Едва ли е нужно да представяме известния български цигулар, лауреат на наши и международни конкурси Аврам Попов. И все пак за читателите от по-младите поколения ще кажем, че той е роден в Лом, където завършва основното си образование. След това продължава образованието си в Музикалната гимназия в София и в Българската държавна консерватория. Специализира цигулка при руския музикален педагог Михаил Вайман. Участвал е в концертни турнета в Русия, Италия, Франция, Белгия, Германия, Чехия, Словакия и къде ли не по света.
Аврам Попов е лауреат на конкурса на Ваймарския фестивал в Германия, конкурси във Франция, Монте Карло, Третото общобългарско състезание за музикални изпълнители и други.
– Господин Попов, бихте ли си спомнили първите съприкосновения с музиката, станали в Лом?
– За мене ще остане завинаги като най-скъп споменът от моето детство. Тогава имах и първите си съприкосновения с музиката. Те станаха причината това изкуство да стане съдба в моя живот. Родителите ми свиреха на цигулка, а баба ми пееше народни песни. У нас често гостуваха хора, дълбоко залюбили музиката. И така съвсем естествено се роди обичта ми към музикалното изкуство. Особено благотворно влияние върху мене оказа моят първи учител по музика Атанас Александров, който ми помогна да направя първите си стъпки в солфежите и музикалната теория. Благодарение на него прозрях красивото в музиката. В детската градина участвах в детски оперетки. За оформянето ми като цигулар обаче много дължа на Йордан Гаврилов – основател и първи директор на Детската музикална школа в Лом.
– Във вашите турнета по света имате възможност да се запознаете отблизо със съвременните музикални произведения. Какви теми са застъпени в тях?
– Музиката на всяка страна има своя специфична физиономия. Общото, което все пак нюансира, е стремежът на европейските държави да претворят в произведенията си живота такъв какъвто е. Във всяко музикално произведение на съвременна тема ние виждаме хората около нас – с техните радости, с техните болки, с техните междуличностни отношения. В това именно се крие силата на тези творби.
– За читателите ни ще бъде интересно да разкажете за някое по-важно събитие във вашата музикална изпълнителска дейност.
– Да ви кажа право, за мене е трудно да класирам събитията в музикалната си дейност на важни и маловажни. Трудността идва оттам, защото всяко турне, всеки концерт, всяко изпълнение за мене е събитие. И аз се стремя то да остави у почитателите на музиката трайни спомени. Все пак с вълнение си спомням две събития: първото – когато бях на 15 години, още съвсем млад, изсвирих една изключително трудна за изпълнение пиеса– „Концерт за цигулка” от Чайковски; а второто – когато по време на следването си в Българската държавна консерватория за първи път в България изсвирих за една вечер 24 капричиа на Николо Паганини. Този мой успех след това беше повторен от световноизвестния маестро на цигулката Емил Камиларов.
– Безспорно музиката е едно от най-силните средства за формиране естетическите критерии у хората още от млада възраст. Като преподавател как виждате вие този проблем?
– Нашият народ има една много мъдра поговорка: “Дървото се вие, докато е младо”. Ето защо, за да формираме у човека истински естетически критерий, необходимо е още в ранна детска възраст да го запознаем с изкуството, по-конкретно с музиката. В това отношение ефективна форма се оказва музикалната лектория, ръководена от компетентни кадри. Лично аз смятам, че тази форма за естетическо възпитание е много полезна, но тя не бива да е инцидентно явление. Някои смятат, че като имат любима естрадна песен и певец или въобще им е любима естрадната музика, правилно са изградили своя естетически критерий. Вярно е, че естрадната музика по-леко се възприема, но това не е достатъчно за духовното израстване на човека. Необходимо е да се осъществи по-продължителна среща със симфоничната и оперната музика – била тя класическа или съвременна. В нея именно е съхранена част от мъдростта на вековете. Затова нашата задача е тези два вида музика да бъдат възприемани по-широко от нашите съвременни млади хора.
– Досега говорехме за музиката на ХХ век, че и по-рано. А бихте ли се ангажирали да дадете прогноза за това каква ще бъде тя през сегашния нов век?
– Знаете ли колко ми е трудно да правя някакви прогнози, още повече музикални. Но лично аз смятам, че и в новия век музиката ще продължава да се обогатява с нови, високоидейни художествени произведения. Смятам, че сред тях ще бъдат онези, които са химн на човешкия прогрес, химн на победата на доброто над злото.
Юлий ЙОРДАНОВ
