Съпругата на известния актьор Мирослав Миндов е родена преди 80 години в Червен бряг. Сега е пенсионерка, но е работила като аптекар близо 40 години, от детството си до днес обаче е обсебена от изкуството и книгите.
На 39 години среща голямата си любов, развежда се със съпруга си и се омъжва за легендарния актьор Мирослав Миндов. Двамата живеят в пълна хармония, много са щастливи и до днес. Искат тяхната семейна идилия никога да не свършва. Може пък и така ще стане…
-Много сте артистична, научих, че сте пели в големи хорове, че дори сте били солистка, откъде този интерес към изкуството, който не ви напуска и до днес?
– От родния ми Червен бряг излязоха много артистични хора – ето един Ники Кънчев, Любомир Нейков, писателят Любен Дилов, Грета Ганчева, а аз не съм от известните, защото професията ми – фармацевт, е на незнайния войн. Навремето исках да завърша консерватория – пеех в хорове, бях и солистка в нашия град и не само там. Едва ли знаете, но нашата култура, нашият театър са били много по-добри в миналото.
– Всъщност защо съпругът ви вече не ходи в Народния театър, където е бил звезда, голямо светило, любимец?
– Откакто е пенсиониран, не стъпва в Народния театър. Оскърбен беше много и не ходи въобще на театър. Но аз си позволих да отида на две постановки и се ужасих от обсъжданията на зрителите – голяма простотия! А някога в нашите театри беше интелигенцията, хора, които ценяха авторите, актьорите, режисьорите. Затова и аз вече не стъпвам в театър. А тези театри, които ги пълнят и хвалят, нека първо да видят каква публика ги посещава. Голяма част от интелигенцията измря, друга напусна страната, а трета едва свързва двата края и не й е до култура. Театрите се пълнят от сноби и простовати хора.
– Вие от какво семейство сте?
– Няма да скрия.
Баща ми беше първият съратник на Пеко Таков в Червен бряг
У нас са правени обиски, арестуван е бил. Баща ми, Руси Русев, е спасил живота на Сава Гановски, бил е застрашен, завършил е право с брата на Пеко Таков – Асен Таков, през 1940 г. Отраснала съм с тяхното семейство, но с Янчо Таков не се познаваме изобщо. Баща ми беше арестуван и излезе на свобода на 9 септември 1944 г. Беше наистина от тези чисти комунисти, каквито няма сега. Но през 1949 г. пък си хвърли партийния билет, макар че беше споменат нашироко в книгата “Поклон” от Пеко Таков. Той беше първият юрисконсулт, съветник на министър Тончев след 9-и. Готвеха го и за дипломат в Турция, но след като си хвърли билета, го пратиха в ЖП-то.
– Във фармацевтичния факултет сте били една от най-красивите?
– Така ми казваха. Непрекъснато са ме гледали в час. Аз влязох по желание на баща ми в Медицинската академия. Фармацията е факултет, който даваше много култура. Преподаваха ни големи светила, професори, чели сме по цели нощи и сега недоумявам как може да хвърлиш 100 долара и да си вземеш изпита. Освен това съм завършила 11-о единно училище в София, образцово беше! Аз съм от първия випуск на смесените училища – годината е 1951-ва.
Учителите ми бяха толкова добри, че не се нуждаех да отворя учебник вкъщи – така преподаваха
Мара Георгиева ни преподаваше – тя бе съпруга на известния проф. Емил Георгиев. От моя випуск 80 процента завършихме висше образование. Сред моите съученици са и Кръстан Дянков, Розалия Бикс, Райна Кабаиванска ми е съученичка също.
– Вярно ли е, че вие сте пели, а Кабаиванска ви е акомпанирала на пианото?
– Да, точно така беше. В гимназията аз пеех, а тя ми акомпанираше на пианото. Това беше през 1951 г. С Райна наскоро си писахме, припомнихме си весели случки. В тях ходех често, познавах семейството й. Райна каквото и да беше завършила, щеше да бъде на върха. Невероятна личност. Тя ми казваше навремето, ти имаш диаманти в гърлото, защо не запишеш консерватория. Когато се омъжих за Мирослав, а те с Райна се познаваха много преди мен, и аз й написах писмо, за да й кажа. Тя ми отговори, че съм се омъжила за мечтата на всички гимназистки. Пазя писмото до днес, което е отгоре с нейната емблема.
– Кога срещнахте Мирослав Миндов?
– Късно. Когато бях на 39 години. Харесвах го от сцената, от киното, беше през 1974 г., и всички момичета и жени, бяха влюбени в него. Беше наистина най-красивият български актьор. Разбира се, също хубави бяха по онова време и Любомир Кабакчиев, и Апостол Карамитев, Любомир Димитров също беше голям красавец. А в днешно време единственият актьор, който харесвам, е Кадурин, както и Атанас Атанасов, който е изключително ерудиран мъж. За съжаление, моят любимец Андрей Баташов почина. Като малка си купувах картичките с лика на Мирослав, но нямах достъп до него. И през 1973 г. благодарение на Иван Богданов, един много талантлив диригент на хора, в който пеех, заминахме за Будапеща и се срещнахме с Миндов, който тогава беше председател на културата в Софийския градски съвет. Аз закъснях за инструкциите в Съвета и той се загледа в мене…
– Защо обичате изкуството толкова много?
– В Червен бряг майка ми и баща ми са ме водили навсякъде. От 5-годишна аз познавах всички нашумели артисти и певци. Имах и картички на Алида Вали, Грета Гарбо, Шърли Темпъл, след това на Марина Влади, Зара Леандър, Жан Маре… Имах всичките им снимки, майка ми ги купуваше. Помня филмите –“Магарешка серенада”, “Видение край езерото”. От малка съм гледала едни от най-хубавите спектакли в Народния театър. Харесвах много актрисите Мария Стефанова, Гинка Станчева, Виолета Бахчеванова, Емилия Радева, боготворях Невена Коканова, както и Людмила Чешмеджиева от оперетата. Няма такива актриси днес.
– Всъщност точно кога се влюбихте в Мирослав Минков?
– Постановката, заради която се влюбих лудо в Мирослав Миндов, е “Майка на своите деца” – за да я гледам, първо три месеца съм чакала за билет. Там играеха Ружа Делчева, Апостол Карамитев, Мила Павлова, Стефан Гецов и Мирослав. Бях с бившия си съпруг и оперния певец Павел Елмазов, недостижим в операта. Беше с нас и фото Папакочев. И тогава си казах, един път да се докосна до Мирослав Миндов и да умра. Три години имахме връзка с него. И една вечер се срещнахме и точно пред Двореца на “Руски” той ми каза, че няма да може да живее без мен. Беше през 1977 г. Призна ми, че с мен не може да се наприказва. Каза, че трябва да се разведем и да се оженим. Така и направихме.
Мирослав имаше много тежък развод.
Оженихме се и заживяхме на… голата земя, спяхме на надуваем дюшек и се завивахме с палтата си
Първия хладилник, печка и телевизор ги купих с пари на баща ми, който тогава почина. Мирослав не е искал нищо от държавата. Беше най-печелившият актьор, с много роли, но освен заплатата си нямаше нищо. А заради реорганизацията в театрите на него не му даваха роли, но той не беше виновен за нищо.
Венелин Коцев му е казвал, ако не направи като директор на Народния промените, които искат министрите, отива в Белене
Махат и Кръстю Мирски – учителя на Мирослав, Филип Филипов казва или аз, или той. Мирослав много страдаше. 15 години не му даваха роли. Отидохме в Благоевград, там направи най-хубавите постановки, но пак му завидяха и го забравиха. Когато Петър Увалиев дойде инкогнито в София, но по покана на Людмила, разговаряше само с Мирослав. А самият Питър Брук е написал, че България трябва да се гордее с големия Мирослав Миндов. А на него не му даваха роли?!
– Сега как живеете?
– В много любов. Обиколих целия свят с него. Най-хубавите ми спомени са от Ваймар. Получавам много внимание, обич, закрила. Нищо не ми е отказвал. Но пък аз винаги се съобразявам какво и колко мога да искам, какви са нашите възможности. Много хора могат само да мечтаят за семейство като моето. Съжалявам само, че сме в толкова напреднали години и моля Бога, ако има прераждане, да бъда само с дъщеря си, която почина млада, и с Мирослав.
Елена КОЦЕВА
