Христо Смирненски
(1898-1923)
1. Биография – Смирненски е псевдонима на българския поет Христо Измирлиев. Псевдонимът произхожда от това, че истинското му фамилно име идва от името на турския град Измир, което на гръцки е Смирна. Той е роден в българския град в Македония Кукуш (сега в Гърция се нарича Киклис), който по време на Междусъюзническата война е опожарен от гърците и онези българи от населението, които оцеляват, се преселват в България. Семейството на бъдещия поет се преселва в София, където през 1915г. Христо се записва в Техническото училище, а когато го завършва през 1917г. постъпва в Софийското военно училище. През 1918г. обаче курсантите от училището, които тогава са наричани юнкери, са изпратени да се бият срещу участниците във Войнишкото въстание. Смирненски е ужасен от кръвопролитията и напуска училището. До края на краткия си живот живее бедно, като се прехранва с различни професии от примитивната работа на дървосекач до печатар и журналист. През 1920г. се разболява от туберкулоза, която тогава е нелечима. През 1923г състоянието му се влошава и след като по време на деветоюнския преврат остава без лекарска помощ умира.
Творчество на Смирненски
Въпреки че живее само 25 години, 8 от тях Смирненски посвещава на творческа работа. В периода т 1915г. до 1923г. той работи в следните области:
а) хумор и сатира
Смирненски има блестящо чувство за хумор и по примера на по-големия си брат Тома Измирлиев, който тогава е известен хуморист, още като ученик започва да печата в тогавашните хумористични вестници “К’во да е” и “Българан”. През 1920г. става член на Комунистическия младежки съюз, а след това на Комунистическата партия и му е възложена задачата да създаде първия сатиричен вестник(списание), който се нарича “Червен смях”.Творчеството му преминава чрез следните етапи:
а1) Най-ранните му творби са чисто хумористични, като интерпретира ученически теми. Това е фейлетонът “Час по химия в една столична гимназия”. Също така бохемски теми или пък представляват пародия на символизма.
а2) В началото на двадесетте години хуморът му става сериозен, защото в него се появяват социални и политически мотиви.
а3) В последните месеци преди смъртта си Смирненски написва най-сложните си творби, които се определят като философска сатира. Това са поетическия цикъл “На гости у дявола”, прозаичната творба “Приказка за стълбата”. По горчива ирония на съдбата само ден преди да умре Смирненски има нравствената сила да напише философския фейлетон “Как ще си умра млад и зелен”, който е публикуван вече след погребението му.
б) проза – областта на прозата Смирненски пише в следните жанрове:
б1) В жанра на импресиите (стихове в проза) “Босоногите деца” и “Очи”.
б2) Очерците, които изобразяват красотата на българската природа “Рила”
в) поезия
Поетическите творби на Смирненски са събрани в една стихосбирка, която носи заглавието “Да бъде ден!” и е издадена през 1922г. Поезията му включва два дяла. Това са социална (или песимистична) лирика и революционна (или оптимистична) лирика.
Новаторство в европейската литература след Първата световна война
Новаторството на Смирненски от Първата световна война довежда до следните новаторски промени в цялата европейска литература:
а) Първата промяна се изразява в движението от индивидуалистичното към колективното, което се нарича “олевяване на масите”, т.е насочването им към левите политически партии.
б) Втората промяна се изразява в движение от рационалното към ирационалното, от логическото към интуитивното начало, като терминологично се нарича фрагментаризиране на литературата.
в) Третата промяна се изобразява в движение от изображението на душата към изображението на веществата на реалния свят.
г) Четвъртата промяна се изразява в социализиране на литературата и с нейното много тясно обвързване с различни поетически идеологии.
Всичко това довежда до края на символизма. Въпреки че си отива обаче, той има толкова силно въздействие върху литературните направления след себе си, че всички те се наричат постсимволични. Това в най-силна степен се отнася за поезията на Смирненски. Българските литературни изследователи го наричат “великия преобразовател”, защото той взема символичния модел на света, но го преобразява новаторски по следния начин:
От една страна, той преработва символичния модел на реалността в своята песимистична лирика, а от друга преработва символичния образ на идеала в своята оптимистична лирика.
Социалната (или песимистичната) лирика на Смирненски
1. Съдържание – новаторството в песимистичната му лирика включва цикъла “Децата на града” – включващ “Работникът”, “Вълкът”, “Старият музикант”, Улична жена”, “Братчетата на Гаврош”.Стихотворението “Цветарка” и “Жълтата гостенка” гравитират към цикъла.
Вторият цикъл „Зимни вечери”
Специално за модела на света в него е:
Смирненски взема символичния образ на реалността и го съчетава примитивната представа за социалното, а вторично я митологизира, като използва следните художествени принципи:
а) Той винаги избира такива герой, които да съответстват на формулата на руския писател Достоевски да бъдат вечно унизените и оскърбените, т.е да изглеждат най-безпомощните жертви на злото. Затова негови герои са бездомни деца, безпомощни старци, работниците болни от туберкулоза.
б) На героите се приписва допълнителна символика по следния начин:
– нещастието на децата се тълкува като символ, че е отречено щастието на детството
– драмата на болните работници се възприема като знак, че е унищожена творческата енергия на човека
в) Символичност се придава още на художественото време и художественото пространство.
„Старият музикант”
1. Обща концепция – творбата съдържа концептуалната идея, че в света на злото драмата на музиканта е знак, че е невъзможна абсолютната красота, чийто символ е музиканта.
2. Реализация на концепцията
а) чрез художественото време – художественото време развива трагичното си значение чрез следните образи:
а1) чрез образа на мрака – неговите трагични значения да бъде символ на смъртта се реализират чрез определянето на художественото време като „привечер” и чрез изобразяването на здрача като „траурен”. В тази траурност се вписва и обобщителната метафора, че над главата на героя стой единствено „черната старческа мъка”.
а2) чрез образа на зимата – нейната трагична същност се реализира чрез хиперболата, че „зимните вихри студени” шепнат злъчни, невнятни слова и чрез метафората, че студът „сковава” дори небето, което е знак, че мъртвешкият студ обхваща и пространството на идеалното. Върху едно друго художествено равнище зимата е образ и на старостта, което обяснява такива детайли от изображението на героя като „приведен”, „прегърбен”, „немощно става”. Акцентът е поставен върху мотива за старческата прегърбеност, защото тя носи идеята за онази уродливост на старото тяло, която е знак, че е уродлив целия живот.
б) чрез художественото пространство – художественото пространство на града е представено единствено чрез образа на моста. Неговата знаковост да символизира избора – спасение или проклятие – се развива в такава посока, че да внуши как старият музикант е обречен единствено на проклятие, защото текстът завършва с:
А зад гърба му пристъпя Смъртта,
кървава и многоръка,
