27.09.2013
Как да изберем подходящ екземпляр Вълнистите папагали са най често отглежданите представители на семейство папагали, към което принадлежат над 300 вида. Те живеят в Австралия, където обитават вътрешните части на континента за която е характерен по-сухия климат. В природата оперението им е зелено, за разлика от многобройните цветови вариации (мутации) постигнати с изкуствена селекция при отглеждане в плен. Една от най-типичните черти за която обикновено се сещат хората когато стане въпрос за папагали е способността им да говорят.
Обикновено хората задават въпроса дали даден вид папагали може да се научи да говори или не. При вълнистите папагали отговора определено е положителен. Нерядко може да се срещне по някой бърборко в домовете на любителите на този вид птици. Тези папагали могат да запаметят по няколко думи и кратки фрази. Ако искаме да си вземем папагалче, което да има по-голям шанс да „проговори“, може да потърсим птица която отговаря на дадени критерии. Добре е да потърсим млада птица – на 2 – 4 месеца, която да е от мъжки пол. Моите конкретни наблюдения показват, че е по-добре тя да е в зелено или синьо оперение. При папагали с този цвят полът може да се разпознае по цвета на „восковицата“ – кожното образованите на носа: при младите мъжки тя е розова с тенденция да стане наситено синьо-лилава при възрастните (необходимо е да се разграничи от светло синия белезникав цвят при женските, който в последствие се променя в кафяв).
Едно от задължителните условия е да купим само едно папагалче, за да има шанс да се научи да говори. Това се прави с цел птичката да възприема нас като свои приятели вместо да комуникира на „папагалски“ със своите себеподобни. Тези птици са много добри имитатори, и очевидно както много от „висшите“ животни разчитат на придобиване на някои основни познания за живота от себеподобните си когато са в подрастваща възраст. Точно това, заедно със способността им да издават огромен диапазон от различни звуци, прави възможно наподобяването им на човешката реч.
Самият процес на обучение може да включва това да говорим на папагалчето като на малко дете, като използваме ограничен набор от повтарящи се думи; да оставяме радиото на някоя новинарска станция, по която предимно се говори, да работи когато ни няма; в някой случаи може дори да се направи запис на дума или фраза, която искаме папагалчето да научи. Целта е папагала да свикне с човешката реч и да я приеме като своя форма на комуникация. Добре е клетката да е разположена във всекидневната стая, в която пребиваваме най-много време, за да може папагалчето да се почувства като част от семейството.
Друг важен въпрос е дали папагалът разбира какво казва когато говори, или само „повтаря като папагал“. Това зависи до голяма степен от учителя му. Ако го възприемаме като разумно същество и му говорим адекватно за дадената ситуация, то е много вероятно и папагалът да се научи да използва думите в подходящия контекст. Например, ако винаги когато папагала каже „дай да ям“ му даваме храна, то той ще се научи да казва фразата когато е гладен. Тоест, ако искаме когато папагалът говори да показва че е не само умен, носъщо така и интелигентен, то и ние трябва да покажем съобразителност в процеса на на комуникация с нашия пернат приятел.
Автор: Венцислав Иванов
