Древният Тикал е най-загадъчният и удивителен град на маите
29.02.2008 г. Bulgarian Post
Тикал е древен град на маите в Гватемала. Интересното за него е, че се намира сред джунглата и е обкръжен от гъста растителност. Смята се, че мястото е било град-държава със стотици храмове, дворци и жилища на маите. Част от руините в града все още се изкопават от земята, но посещението в Тикал ви гарантира, че ще ви остави без дъх – буквално и преносно.
В Тикал изгревът не се вижда, тъй като е трудно заради джунглата. Като отидете там преди изгрев слънце, първо ще чуете рев. След това ще последва рев в отговор на първия, след това друг и друг, но не от ягуарите, а от маймуните, които обявяват своите територии. В контраст на това започва скърцащ звук: животни, подобни на миещи мечки, се поздравяват едно друго, докато търсят храна. Накрая птиците се включват – тукани, които щракат със своите дълги клюнове, и крещящи папагали, които довеждат симфонията до кулминация.
Можете да стигнете до мястото в джунглата с камион и да се качите до горната част на древна каменна конструкция – Храм ІV (Temple IV).
В неясната светлина на ранна сутрин, зелено море от листа се простира пред вас, мъглата се разстила като лодка и единствените обитатели са морските чудовища – Храмовете І и III, които се осмеляват да вдигнат своите каменни глави над хоризонта. Бавно градът под небето започва да приема форма. В скритата концертна зала на покрития с мъх камък тази симфония от джунглата отеква всяка сутрин от повече от хиляда години.
Самата дума „руина“ внушава разрушен град или храм, някогашния Ню Йорк или Йерусалим, чиито обитатели са измрели, отнасяйки със себе си и живота на мястото. Но Тикал, заобиколен от пълзяща растителност и „крещяща“ дива природа, градът, който е използван от маите за ритуали, отново се чувства органичен и странно жив. Тикал има усещането за живи руини, по-близо до неговата оригинална енергия, отколкото вероятно всеки друг безлюден град от миналото.
Сред местата на маите, Тикал е бил дълго време втора цигулка на пирамидата Чичен Ица в Мексико, която беше избрана за едно от седемте нови чудеса на света през юли след глобално Интернет-гласуване. (Тикал дори не е финалист). Но онази популярност изглежда е основана на фактори, различни от руините. Голямото преимущество на Чичен Ица е достъпността и специално нейната близост до курортните градове на полуостров Юкатан. Тя е по-малко жива от Тикал и по-малка по размери – центърът на пирамидата Чичен Ица е наполовина на височината от някои структури на Тикал.
Посещението на джунглата има своите пречки, разбира се. За да останете в Тикал по-дълго от няколко часово пътуване през деня, трябва да прекарате нощта в границите на Националния парк Тикал, който е невъзможно влажен и пълен с комари. Силата му избухва през нощта, оставяйки ви да се криете под вашата мрежа за комари и да се потите в дюшека си. Но никои други руини не могат да се сравнят с тези на Tикал. Някои древни места като пирамидите и Колизеума създават усещане за величественост. Други – Ефес, Петра – оставят у вас усещането за градове. Докато стоите в центъра на огромния площад в Тикал обаче, вие ще усетите и двете.
Храм І привлича първи окото. Симетричната, стъпаловидна 9-етажна пирамида на източния край на площада, достига 46 метра. Това е типичното изображение на Тикал, снимката на всяка пощенска картичка. През 784 г. от н.е., храмът е станал мястото за погребение на владетеля JJasaw Chan K’awiil I. Заобиколете на юг и вижте централния акропол – палат, където благородниците може би са седели да гледат церемониите на площада или популярните игри с топка на маите. На запад се издига Храм ІІ, който е на три нива и е висок 38 метра, мястото за погребението на кралицата на Jasaw.
Акрополът се разстила в комплекс от олтари, гробници и огромни каменни лица. Всички онези бдителни очи на краля, кралицата, благородниците и свещениците ще ви накарат да се чувствате като своенравен майски принц.
Площадът е с размерите на футболно игрище, достатъчно голям, но и достатъчно малък, така че тежестта на сградите да го притиска. Това е бил центърът на живота по време на разцвета на града, от ІІІ век от н.е. до ІХ век.
В споразумението от 1996 г., с което се прекратява гражданската война в Гватемала, майският народ е получил правото да се моли в своите древни места, както той е искал. Огнени ями бяха изградени в Големия площад и другаде в Тикал за тяхното използване за ритуалите.
Извън големия пазар, се извиват серия от пътечки към джунглата, които водят до различни храмови комплекси. Има шест напълно самостоятелни храма, номерирани по реда, в който са били открити. Всички те са варианти на стъпаловидната пирамида, някои по-плътни и широки в основата, други се високи и величествени.
Храм ІV е най-висок – около 61 метра, колкото размера на най-малката от трите основни пирамиди в Египет. Храм І е със средна широчина от шестте. Всеки има мъничка стая за ритуали на самия връх, единственото вътрешно пространство в тези масивни конструкции с било на покрив, декорирано с резби по камъка.
Някои части на града датират от 800 пр. Хр. и на връхната точка от развитието на града той е бил дом на близо 70 000 души, с площ над 40 квадратни километра. Само 10 от онези квадратни километри могат да бъдат посетени сега пеша. Да ходите по старите стъпки на маите е чудесно изживяване, дори когато минавате между влажността и честия дъжд на джунглата – тогава ви е гарантирано, че ще капнете в края на деня.
Тикал беше отворен за посетители през 1955 г., когато няколко от неговите големи здания бяха още под земята. Въпреки че изкопаването продължава и до днес, някои сгради са оставени частично или напълно покрити от джунглата.
Целта е да се създаде на посетителите усещане за това как мястото е изглеждало, когато е открито: дузини неестествено симетрични могили, покрити от трева и почва. Оставяйки почвата вътре в мястото също така защитава срещу ерозия от вятъра и дъжда, които са особено опасни за конструкциите от варовик в Тикал.
Последната област, която ще бъде откопана, е Площадът на седемте храма, на югозапад от Големия площад, със седем малки, но еднакви здания под прав ъгъл и три кръгли двора.
Материал на Bulgarian Post
