Снимка ВЕСЕЛИН БОРИШЕВ
Петър Торньов е роден в София през 1970 г.Завършва архитектура в Техническия университет във Виена през 1999 г., след дипломирането си работи за архитектурно бюро Coop Himmelb(l)au, Виена.От 2001 до 2004 г. е асистент в архитектурния факултет на Техническия университет във Виена.2003 г. печели конкурс за офис сграда в София и се връща. Заради този проект заедно с арх. Стефан Петков основава студиото “плюс архитектура” ООД.Арх. Торньов е куратор на Sofia Architecture Week 2009.2010 г. Основава bureau XII за архитектура и градски стратегии.
– В София се строи непрекъснато, безразборно и безобразно. Тази столица нямаше ли градоустройствен план? – Има, но той не се изпълнява. Общият устройствен план поначало задава генералната визия за развитието на един град с пътната инфраструктура, публичен транспорт, велоалеи, зоните за застрояване и озеленяване. Задачата на този план е да постави рамката за бъдещото развитие на базата на съществуващото положение и да даде основа за изработване на подробен устройствен план. Така нареченият ПУП има за цел да регулира в детайл обемно-пространствената структура на кварталите, взаимодействието между частни и публични пространства, като правилата за застрояване се задават от общия устройствен план на София. Виена например има подробен устройствен план за 90% от територията си. В София процесът на изработване на подробните устройствени планове е бавен и мъчителен. Една от причините за това се крие в общия устройствен план (ОУП), който не регламентира височината на сградите в отделните градски зони, а това дава възможност за спекула и злоупотреба. Липсата на ясни правила и, от друга страна, възможността за тяхното тълкуване забавя процеса, тъй като дава фронт на заинтересуваните да обжалват на практика почти всяко решение. Друг негативен аспект при изработването на подробните устройствени планове е самият подход – абсолютна незаинтересуваност към проблемите на обществеността. Обществени пространства, площади, транспортна инфраструктура, велоалеи и прочие не са отразени в голяма част от разработките. Обикновено крайният резултат е извадка на статуквото с пунктуално нанесени допълнителни обеми с висока етажност или гъстота вследствие на отделни частни интереси. Подобен е случаят с новия ПУП за община “Средец” и “Оборище”. Наскоро имаше публично обсъждане, което на практика бе презентация на взето решение. Върху съществуващото положение бяха нанесени 4 червени петна – акценти, които представляваха инвестиционни намерения, изразени в грандиозни обеми на няколко частни инвеститори. И в това не би имало нищо лошо, ако бе обърнато внимание и на обществения интерес и качеството на средата, ако спорни решения се подлагаха на широки дебати с истинско гражданско участие. Отново липсваха комуникационни решения, анализ на социално-икономическо въздействие върху средата, обемно-пространствени проучвания, силуети, велоалеи и т.н. И този план се поднася в момент, когато Столичната община в лицето на направление “Архитектура и градоустройство” обявява конкурс за тази така значима централна зона!
– Какво се случи с конкурса за площад “Света Неделя”? – От него нямаше смисъл. Оформлението трябва да е съобразено с археологията, която ще излезе отдолу. А не е копано. Само се предполага, че там са древният форум и преториумът. Така че беше само конкурс на идеи…
– Но имаше наградени. – Не е редно да коментирам работите на колегите, но ще споделя, че един от премираните проекти например имаше нещо като летяща чиния над купола на катедралата за връзка с божествени сили. Подобни проекти съм виждал да се изпълняват в Казахстан.
– Какъв е начинът да се противодейства? – Опитваме се да показваме на хората проблемите от професионална гледна точка. Ясно е, че подходът на общината е неправилен. Няма прозрачност и остава впечатлението сякаш това е целта. Бърза се, за да се усвоят финансови средства и да се отчете някаква дейност, като в повечето случаи няма проектна готовност. Почти винаги отговорността е размита. Забелязвате ли, че никога няма някой отговорен – каквото и да се случва в София, никой не знае кой е проектантът, никой не носи отговорност за това, че плочките са се разбили например или строителят си е свършил работата наполовина. Проблемът е, че лошите примери не са изключение, а правило, а именно общината трябва да задава добрия тон и пример.
– Какво мислите за поста главен архитект? – Това е основен проблем не само на София и упрекът не е персонален. Прекалено много власт за прекалено дълго време е концентрирана в ръцете на един-единствен човек. Това е неприемливо в днешни времена. Решения, които касаят целия град и остават за редица поколения напред, не би трябвало да се вземат еднолично. Има примери от другите европейски страни, които доказват по-успешни системи за градоустройствено управление и политика. Тези задачи във Виена например са поверени на съвет от експерти, начело на който обикновено стои икономист.
– Вие създадохте “Група Град” като “опозиция на официалната власт”. – Не смятаме, че сме опозиция на някого, по-скоро бихме искали да акцентираме върху проблемите и да търсим решения. Събрахме се преди година 7 колеги с близко мислене. Отначало не с голяма цел, по-скоро за да споделим огорчението и несъгласието си от резултатите на дългогодишни порочни практики в развитието на градоустройствени и архитектурни решения. Обединихме се около факта, че липсата на прозрачност и етика при обществените проекти е контрапродуктивна и изключително вредна за изграждането на жизнената ни среда. Заставаме зад елементарни принципи и подобряване на строителната култура, които в други страни са стандартна практика, а у нас са едва ли не екзотика. Искрата беше конкурсът на Столичната община за метростанция 20 в кв. “Дружба”, който беше с международно жури. Протече много нещастно, защото общината успя така да извърти нещата, че да не се стигне до изпълнение на спечелилия проект. Това за един добре проведен конкурс е пагубно, а той беше добре проведен – участваха над 130 офиса от над 20 държави. Самият арх. Диков сподели публично, че в кариерата си не е виждал подобен конкурс. А впоследствие започнаха да си прехвърлят топката с Братоев, изпълнителния директор на “Метрополитен”, и вече не е ясно кой за какво отговаря.
– Кой спечели? – Едно английско студио, но от “Метрополитен” и направление “Архитектура и градоустройство” казаха, че този проект не може да бъде изпълнен в случая, евентуално на някой следващ етап. Второто място беше за арх. Александър Шинолов от Пловдив, за чийто проект се взе решение да бъде изпълнен. А в момента се изпълнява трети проект – анонимен, нямащ нищо общо с конкурса. Това е абсурдно!
– Организирахте протест срещу реконструкцията на Женския пазар. – Не беше протест, бяха закъснели дебати за вече взето решение. Женският пазар за мен е културен паметник. Парче история. Там виждаш народ, който няма да срещнеш по бул. “Витоша” и край парламента – цигани, емигранти, пенсионери, араби, хора с ниски доходи. Това е една различна социална среда с уникална атмосфера, в която тези хора се чувстват добре и могат някак да преживеят, набавят си евтини стоки, намират някаква работа. Опасявам се, че тази среда, която е неизкривено огледало на нашето общество, ще бъде унищожена и заметена някъде в покрайнините, като да заметеш боклуците под шкафа. Смятам, че е важно за града на това място да остане открит пазар, а не да станем свидетели на скалъпена трансформация в поредната търговска улица. Първоначалният проект беше много по-неприемлив, отколкото този, който видяхме и започват да осъществяват. Това се дължи на натиска, който оказаха граждански организации. И въпреки всичко от предоставения проект пак не става напълно ясно какво точно ще се случи, ще има ли сергии, с други думи – ще има ли пазар.
– Каква е вашата концепция за развитието на София? – Тотална промяна в подхода. Това може да звучи много радикално, но смятаме, че трябва да се ревизира общият устройствен план, защото в него са заложени голяма част от проблемите. Трябва да се изготвят подробните устройствени планове и те да се възлагат с конкурс. София е град със сравнително малък център в сравнение с броя на жителите си. Сателитните райони като “Люлин”, “Младост”, “Дружба”, бързо изникнали при социализма с един замах върху чертожната дъска, са с тотално различна структура от исторически израсналия град. Недостатъците в инфраструктурен аспект се компенсират до голяма степен чрез централните градски части, което води до пренатоварването им. Необходима е генерална визия за интегрирането и благоустройството на тези квартали със самостоятелни субцентрове, социална среда и инфраструктура. Необходимо е да се преосмисли и визията за центъра. Искаме ли да го запазим като исторически център, или искаме да го обезобразим, както правим в момента? София заприлича вече на архитектурен зоопарк. Говори се за защитени територии, които по никакъв начин не виждаме да са защитени. Трябва да има механизми, които да не позволяват да се обезличава историческият вид на града. Представете си как биха изглеждали други европейски столици като Париж, Виена или Прага, ако по фасадите им стърчат сателитни антени, капе вода от маркучите на климатици или стилни фасади са “консервирани” под дебел слой топлоизолация с оранжева мазилка. Новоизграждащите се комуникационни кръстовища на няколко нива в непосредствена близост и в самия център са пример за допълнително незачитане на историческа среда и противно на световната тенденция за успокояване на моторизираното движение в централните градски части предоставяме магистрала за интензивен трафик за сметка на пешеходци, велосипедисти и живущи в центъра. Не трябва да забравяме, че на всеки шофьор от време на време му се налага да пусне кормилото да влезе в ролята на обикновен пешеходец.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
