Аптеката е здравно заведение, в което се приготвят, опаковат, контролират, отпускат по лекарско предписание и без рецепта разрешени за употреба в страната лекарствени продукти, предлагат се превързочни материали, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства.
Още в дълбока древност човекът, при добиване на необходимите му хранителни продукти, открил корени и треви, които повлиявали протичането на болестите. В тези най-ранни стадии на медицинската практика емпиричното знание за някои лекарства, получавани почти изключително от растителния свят, предшества знанието за болестите. Стигналите до нас паметници ни показват, че хилядолетия преди нашате ера човекът е познавал лечебните свойства на редица вещества от растителен, минерален и животински произход.
В първия китайски лекарственик, свързан с името на легендарния Чен-Нюнг (3000 г. пр. Хр.), се описват около 365 дроги предимно от растителен произход. В Китай още 1000 г. пр. Хр. се е прилагал живакът за лечение на сифилиса. Коренът на прочутото китайско растение жен-шен, наричан „чудото на света”, „дар за безсмъртие”, е бил използван от незапомнени времена като стимулатор на висшата нервна дейност. Китайците прилагали сярата за лечение на крастата, арсеникът – срещу упорити трески. Натрупаният богат емпиричен материал дава право на автора на едно от ръководствата по тибетска медицина да отбележи: „В природата не съществува такова вещество, което да не би могло да се използва като лекарствено средство. Ако се погледне на природата с окото на лекаря, търсещ лекарствени средства, може да се каже, че живеем в света на лекарствата”.
В Индия растително масло се е прилагало за лечение на проказата. В древно индийско съчинение от преди 4000 години се споменават 700 лечебни растение.
Народите, населяващи Южна Америка, от незапомнени времена са използвали хининовите кори за лечение на трескави състояния, а корените на растението ипека – за лечение на амебна дизентерия.
В античния робовладелски свят – Индия, Асирия, Вавилон, Персия, Египет, Рим, лекуването преминава в ръцете на жреците. Те забулват с най-дълбока тайнственост действието на лекарствените средства. Пръв опит за обясняване на действието на лекарствата с природни, естествени, а не тайнствени причини, прави Хипократ. Същевременно според него медикаментозното лечение не е всемогъща сила, а само помощен фактор за природните сили на организма. По това време в Дравна Елада са известни т. нар. ризотоми (билкари), които са събирали лечебни растения.
Представителите на Александрийската медицинска школа създават симптоматичното лечение.
Гален, най-великият лекар в Древен Рим, пръв посочва методи за получаване на трайни лекарствени препарати, които и до сега носят името галенови препарати.
Арабите през времето на разцвета на своята култура въвеждат твърде много лекарствени средства, особено съединения на металите и различни упойки. Те създават аптеката и фармакопеята. При тях съсловието на аптекарите се отделя от лекарите.
Първата в света аптека е основана в Багдат през 754 г.
Най-виден представител на арабската медицина е великият таджик Абу Али Ибн-сина, известен в Европа под името Авицена. „Канон на лекарското изкуство” представлява истинска енциклопедия на тогавашната медицинска наука и векове наред играе роля на основно ръководство за лекарите. Списъкът на описаните от Авицена лекарствени средства е твърде обширен и включва такива не само от растителен произход, но и от метали като злато, сребро, мед, живак, олово и др.
В епохата на Ренесанса Парацелз обогати медицината с множество химически лекарствени вещества, получавани при химическото обработване на суровините.
През 19 век бе поставено началото на лечението с хомеопатични средства.
В Русия А. П. Нелюбин извършва първото научно проучване на състава на кавказките минерални води и на тяхното приложение.
В България нашата народна медицина ползва лечебното действие на билките и на други природни средства. Сведения относно народните лекарствени продукти намираме в „Шестоднева” на Йоан Екзарх от 1263 г. От времето на турското робство са Дамаскинските ръкописни лекарственици. Значителна част от медикаментите в нашите лекарственици с а самобитни, народни и са от растителен, животински и минерален произход.
Първата аптека в България, управлявана от дипломиран фармацевт, е открита в Стара Загора през 1867 г. След Освобождението се създава концесионна система, при която аптеките са лична собственост. Премахва се след 1944 г., когато се създава държавна аптечна мрежа.
Основите на нашата родна фармакология се поставят със създаване на Катедра по фармакология и терапевтична клиника към Медицинския факултет в София.
Аптечното дело напоследък получи добро развитие. Непрекъснато се подобрява лекарствоснабдяването и обслужването в аптечната мрежа.
С Наредба на министъра на здравеопазването е определен реда, устройството и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените средства. Те могат да предлагат и някои хранителни добавки, без да бъдат регистрирани по реда на Закона за храните. Право да получи разрешение да открие аптека , според българското законодателство, има само магистър-фармацевт.Заведенията за болнична помощ и специализираните здравни заведения могат да разкриват аптечни звена за задоволяване на собствените си нужди.
В аптечната мрежа работят високо квалифицирани специалисти – фармацевти. Те са здравни кадри, които помагат на пациентите да използват по най-ефективен и безопасен начин предписаните им лекарства. Също така професионално и компетентно консултират пациентите.
