“Родена съм в София. Няма да казваме годината, много съм суетна!”, смее се Яна Костова, по-голямата дъщеря на експремиера Иван Костов. Тя е доброволка в предизборния щаб на Синята коалиция – върнала се е от Италия, където живее, специално за изборите.
Завършила е 21-о училище в София. Учила е една година право в Благоевградския университет „Неофит Рилски“. След това – една година италиански език и култура. А после 4 години в университета “Бокони” в Милано “Финансови институции и пазари.” Работила е 4 години в банка “Уникредит” в отдела за макроикономически изследвания. После се премества във фирмата Value Partners. От почти три години е омъжена за Алесандро Мерлини. Още нямат деца.
– Защо зарязахте големия бизнес и дойдохте да работите за предизборната кампания на Синята коалиция?
– Реших, че да помогна в тази кампания е по-важно от всичко друго, което правя. Помня доста избори, но тези са особено важни заради рязко влошената глобална ситуация. Защото кризата ще се развие. Аз мисля, че най-тежкият момент в България ще бъде в края на годината. Сега трябва да управляват хора, които знаят какво правят и накъде водят страната. Правителството не направи нищо, за да смекчи ефекта от предстоящия срив. Те трябваше просто да го актуализират тоя бюджет, така ударът на кризата в края на годината можеше да бъде омекотен. Не може, само защото имаш предизборна кампания, съзнателно да оставиш държавата да катастрофира.
– Но те ни убеждаваха, че няма нужда да се актуализира бюджетът, защото в него е предвидена кризата?
– Не, не е . И те си го признаха. Мен ме възмути едно изказване на Румен Овчаров, за когото казват, че бил икономическият експерт на БСП – той каза, че през октомври м.г. не е можело да бъде предвидено, че ще има криза. Не е вярно, има числа и те се четат. Аз ги гледах и те показват, че икономиката е дала ясен знак: идва криза! И е било въпрос на чиста грамотност да бъдат прочетени тези числа. А те какво казаха – икономиката ще расте с 5 %. Това или е чиста манипулация, или е чиста неграмотност.
– Как разчитате числата на социолозите за предстоящите парламентарни избори?
– От тях ясно личи, че има възможност за правителство център-дясно. Изглежда обществото е настроено за дясно управление.
– Да, но много зависи от това дали електоратът на ГЕРБ ще иде да гласува…
– На мен като на външен наблюдател ми се струва, че мобилизирането на този електорат зависи изключително от неформалния лидер на партията Бойко Борисов. Това, че той не се показва заради контузията на крака, със сигурност влияе на резултатите. Ако бях негов съветник, бих го посъветвала да направи всичко възможно да се появява пред избирателите.
Това за неговия електорат е изключително важно.
– Баща ви как прие желанието да се върнете да му помагате?
– Той беше скептичен в началото, но после видя, че съм полезна и доста беше горд от това.
– А как реагираха във фирмата, когато казахте, че искате отпуска заради изборите в България?
– О, бяха много ентусиазирани. Позволиха ми да си взема цялата платена отпуска – 36 дни. Даже ми казаха, ако имам нужда от помощ, да ги викам.
– Вие защо останахте да живеете в Италия?
– По любов.
– Я да чуем! Как се запознахте с мъжа си Алесандро Мерлини?
– В библиотеката на университета още в края на първата ми година. На него пък му беше последната. Влизането в библиотеката ставаше така – даваш си студентската книжка и те ти дават номерче на мястото, където сядаш да учиш. Запознахме се, докато чакахме да си оставим книжките. И след десет години се оженихме. През юли ще станат три години от сватбата.
– Къде работи той сега?
– Във “Водафон”, във финансовия контрол.
– Баща ви как реагира, като му казахте, че ще се омъжвате? Тъжно ли му беше, че ще трябва да ви даде?
– А, ето каква снимка ще ви дам! Има една, на която той изглежда изключително щастлив, че ме дава, тоест че се е отървал от мен. Чак му бях обидена колко доволен изглежда. (Смее се.) В католическата традиция е обичайно бащата да заведе булката до олтара и да я предаде на младоженеца. В православието – а ние сключихме такъв брак тук, няма такова нещо. Искахме обаче заради родителите на Алесандро да направим нещо подобно. И го направихме в градината в къщата на Драгалевци. Идеята беше другите да са отвън, а баща ми да ме изведе от къщи и да ме даде на мъжа ми там.
С такова удоволствие го направи, което си личи съвсем очевидно от снимките. Общо взето успя да бъде сериозен до края, но има една снимка, на която се отдалечава и само дето не прави така (показва популярния жест от холивудските филми, придружен с “йес”). Като я видях бях много обидена и сега ще ви я дам, за да си отмъстя. (Смях)
– Всичко това е актьорско майсторство май?
– Висша класа. Но имаше фотограф, какво да се прави…
– Кажете сега за прословутата градина в Драгалевци– кой се грижи повече за нея – баща ви или майка ви?
– И двамата. Той така старателно стриже храстите. И тревата. Той стриже в едната посока, майка ми в другата, а аз – както ми скимне. По принцип винаги сме се редували кой да коси. Всяка седмица – дежурен. Аз се надявам да завали дъжд и моето косене да се падне в седмицата на друг. (Смее се.) Сега съм сама в къщи и трябва да го правя аз, но само защото майка ми и баща ми са на кампания в момента.
– И госпожа Елена Костова ли тръгна вече по кампанията? Баща ви каза, че се лекува?
– Да, но тя явно иска да покаже, че не е болна и може да прави каквото реши – какво толкова като се е ударила, пък изглежда е прочела интервюто ви с баща ми в предишния брой на “ШОУ”, от което се вижда, че само тя не помага в кампанията. И отиде…
– В едно предаване по бТВ баща ви каза, че Мина е доста опака, а вие сте добрата сестра…
– Да, аз съм добричката вкъщи. Всъщност нека да кажем така – аз съм парламентьорът.
Където и да се появи конфликт в семейството, оправям отношенията.
Аз вярвам, че в конфликта има нещо здраво, стига след него да се намери решение и помирение. Затова винаги играя тази роля и винаги съм добрата. Все искам да съм най-красивата, а ми се пада да съм най-добричката и най-умната – това ми е трагедията в живота (Бурен смях).
– Сестра ви имаше собствен бизнес навремето, продължава ли?
– В един момент се отказа. Сега е проджектмениджър на една фирма.
– Ако имате някакъв проблем, с кого ще го споделите първо?
– Зависи от проблема. Но със сигурност с мъжа ми. Той винаги е част от решението. В зависимост от проблема – и със сестра си, и баща си. Най-много пазя майка си. Много смешно чувство – все едно котето да пази котката.
– Да не би тя много емоционално да приема нещата?
– Не. Няма рационална причина за това ми поведение. Тя е много твърд, здрав, рационален човек, така че няма никаква логика в това, което правя.
– Като малки караха ли ви да работите в къщи?
– Ако нарушим някое от правилата, трябваше да свършим някаква работа – да изчистим къщата, да окосим тревата. Много разумно – защото и аз, и сестра ми поне веднъж седмично правехме по някоя беля, така че винаги имаше кой да изчисти, кой да окоси. (Смях)
– А работили ли сте, за да си съберете пари за почивка или да си купите нещо?
– О, да. На мен винаги ми е казвано, че ако искам нещо, трябва да намеря средства за това. Между 16 и 18 години работех през ваканциите – в една фирма, в един минимаркет. Баща ми ме оставяше на път за работа. Бях се научила да отварям тенекиите със сирене, но винаги се порязвах и вечно ходех с лепенки по ръцете. Това беше забавлението на целия квартал.
– В апартамент ли живеете в Милано?
– Да, не е голям.
– Как е свекървата?
– Те със свекъра живеят в Тоскана. Мъжът ми, брат му и баща му са много високи за италианци- 185-190. А тя е под метър и шейсет. Обаче има една изключителна способност да контролира нещата.
– Колко често си идвате в България?
– Докато работех в “Уникредит”, идвах веднъж на два месеца за по един уикенд. Тогава пътувах по-малко, работата не беше толкова напрегната. Сега се връщам само за големите празници – Великден или Коледа.
– Родителското тяло не ви ли чете лекции, че човек не бива да гледа само кариерата, а по-главно е семейството, децата?
– Никой не си е позволявал да ми чете лекции. Май не съм толкова добричка. (Смях)
– Още ли сте вегетарианка?
– Да. Не ям само месо, всичко друго – да – сирене, риба, яйца.
– А Алесандро?
-О, той обича дебели кървави бифтеци.
– И кой му ги приготвя?
– Ами ресторантите. (Смях). Аз изобщо не мога да готвя. Има две теории защо. Баба ми, майката на баща ми, можеше да ти докара киселини дори с чай, което си е направо изкуство. Та първата теория е, че съм се метнала на нея. А другата теория е, че просто не мога да се науча.
– И баща ви ли се е метнал на майка си?
– Той може да готви само – не мога да кажа яйца, защото не ги яде, но едно-две неща може. Веднъж се опита да направи паста, но резултатът беше… Виж майка ми готви страхотно. Невероятна е, грехота е даже да се опитваш да повториш манджите й, защото никога няма да е същото. Тя може 20 дни подред да готви различни неща всеки ден и то по няколко, без да повтори нито едно ястие, защото когато няма месо, сирене, яйца, храната не е толкова питателна и трябва да се правят по няколко неща. И да са различни, защото иначе става досадно. И толкова леко го прави. Аз съм я гледала и изглежда много лесно – все едно чете вестник или сипва чаша вода…
Но я се опитай да го повториш. Или забравяш нещо, или става на каша вместо да си стоят зеленчуците поотделно. Интересното е, че и мъжът ми твърди, че майка ми готви по-добре от неговата. А неговата също е много добра.
Но за него всичко, което сготви Ленчето, е прекрасно.
Той много обича да идва тук. Обича и да ходи на почивка с нашите.
– А в градината работи ли? Пробвахте ли го?
– Имаше един път, в който някой – няма да споменавам кой, беше забравил да окоси в продължение на две седмици. Тревата беше пораснала до колене. И тогава му се падна на Алесандро да коси. Стига му за доста време напред, струва ми се. (Смях)
– Защо всъщност решихте навремето да учите в Италия?
– Образованието в “Бокони” е едно от най-добрите в Европа. На най-ниската цена, което за българите е много важно. Системата е следната – таксата се базира на доходите на родителите според данъчната декларация. Доходите се разделят на едни коридори – от 0 до 25 хиляди лв., от 25 001 до 30 000 и т.н. И според това се определя таксата. Българският консул в Милано ми каза, че в Бокони сега има 184 българчета – това е втората най-голяма общност след немската в университета. Та това е причината – много доброто образование на много ниска цена. А и преди влизането на еврото цената на живота там не беше висока в сравнение с Германия, Франция, Англия и т.н.
– Работехте ли, докато учите, или родителите ви издържаха?
– Родителите. Няколко години имах и стипендия. Но не става само с издръжка от къщи. Затова и си намирах работа като всички студенти – почасова, за да мога да ходя на лекции. Не беше специално организирано. Търсиш си – гледане на деца или нещо подобно. Обикновено от състудентите научаваш къде има нещо.
– Как попаднахте в “Уникредит”?
– Както се попада навсякъде – човек започва да изпраща CV-та. Поканиха ме на интервю. Точно тогава беше експанзията им в нова Европа и имаха отворени две позиции. Дипломната ми работа беше за валутния борд в България, която ги интересуваше тогава. Говоря и руски, което за тях беше много важно. Можех сама, без на банката да й се налага да плаща допълнително, да си набавям информация от Русия и бившите съветски републики.
Тогава в Милано много се търсеха хора с моя профил и руски език. Отказах предложения на фирми, защото исках да се занимавам с макроикономика, а това се прави основно в банките. А и те вече бяха влезли в България, беше и много интересно да наблюдавам България отвън.
Едно интервю на Данка ВАСИЛЕВА
