За да лансира най-малкия си син в двореца, авторът издава книгата под негово име
Човекът, който завеща на света най-чудните приказки – Шарл Перо, е роден на 12 януари преди 386 години. Уважаваният в кралския двор на Людовик XIV адвокат, академик, поет и писател, всъщност хваща приказното си перо чак на 55-годишна възраст. Въпреки, че е бил популярен в двора на Краля-Слънце, Шарл Перо щеше да остане незапомнен от света, ако не беше написал своите „Пепеляшка“, „Малечко Палечко“, „Червената шапчица“, „Спящата красавица“, „Котаракът в чизми“, „Магарешката кожа“, „Рике с перчема“ и „Вълшебници“. Цялото богатство, останало ни от Шарл Перо е осем приказки в проза и две в стихове.
Времето на Людовик ХІV е наистина великолепно. Дворците преливат от изкуство и литература, мода и свободно време за удоволствия. Самият крал обича да се разхожда като Аполон в градините на своите пищни замъци. Появяват се доста разказвачки, но един остава в историята – академик Шарл Перо.
Той реди народните приказки изключително увлекателно, но поради желанието си да лансира своя най-малък и
Червената шапчица
обичан син Пиер Дарманкур и да му създаде бляскаво бъдеще, ги издава именно от негово име. Книгата е публикувана за пръв път на 28 октомври 1696 г. под заглавие “Приказки за моята майка” или “Истории и приказки от старото време с морални наставления”. От шедьовъра на Перо се ражда феноменът на детската литература.
(Два века по-късно художникът гравьор Гюстав Доре прави великолепни илюстрации към тях.)
А съдбата на сина Пиер никак не е била розова, се разбира от книга на руския писател филолог Сергей Бойко (какво име! – б.р.) След феноменалния успех на книгата той действително бил приет в кръга на принцесата на Орлеан, но само половин година по-късно убил с шпага при улична свада Гийом Кол, син на Мари Фурие, вдовица на дърводелец. Убийството на човек от простолюдието от благородник тогава се наказвало изключително строго, Пиер бил абсолютно компрометиран и се озовал в затвора, а вдовицата завела срещу него съдебно дело. Бащата – Шарл, вече бил президент на Френската Академия, а също така много богат и неотдавна бил придобил старинния замък Розие на брега на река Сена, в покрайнините на град Труа. Благодарение на връзките и парите си той успял да измъкне сина си от затвора и му купил чин “лейтенант” в кралската армия. Пиер бил пратен на предната линия и скоро след това – убит.
Малко по-късно, на 75 години, умира и баща му.
