РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
ФИЛИАЛ-СИЛИСТРА
Изготвили: _______________ Ръководител: ____________________
________
Силистра
2011
Съдържание:
1. Автобиография на Елин Пелин
2. Елин Пелиновите приказки
3. „Ян Бибиян”
4. „Ян Бибиян на луната”
5. „Дядовата ръкавичка”
6. „Кривото патенце „
Душата и гласът на българското страдание и постигнатост
Току-що наченали новото си хилядолетие и изправени пред различни вълнения и
угрози от модерно естество, ние се питаме каква в бъдещия свят на европейската културна съобщност би съхранило българската идентичност. Сигурно за балканския човек романите на Иво Адрич и филмите на Е. Кустурица ще разположат помежду си психологическата същност на балканското землячество като “генетична” памет. Българинът също се променя динамично като балканските си съседи. Сочните селски корени изсъхват, защото населението мигрира към градовете ни и към тези на Европа и света. Малко са съвременните автори, които пишат за българското село, за селския човек, за труда и земята, която, понякога скъпернически е изхранвала не само българина, но и землянина изобщо.
Ето защо към творчеството на Елин Пелин трябва да се подхожда по-специално. Той е “душата” и “гласът” на българския селянин, на българското страдание и постигнатост. Той е емблема на българския дух, на българското светочувство и световъзприемане.
Елин Пелин е най-четеният автор и този, който най-трайно остава в позьорната памет на обременения с много информация модерен човек. Тончо Жечев сравнява творчеството му с чисто и бистро езеро, чието “дъно изглежда плитко, защото водата е прозрачна…..Но достатъчно е да имаш кураж да се спуснеш…..и всяка стъпка надолу те отвежда към неочаквани глъбини, към потайни, затулени, невероятно сложни проблеми.”
Звучният псевдоним почти напълно е заличил рожденото име на писателя. Димитър Иванов е роден в софийското село Байлово на 18 юли 1877 година. Баща му Йото Варджията е известен в селото с любознанието и почитта към учението. Обгражда с грижливост синовете и внуците си така, че да бъдат привързани към земеделския труд и книгата-какъв по-възвишен бащински дълг! Сладкодумен разказвач и с чувство на толерантен хумор, бащата на писателя създава онази благоприятна среда, която може да храни любопитството към живота, човека, мъдростта на книгата, вярата в собствените възможности, пиетета към изкуството.
Голямата мечта на Елин Пелин е да стане художник, но той не успява да влезе в Художествената академия. Живописният му таланд избуява чрез словото в неговите произведения.
След като завършва първоначалното си образование в родното село, учи гимназия в София, Златица, Панагюрище, Сливен, учителства в Байлово. Подгонен от безработицата и неволята,заминава за София и се записва слушател в Юридическия факултет. С помоща на свой приятел, учител в село Долна баня, през 1902 година започва да издава списание “Селска разговорка”, но е принуден да го спре по финансови причини още след четвъртата книжка. По спомените на писателя навлизането в литературата и сред културната общественост се дължи на помощта на професор Шишманов- министър на народното просвещение, който го назначава за учител в трета софийска прогимназия, командирова го в Университетската библиотека и го изпраща заедно с Яворов на специализация в Париж. Дълги години след завръщането си от Франция работи в Народната библиотека и като уредник в музея “Иван Вазов.”
Едно ученическо съчинение на юношата по свободна тема предизвиква одобрение от неговия учител:”Ти имаш дар, който може да се развие много! Пиши каквото виждаш!”Въпреки че през целия си творчески живот писателят е изпитвал несигурност и неувереност за стойностите на своите произведения, той следва от детска възраст до последните си дни дълга да пише и идеала да догони любимите си писатели Вазов, Каравелов, Михалаки Георгиев, както и руските и френските творци Тургенев, Гогол, Юго, Мопасан. Според една анкета от 1936 година първото произведение, върху което поставя своя псевдоним, е едно стихотворение за Левски. Тогава е ученик в Сливен. Произведението, което го прави известен е “Лукавото”, отпечатано в “Общо дело” на Янко Сакъзов. Пише произведенията си енергично, но с преработки и от 1900 година започват да излизат в списание “Летописи”, “Български преглед”, “Художник”, вестник “Жило”, списание “Българска сбирка”. През 1904 година излиза първият том “Разкази”, а след това сборниците “Пепел от цигарата ми”.
Родният дом на Елин Пелин в с. Байлово
Приказки на Елин Пелин:
Ян Бибиян и Ян Бибиян на луната
Измежду Елин-Пелиновите творби за деца и юноши челно място заема неговият роман в две части- „Ян Бибиян „и „Ян Бибиян на луната”
По идейно – художествен замисъл той стои във връзка с приказно –басненото творчество на Елин Пелин.
Приключенията на Ян Бибиян и дяволчето Фют са изплетени от сюжетни елементи на българската народна приказка.
Ян Бибиян -син на бедни родители ,увлечен в играта ,напуска правия път на живота , изоставя училището и започва да живее по ливадите край реката до малкото градче,където се е родил. Тук той се среща с дяволчето Фют и с това запознанство започват дългите му приключения , в които според традиционния модел злото трябва да се изкупи и изстрада , за да победи доброто , а героя отново щастливо да се върне към истината и справедливостта.
В този приключенски роман , главният герой е някакво хлапе. В това определение на героя ,като хлапе има нещо привлекателно и забавно и то ни подсказва ,че ще се срещнем не с идеализирания образ на примерно, „образцово” дете, а с един малък пакостник .
Още в началото на романа Елин Пелин рисува портрета на своя герой ,издържан в привлекателно-комична гама. При това портрет не на когото и да е било , а на българското дете, влязло в пререкание с общоприетите норми и морал. С други думи казано „ то не приличаше на другарчетата си …..
Косата му наподобява” на …….
Чорлавата му глава „ не можеше……. „Второ –продължава писателя ,- никаква дреха….
Нашият пакостник не търпи и обувки: Той…….
