Използвах едно мое пътуване до Велико Търново за да посетя ШИПКА. Не бях посещавала тази българска светиня от години.
Оставих колата в подножието на хълма. Погледнах нагоре. Шипка бе обвита с мъгла.
Тръгнах по стъпалата нагоре.
От 500-то стъпало се обърнах и погледнах надолу.
Поспрях се на една от площадките, любувах се на цветовете и аромата. Въздухът скрибуца кристално чист.
Мъглата обвила върха се разсея и видях паметника. Продължих нагоре.
Паметникът на свободата на връх Шипка е открит 1934 г.
Построен е с волните пожертвования на българския народ по проект на габровския архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. Изграждането му започва през 1926 г. и завършва през 1934 г.
Паметника е официално открит от цар Борис Трети. Той е част от националния парк Шипка, който е разположен на самото място, където са се водили легендарните военни действия, свързани с петмесечната отбрана на Шипченския проход през Руско-турската освободителна война.
Имах щастието, че паметника бе отворен за посещения. Изкачих стъпалата до върха. Излязох на площадката. Времето се променяше за секунди – слънце, мъгла, вятър, дъжд.
От последната площадка се открива панорамен изглед към възстановените детайли на бойното поле, паметниците и братските могили, запазили спомена за подвига и саможертвата на героите.
По етажите на паметника е поместена експозиция, разказваща за героизма на руските воини и българските опълченци, били се за освобождението на родината ни.
САМАРСКОТО ЗНАМЕ
Да се върнем 127 години назад.
Руско-турската война е приключила. Бойните полета са осеяни с братски могили и безкръстни гробове. Хиляди руски семейства са осиротели – техните бащи, мъже, синове са загинали далеч от родината си в кървавите битки за свободата на България, както и от адските студове на зимата 1877–78 г., от епидемии, глад и болести. Руският народ е дълбоко покъртен от героичната саможертва на своите чеда. Сред кръга от видни личности, симпатизиращи на българската освободителна кауза и взели непосредствено участие във войната, се ражда идеята да се изгради храм-паметник на загиналите за вярата, за царя и за българската свобода герои. Майката на ген.Скобелев – Олга Николаевна Скобелева, бившият руски посланик в Цариград граф Игнатиев, неговата съпруга и още няколко лица се обръщат с призив към целия руски народ да даде лептата си за изграждането на бъдещия храм. На 5 септември 1879 г. Царят Освободител император Александър II издава височайше разрешение да започне кампания за набиране на средства и сам дарява икона, ризница и хиляда рубли.
На 25 април 1880 г. излиза и височайшето му разрешение за учредяването на „Комитет за построяването на православен храм в подножието на Балкана в Южна България за вечно поменуване на воините, паднали във войната 1877–78 г.“
По въпроса за мястото, на което да се изгради храмът, разногласия няма. Военните историци вече са оценили по достойнство значението на руската освободителна мисия, както и решаващата роля на епичната защита на Шипченския проход и победата при Шипка-Шейново за успешния изход на войната. Тъй като избраният терен се намира в пределите на все още автономната от Турция област Източна Румелия, се налага да се издейства специално султанско ираде (указ), получено през април 1883 г.
На 22 януари 1881 г. по предложение на граф Игнатиев комитетът решава храмът да носи името „Рождество Христово“, тъй като последната голяма битка на руските войски с турските става именно в дните на този празник. В касата на комитета се събират повече от 300 хил. рубли и много дарения. Обявеният конкурс приключва с присъждане първа премия на акад. Томишко. Подготовката за построяването на храма по неговия проект започва през 1885 г., но същинският му градеж продължава след почти 10-годишно прекъсване, когато се възстановяват дипломатическите отношения с Русия, накърнени след преврата в България от 9 август 1886 г. и отстраняването на княз Александър Батенберг. Строителните работи продължават 6 години.
Храмът е завършен през лятото на 1902 г. Официалното му освещаване става от 15 до 19 септември и съвпада с 25-годишнината на Шипченската епопея. Правителството на управляващата прогресивно-либерална партия, която идва на власт с амбицията да върне доверието на Русия към българската държава и да осигури нейната помощ при осъществяването на Санстефанския мирен договор, го превръща в пищно всенародно тържество с мащабно руско присъствие. От българска страна участва княз Фердинанд, а руската делегация е оглавена от личния представител на император Николай II – великия княз Николай Николаевич-младши.
Така българският и руският народ се сдобиват с един величав символ, който свързва за векове с братски чувства и признателност двата народа…
Храмът е владение на руската държава, която с протокол от 23 юли 1934 г. го дарява на българския народ. С решение № 1034 от декември 2004 г. на Министерския съвет е прехвърлен в собственост на Българската православна църква под управлението на Старозагорската епархия.
