Сръбски романтизъм – история и култура. Предпоставки. Представители
Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий“
Филологически факултет
Курсова работа
по славянски литератури
Тема:
Сръбски романтизъм – история и култура.
Предпоставки. Представители.
Анализ:
Петър Петрович Негош „Горски венец“
Карл Хинеk Маха „Май“
Изготвил: xxxxxx
Специалност: xxxxx
Ф.№:
Въведение:
Романтизмът възниква като идейно движение. Поражда се, от освободителната борба на народните маси против феодализма и от разочарованието, последвало след Великата буржоазна революция. Романтизмът е като реакция на рационализма и нео-класицизма, които подчертават, чувства и свободата на индивида срещу традициите на неокласицизма, който набляга на подаване на чувствата и свободата на стереотипите. От романтизмът специален начин на чувствата и възприятията на природата, са налице различни тенденции във всяка страна, в която разпространението на движението, и в които тя се развива. Романтизъм е артистичен израз обхваща практически всички изкуства.Романтичното движение в изкуството изтъква силните емоции и усещанията като част от естетиката на живота. Най-силно застъпени са трепетът, любовта, ужасът, страхът и страхопочитанието, особено произхождащото от противопоставянето на величието на дивата природата и нейните вдъхновяващи живописни качества.Романтизмът се появява на натрупаната емоционално и интелектуално енергия, но не я издава окончателната програма – там не е формулирана като един литературен и естетически самостоятелно-съзнание, което само разказва на публиката резултатите от техните лабораторни експерименти. Също така, романтизъм е преминал през много промени в субективното съзнание и неговите представители.
Сръбски романтизъм:
Много интересно е взаимното влияние между славянските и балканските литератури през XVIII век .Сръбската, хърватската, гръцката, руската и българската литература търпят общото влияние на европейския Ренесанс, който се проявява къде по-рано, къде по-късно в отделни заимствувания или подражания на едни или други образци. В същност това е закономерен творчески процес, който обхваща всички тези литератури и определя техните взаимовръзки.
През XIX век в Сръбската литература и култура минава под знака на националноосвободителните борби за създаване на независима сръбска държава. (Появява се панславизмът което е културно-политическо движение, имащо за цел освобождението, а след това политическото, културното и икономическото обединение на славяните. Панславизмът започва непосредствено след Наполеоновите войни през 1815 година, и се разгръща доста интензивно през ХІХ век.) Балканската част от сърбите развиват патриархална и земеделска цивилизация – архаична, но жизнена и креативна, с богата фолклорна литература, която по времето на романтизма ще впечатли много европейски умове.След 1829 година в Сърбия се определя съдбата на новата сръбска култура.Постепенно в Белград се създават централни, просветни и културни институции. Националната значимост на сърбите се проличи при реформата на Вук Караджич.
Рационализмът и просвещенският етап са изместени от ново литературно направление-романтизмът. Романтизмът (най-вече вдъхновеният от Хердер ), набляга на автентичността и чистотата на етническия език, като поставя акцента върху националното му метафизично и онтологично значение и отдавайки особена почит на фолклора (на народните песни най-вече), подтиква сърбите към преосмисляне на ориентацията в областта на културата и литературния език. По това време съществуват благоприятни условия за развитие на драмата ( Йован Стерия Попович, Лаза Лазаревич, Стефан Стефанович) Навярно литературиното достойнство е нещо, което не би могло да се осъществи лесно в предходната епоха, когато селският език и народната поезия не са се радвали на подобна почит, още повече, че езикът на народа е считан за просташки. Сръбската история от всичките ѝ автори е разглеждана или като история на сърбите, или като история на сръбските земи, тези две понятия са се наложили и утвардили. Четири са литературните предпоставки на сръбския романтизъм. Първата е преводът на Новия Завед, направен от Вук Караджич, езикова и културна реформа, която предприема. Втората предпоставка е песенната реформа на Бранко Радичевич, който издига достойнствата на народната песен до равнището на европейската лирика.Трето-поемата на Петър Петрович Негош „Горски венец“. И четвъртата предпоставка е произведението на Джура Даничич „Борба за сръбски език и правопис“.
Представители:
1.Вук Караджич- е сръбски езиковед, реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език. Вук Караджич пръв издава печатни книги на народен сръбски, без църковнославянски примеси.. През 1814 г. Издава първата граматика на сръбския народен език, озаглавена „ Писменица сербскога іезика“. Един от най-значителните приноси на Вук Караджич към утвърждаването на народния сръбски като книжовен език, е преводът му на Новия завет, чието първо издание излиза през 1824 г. Освен това, Вук Караджич издава сборници с народни песни – първите четири големи тома са издадени през 1823-1824 и през 1833 г. През 1836 г. издава сборник с народни пословици. Издава и няколко тома с народни приказки.
Основни трудове: „Малка простонародна славяно-сръбска песнопойка“ ; „Граматика на сръбския език“ ; „Сръбски народни приказки“ ; „Сръбски народни песни“ ; „Сръбски епически поеми“ ; „Немско-сръбски речник“ ; “ Първи сръбски буквар“ ; „Черна Гора и черногорците“ ; „Новия завет“ и др.
2.Бранко Радичевич -сръбски поет-романтик. Оформя се под влияние на прогресивните идеи на Вук Караджич и сръбското. народно творчество. Поезията му е израз на революционния дух на епохата и е изпълнена с борческо чувство. Основни теми на творбите му са любовта, творческата младост и природата. Автор е на три стихосбирки на няколко сатири, на епическите песни
Основни трудове: „Гойко“ ; „Хайдушки гроб“ и др.
3. Джура Якшич-. Сръбски поет романтик, художник, поет, драматург, белетрист. Представител на сръбския романтизъм. Рисува портрети, икони, исторически композиции. Автор на интимна, патриотична и социална поезия, разкази, исторически драми в стихове Социалният елемент в поезията му отразава национално-освободителните стремежи.
Основни трудове: „Преследването на сърбите“ (1864) „Елисавета, черногорска княгиня“ (1868) ; „Станое Главаш“ (1878)
4. Джуро Даничич- към края на 40-те години на 19 век в Сърбия идва ново поколение книжовни и научни дейци, което приема реформата на Вук Караджич. Сред тях най-силно се изявяват поетът Бранко Радичевич и близкият сътрудник на Вук Караджич, Джуро Даничич, който помага изключително много при второто издание на „Сръбския речник“ през 1852 г. Джуро Даничич изиграва ключова роля в стандартизацията на сръбския книжовен език, която завършва през последните десетилетия на 19 век.
Основни трудове: „Малка сръбска граматика“ ; „Сръбски речник“
5.Петър II Петрович Негош – един от най-изявените личности в романтизма на славянския свят. Негош получава владишки сан в Русия. Поставя си за цел да осигори независимост на цялата страна и на укрепи цялата власт. С неговото име е свързана образувателната реформа по европейски образец, както и отварянето на много училища, възстановяване на печатницата в Цетине, издаването на литературно списание. Вук Караджич го определя като: „Това е Омир на сръбската народна поезия“
Основни трудове: сръбските народни песни „Огледало на сръбския“ (1845) ; „Лицето на турската ярост“ ; “Лъч на микрокосмоса” (1845) ; „Горски венец“ и др.
6. Змай, Йован Йованович (1833–1904) – сръбски лекар и поет романтик, преводач.
7. Йован Стерия Попович (1806—1856) -заема място в сръбската литературна история като създател на сръбската драма, но освен това като силен поет и интересен романописец. Неговото дело разширява кръга на проблемите, които поставя новата сръбска литература, вдъхновява за държавно строителство и остро критикува действителността, която творят новите господари на Сърбия, свързващи се с остатъците от феодалното минало, или която носи характерните черти на новото общество, възникващо в епохата — буржоазното, свързва се и с революцията на 1848 г., наричана „пролет на народите”
Основни трудове: „Сълзи, с които България оплаква нещастието си от 1374 г.” ; „Лахан” ; „Владислав“ и др.
Карел Хинек Маха
