На 2 януари 1492 г. е превзета Гранада – последната крепост на маврите в Европа. Така завършва освободителната Реконкиста, продължила 774 години, по време на която северните християнски кралства Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия отвоюват обратно южните иберийски земи, завладени от Арабския халифат.Реконкистата започва през 718 г. с Първото християнско въстание на арабския васал Дон Пелайо Астурийски срещу Халифата. Поради отдалечеността на владенията му в Астурия (на северния бряг на Пиренейския полуостров) от главните арабски центрове Гранада, Кордоба и Малага, въстанието се разраства бързо и в съседните провинции. Въпреки това Пелайо скоро е разгромен, пленен и отведен в Кордоба, за да бъде съден. По пътя обаче успява да избяга, за да се върне отново в Астурия, където започва организиране на ново въстание.
През 722 г. Дон Пелайо вече разполага с няколкостотин добре въоръжени мъже, с които още същата година съумява да победи арабския гарнизон в градчето Кобадонга. Това малко сражение е първата истинска битка от Реконкистата на Испания.
По примера на Пелайо през следващите десетилетия и други васали в най-северните части на Испания започват да се надигат срещу маврите. До 1018 година няколкото испански мини-кралства стигат до Сарагоса (на около 300 км северно от Мадрид). През същото време Кралство Кантабрия действа самостоятелно срещу арабите в най-северозападните части на полуострова.
Към началото на 15-и век испанските кралства се обединяват за общ щурм срещу останалите на полуострова няколко големи арабски крепости. През 1492 г. испанците, предвождани от крал Фернандо Арагонски, превземат и последната мюсюлманска крепост Гранада, след като последният емир на Гранада Мухамад XII се предава.
До началото на 16 век почти всички араби са изгонени от страната или са изгорени на клада от Инквизицията.
Вместо послеслов
През 2003 г., над 500 след победоносната битка при Гранада, в града започна строителство на нова джамия. Организатор и вдъхновител за нейното създаване е Шейх Абдул Кадир ас-Суфи. ,създател на най-голямото ислямско движение в Европа в края на XX в. Най-много поклонници има от Испания, Англия, Швейцария, Италия, Босна и Херцеговина и Германия. Местното християнско население посрещнало строежа на джамията доброжелателно, а регионалните власти приели с гордост постройката. Ето защо Новата голяма джамия в Гранада е толкова важна –тя показва, че обществото може да бъде толерантно, а мюсюлманите да се чувстват неотделима част от него.
/По материали в интернет/
