Светът на адамитите, така неохотно описван в старобългарската книжнина, е щедро изрисуван от Йеронимус Бош. Енигматичните му картини векове наред оставаха неразтълкувани. Експертите се чудеха откъде този съвременник на Леонардо черпи вдъхновение. Отговорът е бил под носа им.
Няма друг художник с толкова много имена. Наричат го Йеронимус, Йероним и Йероен Бош. Казвал се е Йероен ван Акен, но в Испания станал известен като Ел Боско. Взел е името от родния си град Хертонгенбош. Дюрер е посещавал града, но не споменава за Бош. Явно и той като изкуствоведите е нямал думи за него.
Заради странните създания в картините му – хора-животни, демони и машинарии, наричат Бош искрата, запалила сюрреализма. Салвадор Дали се е почувствал длъжен да отрече: “Самият аз съм анти-Бош”, казва той. Но Брьогел-старши няма какво да отрича. Влиянието на Бош личи в няколко платна и най-вече в “Триумф на смъртта”. А “Падналите ангели” се приписваше на Бош, докато подписът на Брьогел не бе открит под рамката.
Бош е сравняван и с Данте и Еразъм като
изобличител напокварата
В картините му обаче има много иконографски, мистични и дори алхимически символи. В центъра на “7-те смъртни гряха” има грамадно око, от което струи светлина в 128 лъча. Първи немският изкуствовед Вилхелм Френгер изказва хипотезата, че окото издава принадлежност на Бош към еретична секта.
Роден в семейство на художници, Бош прекарва почти целия си живот в Хертонгенбош. Погребан е с адамитска церемония на 9 август 1516 г. Тогава е бил 65-годишен. За пръв път го споменават в 1480 г. като Йероен художникът, когато е нает да довърши олтар, недорисуван от починалия му баща. Изящните стъклописи в параклиса на местната катедрала са проектирани от Бош. През 1478 г. той се жени за 25-годишната Алеид де Меервен и заживява в Ойршот в имение, получено като зестра. В “7-те смъртни гряха” се разпознава селският пейзаж там.
Нищо от тези биографични данни не дава ключ към стила на Бош. Обяснява го само фактът, че е членувал в тайно братство. То се е казвало Illustre Liewe Vrouwe Brotherschap te Cs-Hertongenbosch, но е наричано “Лебедовите братя”. Като 16-годишно момиче бъдещата съпруга на Бош влиза в него. Дядо му Ян ван Акен е член от 1430 г. Самият Бош полага клетва през 1488 г., след като 2 години е бил buitenlid (асоцииран член).
Братството е основано през 1318 г. от Герард ван Уден. Отначало приема само духовници, после се отваря за миряни и за жени. Братята се събират в северния параклис на катедралата и Бош изпълнява няколко поръчки да рисува в него. След приемането му той е поканен на т. нар. лебедово угощение, на което се сервират (и явно се изяждат) лебеди. Ритуалът се изпълнява два пъти годишно и изисква гостът да се съблече и да му се направи тонзура.
Братството е изпълнявало мистерии и други театрални ритуали. Затова се смята, че гротесковите лица в картините на Бош са актьорските маски от тези представления. Най-големият му почитател е Филип II. Той украсява Ескориала в Мадрид с негови творби. През 1504 г. Бош рисува триптиха “Хилядолетното царство” по поръчка на херцога на Брабант и Бургундия Филип Хубави. Най-известната му творба е “Градина на насладите”, сега в музея “Прадо”. На 8 юли 1593 г. е вписана в инвентарния опис на кралския двор като “картина с плодове от ягодово дърво”. Преди това е принадлежала на водача на Малтийския орден Фернандо де Толедо, незаконен син на херцог Алба, а още по-рано на Уилям Оранжски, който я откупил от Хенрик III от Насау. Той се сдобил с нея година след смъртта на Бош. От странстванията на тази картина се вижда, че кралете имат слабост към Бош.
“Градина на насладите” представя сътворението на света и на човека, първородния грях и ада. На левия панел е раят, в който хора и животни живеят, без да се мешат. Доста парадоксално е, че в рая има смърт, тъй като една котка носи в устата си мишка, а лъвът разкъсва елен или антилопа. На централния панел Бош разполага своите “обичайно нетипични” обекти в иначе доста реалистичен пейзаж. На десния панел той достига своя връх. Съумява да изобрази сюрреалистично нещо, което никой не може да си представи: какъв би трябвало да е животът в ада. Там Бош съумява да изобрази и 7-те смъртни гряха. Суетата например е представена в долната част на платното като жена, сграбчена от чудовище, но продължаваща да се оглежда в огледало (на задника на друго същество).
Същият вихър на въображението е налице и във “Второто пришествие”, където
единственият що-годеконвенционаленобраз е на Христос,слизащ от небесата
Под него е хаос – едни хора лочат от бъчви като невидели, сякаш това е последният им гуляй (а той е), други са измъчвани от същества, абсолютно чужди на християнската иконография. Въпросът е дали Бош е ревностен християнин, маскиращ социалната си критика със сюрреалистични похвати, или сюрреализмът му кодира по-дълбоки послания. Картината “Сватба в Кана” като че ли дава отговора. В нея са най-солидните улики за езотеричния уклон при Бош. В дъното има езически олтар, учениците на Исус липсват, но най-смайваща е храната на тази сватба – сготвен лебед. (Господ забранява на хората да ядат лебеди, при това два пъти – Левит, 11:18 и Второзаконие, 14:16.) Има и още. Пред олтара магьосник е насочил жезъл към блюдата, които двама слуги сервират. И ето че лебедът в едното пуска огън от човката си, а свинската глава в другото бълва струйка отрова. Сватбата в Кана е евангелски сюжет, в който Исус превръща водата във вино и благославя брака. Теодосий се позовава именно на него в диспута с адамитите, за да им докаже светостта на брака. Бош обаче прави сюжета на пух и прах.
Явно е имал чувство за хумор. В късните му платна израженията стават все по-гротескови. В “Христос пред Пилат” само Исус е с човешко лице. В “Носене на кръста” нормални лица имат само Христос и Вероника, а лицето на единия разбойник е толкова сиво, че явно вече е умрял. В задния план Бош е нарисувал пак Исус, но като дете с проходилка. Така две дървени конструкции – проходилката и кръстът, рамкират живота на Исус чрез първите и последните му стъпки. Но защо кръстът е Т-образен, какъвто го предпочитат адамитите и лебедовото братство? То също отричало брака.
Според Френгер братството на Бош е адамитска секта, която проповядва възвръщане на невинността в райската градина и в съзвучие с това се отдава на голи ритуали и необуздан секс. Ето защо “Градина на насладите” не само не заклеймява свободната любов, но обратното – възвеличава я. Френгер настоява, че триптихът е бил поставян на олтара при адамитските ритуали и че Бош е участвал в култовите “наслади”. “Алегориите на Бош са йероглифика, в която се разпознават и общоприети, и ребусови представи, скрити като тайно откровение”, пише ученият.
Методиката на Френгер е заразителна. Използва я Линда Харис в книгата си “Йеронимус Бош и апокрифният образен свят на катарите” от 1995 г. Според нея йероглификата на Бош е по-съотносима с катарите, за които авторката уточнява, че са български богомили. Вижда се, че и Харис смесва двете ереси. Но описанието на ордена, наричан от нея Братство на просветлените, го поставя в адамитската традиция. Според Харис мисията на Бош е да опази конфесионалните прозрения на тази тайна общност от погром и забрава. Тя е съгласна с Фенглер, че “Градина на насладите” е моделирана цветово, структурно и символно като изображение на ритуал – според него адамитски, според нея богомилски.
За Драгова “Градината” е адамитско послание, апокрифно назовано “Земният рай”. Тя обръща внимание на гигантска тиква, особено откроена в картината. “Тя е вмраморена отвън, а вътре издълбана като помещение – заслон за тайнството на половото сношение”, пише Драгова. Тя открива в картината и друг адамитски мотив, съответен на житийното голо шествие.
Бош изобразява тогавашна лечителска практика на налагане на болния с прясно месо. Носят го слуги на месаря, но ги предвожда гол адамит лечител Драгова обяснява сцената така: “В адамитските проявления и в други страни водачите на общността понякога са излизали голи с цел да пренесат енергиите на голотата върху болен или при кризисен случай. Мистиката се очертава чрез вярата за излъчване на енергия от голотата – “свещен нудизъм”.
В райската картина на Бош водата е изобилна като в злачната местност на Цамблак, в която адамитите екстазно се съвкупляват. Тази вода е жива. В анализа на Френгер култовите елементи са обединени под заглавие “Триумфално шествие около живата вода”. Бош я рисува като гейзер – вертикална, небесна, и като водоем – хоризонтална, земна. Според Лосев божественото се представя на хората корелативно – чрез най-съвършената материя. “Така човекът вижда не Бог, а Слънцето; не Премъдростта, а само Небето; не войнства небесни и безплътни сили, а Звезди”, пише Лосев в “Мит, число, същност”.
Така става ясно защо водоемът е нужен за адамитския обред – той е водно огледало, което побира небето в отражение. Във него адамитите имат свалено небе и така божественият му корелат – Премъдростта, е достъпен за съприкосновение. Аналогично нестинарите, поклонници на слънцето, го свалят чрез хармана от жарава и символично се сливат с него.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
