На 27 ноември на 90-годишна възраст се спомина най-енциклопедичната личност на прехода между ХХ и ХХI век Ваклуш Толев – мъдрец, мислител, философ, вдъхновител на обществото „Път към мъдростта”, наричан още вторият Петър Дънов. „Той даже не умря, той си тръгна, както беше предупредил”, разказаха на поклонението му в катедралния храм „Св. Неделя” негови последователи, като припомниха последните му предсмъртни слова: „И нека на моя гробен камък, където пътникът ще иска да чете, да няма надпис, защото тих и пламък бил е моят път и моето битие”.
Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г. в пловдивското с. Поповица, община Садово. Учи право в юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, но през 1946 г. е изключен по политически причини. Дълги години е по затвори и лагери, претърпява какви ли не унижения, но комунистическата власт не успява да сломи борбения му дух. По-късно завършва Духовната академия, специалност богословие. През 1991 г. започва да чете лекции по истории на религиите в Пловдивския и Софийския университет, както и да изнася лектории и слова в научните и културните центрове на страната и чужбина. Автор е на трилогията „История и теория на религиите”, на книгата „Седемте лъча на еволюцията”, на сп. „Нур”, автор е и на идеята да се утвърди Дом-светилище на 13-те поименни безсмъртни българи в националната ни история. Негова е и идеята да се включи в Хартата за правата на човека клауза за правата на душата, която да премахне „анатемата” в религиите, както и понятието „враг” – за него врагът е непознат приятел, в социално-гражданските взаимоотношения.
Репортер на „Над 55” взе последното интервю от мъдреца в кърджалийския Дом на учените. Представяме го с известни съкращения.
– Г-н Толев, търсят ви за съвет политици, министри, духовници. На какво ги учите? Все пак те са от един друг, по-различен свят от вашия?
– Придържам се към волята на историята, а тя винаги се прави от два големи фактора – цензура, която създава конструкцията, за да има власт. Другият фактор е жрецът, който създава олтар, оттук идва обредното обвързване. За съжаление, никой не смее да каже истината в днешно време. Исус ни предложи една доктрина – „Обичайте врага си!”, но виждате една невзаимност между апостолите Павел и Петър. Тезата за безгрешието при нас е по-важна, отколкото пробудата. Тези институции, които минаха под знаменателя, че човечеството е грешно, създадоха таблици за морал, но не създадоха знание. А моята теза е, че знаещият е повече от безгрешния.
– Наричат ви втория Петър Дънов, а според свидетели Беинса Дуно е владеел много чудеса, като телекинеза, телепортация.
– Този, който иска да фиксира чудото, трябва да знае, че чудо няма, а има неовладяно знание. Ако аз не съм пътувал в други светове, няма да мога да създам една нова доктрина.
– Когато за първи път посетихте Перперикон, казахте, че тук сте били и друг път. Разкажете за чудесата, на които сте присъствали?
– Идеята за възкресението е одухотворената материя и тука са грешките на науките, да не говорим за идеологиите, които казаха лоши думи за материята. Чудесата са елементарни неща за знаещия, човекът с мирово съзнание лесно може да каже: „Стани!”. Трагедията на християнската вяра е, че искаха да направят чудо, а не знание. Това е бедата на бъдещето. Аз казвам, че човекът е един Бог в развитие.
– Извинете, но аз пиша за масовия читател, който иска да узнае по-простички неща.
– Кой е този, който ще му даде два грама и три градуса в повече – водачите, но с какво? Нещо за това, което той няма още зряло съзнание за усвояване, но не можем да го лишим от вътрешна будност, от която се нуждае. Пътят е да не се изопачава божествеността у човека. Свещен ще остане човекът, а не институцията.
– Кои са според вас най-големите неразгадани тайни от историята ни?
– Недостатъчната преценка за тангризма. Тази тайна, ако я бяха разгадали нашите историци, нямаше никога да говорят за някаква митология. За мен е обидно преди следващата религия да си признаеш, че си имал толкоз голям ум… Защо? – защото идеологиите носят умопомрачение. Та казах на политиците – поддържахте ли да направите християндемократическа партия с християнските ценности. Да не лъжете, да не убивате, да не крадете, а защо не развиете онова, което ще ви дава знание… Все още някои са в маймунски стадий.
– Кои са вашите препоръки за духовно усъвършенстване?
– Не е проблем, че вегетарианството е една безспорност. Не е там тайната. Тайната е в това, че астралната вибрация в животното, което изпитва страх от смъртта, е в паметта. Другото – да се потърсите в хилядолетията и в преражданията, които ви е дал Бог, което казваме карма. Във всеки даден момент сте на сцената на живота, но какво носите?! Утре имам среща със Симеон Сакскобургготски.
– И какво бихте му казали?
– Хвала, че може да се държи с десет глави над всички…
– Но това не грее българите?
– Така е, защото му казаха, без да носи държавническа отговорност: „Кради, вместо да работиш!”. А той им отговори: „Понеже вярвам в трудолюбието на моя народ, дайте да запретнем ръкави!”. Навремето написах една статия – Проблемът не е в това, че хората искат демокрация, проблемът е в това могат ли да понесат свободата. Аз мога да им дам хиляда метра, а те да не могат да изминат и 10 метра. Свободата е поносимост, а не измерение. Всичките идеологии в момента са оглозгани, никой не може да ти отнеме бог, ако си го имал в себе си. В момента невежеството няма равно, защото нашите политици не разбират нито от религии, нито от история, нито от философии. Държавник при нас досега не се роди, има една такава мисъл: „Политикът мисли за изборите, а държавникът за поколението”.
Георги АНДОНОВ
