурзианти стигнали до голямо село. Видели една баба и я попитали откъде да си купят хубаво сирене, защото чули, че тук го произвеждат. Тя ги поизгледала и казала: ”У село има три крави и пет мандри. У която и да идете, все убаво сирене ще си купите”. Не е пряко свързано с моята специалност, но красноречиво говори. Хубавото е, че все по-често се говори за екологично и биологично земеделие, че в някои оранжерии се използват възможностите на полезните организми в борбата с вредните. Хубаво е, че има магазини, в които се продават биохрани, и хора, които ги предпочитат и купуват, въпреки че са по-скъпи. За да се намали прекомерният внос на плодове и зеленчуци, е необходимо да се използват създадените и разработени от български учени интегрирани системи и технологии за биологично производство на качествена и безопасна растителна продукция.
Какви са очакванията ви?
– Надявам се, че има шанс българинът да се върне към земята си, не декоративно, бягайки в края на седмицата към тишината и спокойствието в реставрираните тук и там селски къщи, а същностно, с любов и отговорност, с познания за модерно еко- и биопроизводство.
Какво е мястото на семейството?
– Щастливо женен съм. У дома съпругата ми се грижи за уюта и спокойствието. Дъщеря ми вече е голяма, женена. Пое своя път в живота, но не се занимава с научна дейност. В професията наследи майка си. Много сме задружни и използваме всяка свободна минута да пътуваме, да бъдем сред природата.
Едно интервю на Станислава ГАВРИЛОВА
