Пътеписи
/ Танзания
Остров Занзибар – млечна магия с чаровна усмивка
Има едно кътче на Земята, където водата прилича на мляко. Името му звучи не по-малко екзотично. Занзибар. В миналото островът играе важна роля в търговията с роби. Практически от тук те биват разпределяни към целия свят. Днес Занзибар е едно от скритите райски кътчета на Земята. За щастие масовият турист все още не е открил пазената му тайна и там все още природата е девствена, а водите – чисти. Едно изключително явление ме впечатли на Занзибар – феноменалните приливи и отливи. Когато водата тук се оттегли, открива стотици метри снежно бяла пясъчна ивица или дантела. А цветовете на лагуната – те са несравними. Но най-впечатляваща е, разбира се, водата. Температурата й е поне 35о, а цветът й е плътно млечен. Това, което всеки уважаващ себе си турист следва да направи тук, са 3 неща. Първо да посети Стоун Таун – град, включен в световната листа на ЮНЕСКО. Да видиш помещенията, в които робите са били буквално натъпквани като риба в консерва, или тясните улички, криволичещи сред аромати и история или градския пазар, където, когато се взреш в тълпата, виждаш само черна стена и тук-таме проблясващи бели очички, мигащи от време на време. В Стоун Таун има всичко – крепости на бляскаво минало и шумно настояще. Този ден може да продължи (след изкусителен обяд в луксозен рибен ресторант) с потапяне в атмосферата на острова. Тук хората все още живеят като преди стотици години, в пръстени колиби със сламени покриви и под от отъпкана почва, с животните навсякъде около тях, изхранвайки се с плодове и риба. Но това, което различава Занзибар от много други места по света, са отново хората. Те са неминуемо усмихнати и доволни от живота. За цялото време, докато бях там, не видях един намръщен човек. Радостта им е толкова всепоглъщаща, че всеки попаднал там чужденец, чувства обичан като у дома си и отваря сърцето си за местните хора. Изпълнен с магия е и залезът, който бихте могли да изживеете с шампанско и любим човек, превръщайкисе в силует на хоризонта, сред приспивните и гальовни води на Индийския океан – океанът с най-топлите води. Неминуемо най-голямото приключение е морското сафари. Първо се пътува с джипове. После се натоварвате на стари дървени шхуни с щъкащи на всички посоки морски вълци по къси гащета и фланелки с прекрасни мускули и 100 карата бели усмивки. Първата спирка е една огромна запетайка от жълто-розов пясък в средата на тюркоазена лагуна. Това е „базата“. Всички слизат и започват да пробват плавници и маски, защото предстои гмуркане с шнорхели в кораловата градина, простираща се на километри наоколо. За минути хората като че ли изчезват. Подводният свят така те поглъща, че забравяш за горния. Светът отдолу е построен толкова съвършено – цветовете на дъгата са обогатени и пръснати по морското дъно без значение дали са движещи се малки рибки на пасажи или дремещи дегизирани гиганти, или са многоетажни коралови сгради в най-футуристични архитектурни форми. След два часа разбираме колко сме се отдалечили. Отнема ни още половин, за да се върнем на пиратската шхуна. Отплаваме към острова на съкровищата. Там, ако ни се намираха под ръка метални детектори, със сигурност щяхме да се впуснем в търсенето на такива. Защото всичко наоколо го предполага – огромните фосили в причудливи форми, получени от хилядолетия приливи и отливи. В момента е отлив и затова вървим пред тях. Казват ни, че след два-три часа това ще е под вода и нищо няма дори да загатва за съществуването му. Чака ни великолепен бюфет от морски дарове – директно на пясъка под палмите. Огромни лангусти,раци, скариди, риби, плодове и зеленчуци, всичко на накладения огън и овкусено с невероятните подправки, с които острова се слави (има специален тур само за подправките). Какво му трябва на човек? Малко лосионпротив изгаряне и един плаж, изпълнен със смях и веселие. В края ни направиха най-невероятната „дегустация“ на плодове. Представиха ни всеки плод с легендите за него, с полезните му качества и начина, по който се консумира. След като съм обиколила 6 континента по много пъти – все още имаше непознати плодове за мен! Когато поехме с мъничко тъга обратно, ни спряха сред една вода и ни попитаха дали ни се струва позната. Оказа се, че на това място сутринта е била нашата база – красивата пясъчна запетайка беше изцяло под вода. Завинаги ще нося в сърцето си млечно бялата вода на Занзибар, усмивките на красивите му хора и трептенето на подправките върху небцето си.Текст и снимки: Грациела МилановаЛинкове:Transatlantic Travel
