‘В миналото създаването на музика и дори слушането й бяха ритуал. Сега магията я няма. Оригиналността и новаторството липсват. Създават се еднодневки.’ Това сподели в предаването „Под лупа“ на телевизия Европа вокалът на Asia Джон Уетън.
Харесай страницата ни във Facebook
Въпреки това той смята, че ще се появят нови добри музиканти и групи, а може би и нов Майкъл Джексън. „Ако не вярвам в това, то значи е дошъл краят на музиката“, споделя музикантът и съветва младите си колеги да работят усилено и да се упражняват.
Ето какво още сподели Джон Уетън в откровено интервю пред водещата Ганиела Ангелова.
Здравейте. За кой път сте в България?
Това е вторият път.
Харесва ли Ви тук?
Да, страхотно е, много хубаво си изкарах предния път. Свирихме в София преди три години. Хората са много приятни, страната е красива. Няма какво да не харесаш.
Какво ще кажете за българската публика?
Разкошна е. Последният път отзвукът от концерта бе много добър, хората знаеха песните, бяха настроени приятелски.
Защо решихте да направите запис на DVD точно с Пловдивската филхармония?
Помолиха ни. В мига, в който чух музиката, видях амфитеатъра в Пловдив в интернет и си казах „да записваме с оркестъра, ама разбира се“. Това е сбъдната мечта.
Искам да Ви върна назад във времето, в 1982 г., когато слагате началото на Asia. Как се промени групата за тези години?
Беше преди много време. Това са повече от 30 години. Когато започнахме, в началото имахме огромен успех и останахме заедно за 3 години, после се разцепихме, после отново се събрахме една част. През 2006 г. се събрахме в оригиналния състав на групата и преди около 1 година нашият китарист реши, че не може да свири в две групи, затова сме с нов китарист. Той е млад и много добър. Но групата все още е заедно.
На какво се дължи това разцепление? Славата има ли нещо общо?
Да, със сигурност. В началото, при първото ни разделяне, точно това беше причината. Всички ние преди това сме свирили в различни групи, но никой от нас не бе виждал дотогава такъв успех. Когато той се появи още в самото начало и с такава сила, бизнесът започва да изисква все повече. Ти ставаш финансова институция. Следващият албум трябва да е по-добър, да продадеш повече копия. Започва натискът. Напрежението става голямо и всичко идва прекалено много. Сега е по-лесно. Не чувстваме такова напрежение. Но вече никой не продава плочи.
Това е световен проблем всъщност.
Огромен. За всеки, който иска да записва. Вече не може да прави пари от записи и плочи. Ако не излезеш и не свириш, нямаш кариера.
Твърде висока ли е цената на успеха? Трудно поносима ли е?
Не, търпи се. Обикновено в една група отнема време от около 10 години, което са около 3-4 албума, за да се стигне до тази известност, която ние получихме моментално. Но докато я имахме, беше хубаво. Беше като мечта. Сега го правим с повече реализъм. Все още се наслаждаваме на това, което правим, което е най-важното. И в момента правим запис, но нещата се промениха. През 70-80-90-те първо правиш запис и после тръгваш на турне, за да подкрепиш този запис. Вече не е така. Сега записът ти е извинение да тръгнеш на турне.
Казахте, че успехът е дошъл твърде бързо, как стана?
Двама-трима в група бяха известни в някаква степен. Имахме едно турне през университетите и изведнъж трябваше да го променим и от малките зали да отидем на сцените по стадионите.
Защо днес няма такива хитове, както преди?
Има, но са други.
Не са ли еднодневни?
Да, така е.
Защо?
Такъв е бизнесът. Така е при всичко. Не можеш да си купиш бира, ако не е от голяма компания, не можеш да си купиш кафе, ако не е от машина. Така е и в музиката, всичко става корпоративно. Така съществува всичко в света. В музиката днес сякаш имаш само един шанс да направиш сингъла, за който си мечтал, ако не стане, изчезваш, загиваш.
Какво ще стане тогава утре?
Може би ще има друг музикант, друга група, може би друг Майкъл Джексън.
Вярвате ли в това?
Надявам се. В противен случай е дошъл краят на музиката.
Мислите ли, че има липса на идеи и ценности в изкуството?
Всичко се рециклира. Няма нещо толкова новаторско, оригинално. Има песни, при които изпълнителят просто взема някаква част, най-доброто от някой евъргийн. Моят син е на 15 години и си сваля песни, но не знае на кого са, не знае кой ги е написал, кой ги е създал. Купува си просто това, което му харесва. Така са младите сега. А когато аз бях млад, си купувахме плочи, отваряхме ги и четяхме кой ги е написал, четяхме текстовете, разглеждахме обложките. Беше си цял ритуал. Вече обаче няма магия. Днес където и да отидеш във Великобритания в някой клуб, слушаш групи, които свирят музика на други хора. Почти няма оригинална новаторска музика. Трябва да я търсиш много усилено в днешно време, за да я намериш.
Споменахте сина си. Разбрах, че е тръгнал по Вашите стъпки…
Да, занимава се с музика, но е много мързелив. Съжалявам, Дилън, но си мързелив (смее се). Не иска да се упражнява, не иска.
Искате ли да го предпазите от нещо?
Искам да е щастлив. А музикалният бизнес, дори и да си успешен, не ти гарантира щастие.
Какво Ви взеха този бизнес, успехът и славата? Взеха ли Ви щастието?
Не, не успяха да ми отнемат щастието. Имаше период, когато не бях щастлив, пиех много, вземах наркотици. Вече не го правя. Не го правя от много дълго време и сега съм щастлив.
Подобна кариера може ли да мине без алкохол и наркотици? Голяма част от хората на изкуството употребяват подобни вещества.
Да, възможно е. Има едно ужасно чувство, когато свърши концертът и си отидеш в хотелската стая. Тогава си казваш: „Това ли беше?“. Затова вземаш чашката, започваш да правиш партита и се загубваш в един момент. Не е нужно да го правиш. Искам да го кажа на всички – не трябва да правиш това! Отговорът е вътре в теб, не в бутилката или прахчето. Това не работи.
Трудно е, когато човек се пристрасти, да каже „Стоп”. На Вас трудно ли Ви бе?
Да, така е. Късметлия съм, че съм тук днес.
Преди време бяхте подложен на сериозна сърдечна операция, тя ли Ви промени?
Не. Промених си стила на живота преди около 8-9 години. Операцията бе преди около 6 години. Това, което направи операцията, е, че ми каза, че съм направил правилното нещо, променяйки начина си на живот. Ако не го бях направил, нямаше да оцелея при операцията. Всичко стана, когато трябваше да стане.
Трудно ли се взема такова решение – да промениш начина си на живот?
За мен не беше лесно, но и не беше трудно. За мен въпросът бе дали искам да продължа да живея, или да умра. Имаше част от мен, която не искаше да живее повече, но имаше една по-голяма част в мен, на която й се живееше. Тя успя да пребори онази част, която искаше да умре. Тогава си казах, че не мога да продължавам така. Помогнаха ми. И ето ме тук.
Като феникс, нали?
Да, точно и затова албумът се казва така.*
А при Вас имаше ли главозамайване?
Да.
Кое Ви свали на земята? Трудно ли бе?
Не беше лесно да слезеш на земята, но беше просто. Аз твърде много усложнявах живота си и трябваше да го улесня. И сега съм много щастлив.
А сега за какво мечтаете?
В момента си мечтая да си легна и да поспя (смее се). Най-голямото удовлетворение за мен е да правя концерти на живо и да правя записи, каквито никой не ги прави. Това обичам, на това се наслаждавам. Обичам семейството си, сина си, живота си.
Какво искате да пожелаете на българските си фенове?
Надявам се да са щастливи и да имат прекрасен живот.
А какво ще посъветвате младите музиканти?
Хайде да направим малко оригинална музика. Упражнявайте се, упражнявайте се, работете, работете.
* Албумът, издаден през 2008 г. и записан от 4-имата членове на оригиналната група.
Коментари
коментар(а)
