Newmedia21.eu

Newmedia21.eu

Мила Закариа Мълли Георгиева
Докторант, ФЖМК

По доклад, представен на научния семинар, организиран от Катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността” на ФЖМК – СУ “Св. Климент Охридски” в гр. Трявна на 7, 8 и 9 декември 2013 г.

Най-общо казано протестът е форма на изразяване когато има събрано силно недоволство и/или недоверие. То може да е провокирано от много и различни явления – определени събития и случки, даден човек (най-често политическа фигура), провеждана политика и др. Обикновено протестът е „действие, което нарушава ежедневния ритъм и често включва механизми, извън нормите и правилата” (Вълков, Анатомия на протеста. Архитектура на протеста). Основна цел на протестиращите е да бъдат чути и да предизвикат промяната, която те самите желаят. Протестите трябва да привличат вниманието на медиите и останалата част от обществото, както и на тези, срещу които са насочени. За тази цел протестиращите използват различни сюжети, чрез които обявяват своите искания и привличат общественото внимание към тях.

Обект на настоящото изследване ще бъдат протестите, обхванали страната след избирането на Делян Пеевски за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) на 14 юни 2013 г.

Предметът на изследването са действията на протестиращите. Целта на изследването е да бъдат установени различните стилови фигури и комуникативни подходи, използвани от протестиращите, за да привлекат вниманието на обществото, медиите и управляващите и да изразят исканията си.

За да бъде осъществена тази цел, се поставят следните задачи:
Проследяване накратко историята на протестните действия в периода 14 юни 2013 г. – 25 ноември 2013 г.;
Открояване на най-разпространените иповтарящи се стилови фигури в лозунгите на протестиращите, както и заимствани театрални подходи.
Ключови думи: протест, лозунг, стилови фигури, комуникативен подход

Относно понятието „протест” накратко

В последните няколко години сигурно не минава и ден, през който медиите да не засегнат темата за протестите в световен мащаб. Без значение дали се случват у нас, в съседни Гърция и Турция или на друг континент, те неизменно присъстват в темите на деня. Причините са разнообразни – политически, свързани с екологична кауза, защитаващи правата на различни малцинства и т.н. Това, което ги обединява обаче, е желанието на участниците да бъдат чути, да формират обществено мнение и да предизвикат промяна.

Често протестите са малки и локални – от значение единствено за мястото, където се случват. Понякога обаче могат да прераснат и в световен проблем както се случи с т.нар. „Арабска пролет”. И ако в Египет и Либия ситуацията се реши относително бързо /все още е спорно до колко въобще е постигнато решение/, то в Сирия напрежението ескалира и прерасна във война. Случващото се там заплашва да се отрази не само върху региона, но и върху цяла Европа.

Най-общо казано протестите са „обекти на спор, при който организации, символи, машинации и дискурси се използват за преследването или предотвратяването на промени в институционализираните властови връзки” (цит. по DellaPorta, стр. 165). Всеки един протест има някои основни елемента, които го характеризират и отличават, придават му облик пред обществото. Тези елементи зависят от целите, които протестиращите са си поставили, от публиките, чието внимание искат да привлекат както и от тези, срещу които е насочен протестът.

Форми на протест

В съвременния свят съществуват много и разнообразни форми на протест, използвани от участниците в зависимост от посланието, което искат да отправят, конкретната ситуация и др.

Обществени действия – в тази категория влизат митингите, шествията, парадите;

Писмени действия – под тях разбираме петиции, протестни писма и писмени изявления, събиране на подписи;

Гражданско неподчинение – тези действия най-общо могат да бъдат определени като неспазване на установения ред и на конкретни закони и разпоредби. Към гражданското неподчинение можем да причислим устройването на палаткови лагери, голи демонстрации, седене на земята с цел възпрепятстване на движението, окупиране на сгради и други ненасилствени действия;

Разрушителни действия – при тях вече говорим за по-радикални протестни действия, включващи рушене на имущество, насилие и сблъсъци с органите на реда;

Самонараняване – към този тип действия спадат самоубийството и самозапалването на публично място с цел привличане на внимание към даден проблем или към исканията на различни организации;

Потребителски протести – за тях можем да говорим когато е на лице тенденциозен отказ от потребление на стоки от даден производител;

Интернет протести – в последните няколко години изключителна популярност набира и създаването на протестни групи в социалните мрежи. Техните членове се обединяват около идеята на протеста, обменят идеи, информират обществото, мобилизират привърженици, които също да се присъединят към останалите протестни действия извън мрежата;

Мигновени протести – в тази категория може да влезе т.нар. флаш моб. При него след предварително заплануване група хора се събира на обществено място и изпълнява определени действия. В повечето случаи флаш мобовете се разглеждат като форма на улично изкуство, но могат да се използват и за целите на мирни протестни действия.

Елементи на протеста

Може би най-основното за всеки един протест е неговата форма. Има обаче и други елементи, които изграждат неговия цялостен облик и допринасят за неговия успех /или пък стават причина за провал/.

Време – съвсем логично абсолютно всеки протест притежава този елемент. Важно е обаче времето да бъде внимателно подбрано. Добре е да е съобразено както с работния ден на протестиращите, така и с този на хората, срещу които е насочен протестът. Също така трябва да бъдат взети под внимание и почивните и неработни дни – през тях по-трудно се постига масовост на протестните действия;

Място – особено внимание трябва да се обърне и при избиране мястото, на което ще се проведе протестът. То трябва да е подбрано така че да събере максимален брой участници. В повечето случай протестите /особено когато говорим за обществени действия/ преминават покрай сгради, свързани с тези, срещу които са насочени. Например протест против конкретна политическа партия може да се проведе пред нейната централа и т.н.;

Драматургия – това е може би един от най-важните елементи на всяко едно протестно действие без значение от неговата форма. Драматургията на протеста „е от особено значение за поддържане на високия дух сред участниците и привличане вниманието на медиите” (Вълков, „Анатомия на протеста. Архитектура на протеста”). Тя включва използваните лозунги и плакати, специално подбрана музика /понякога може да бъде написана песен, която да се превърне в символ на даден протест/, т.нар. артефакти на протеста, специални костюми и др.;

Техника и апаратура – много често протестните действия са подпомагани и от различни технологични средства. Към тях могат да се причислят усилватели, мегафони, транспорт и др. В 21ви век неразделна част от всяко протестно действие стават също фотоапаратите, видеокамерите и смартфоните. Последните дават възможност за моментално заснемане и разпространение на снимков и видео материал от протеста. Благодарение на тези технологични средства информацията стига по-бързо до аудиторията, която може да види и друга гледна точка, а не само тази на медиите /които често не са достатъчно обективни/;

Нормативни изисквания – обикновено протестите се провеждат в съответствие с различни законови изисквания.

За да се придобие ясна представа за дадено протестни действия, за участниците в тях и техните искания, добре е да се вземат под внимание всички описани елементи. Тяхната съвкупност изгражда цялостния облик на един протест и помага на обществото да разбере неговата кауза.

Какво доведе до най-продължителните протестни действия в съвременната история на България?

Всеки протест има своя причина, своя кауза и искания. Обикновено участниците не са доволни от статуквото и желаят промяна – политическа, икономическа, социална. Със своите действия /било то мирни или разрушителни/, лозунги, плакати, песни и т.н те целят да привлекат вниманието на медиите, на обществото, на политиците и икономическите лидери към проблема, който трябва да бъде решен.

В последните няколко години в страната ни като че ли започва да се формира активно и будно гражданско общество и хората все по-често излизат на протест, за да заявят исканията си. Особено многобройни бяха шествията през февруари 2013 година когато десетки хиляди се надигнаха срещу монопола на енергоразпределителните дружества. Въпреки че тогавашните управляващи подадоха оставка и се проведоха предсрочни избори, недоволството на обществото от политическата и икономическата обстановка в страната като че ли остана. Още при първата сериозна грешка от страна на новите управляващи започна вълна от протестни действия, продължаващи повече от 160 дни. Този път исканията са не само за поправяне на тази грешка, а за незабавна оставка на правителството.

Искрата на протестите избухва на 14 юни 2013 г. след като Народното събрание избра за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) Делян Пеевски – личност, замесена в скандали за корупция и изнудване. Майката на Пеевски – Ирена Кръстева притежава редица печатни и електронни медии, чиято политика е винаги да подкрепят тези, които са на власт. Вълната на възмущение се разви лавинообразно първо в социалните медии, а след това и по улиците на столицата. Въпреки че Пеевски бе оттеглен от поста председател на ДАНС протестиращите не се отказаха, а исканията им са за „реформи, които да осигурят повече прозрачност в обществения живот, обхванат според тях от корупция” (vesti.bg: “Еврнюз”: Протестите в България продължават, гледа ли светът?) Под наслова #ДАНСwithme протестиращите скандират повече от 5 месеца и само времето ще покаже колко още ще продължи това и дали ще доведе до успех.

Разбира се, не може да се каже, че причината за протестната вълна е само и единствено назначението на Пеевски. Има редици фактори, които са се натрупвали през годините на прехода и ако т.нар. „старо поколение” се е примирявало с тях, то новоформираното гражданско общество в България вече се бори за промяна.

Протестите минаха през различни фази, като в началото хората бяха многобройни, а с настъпването на лятото все повече намаляваха. След септември месец обществото отново излезе на протест, като към протестиращите активно се присъединиха и студентите. През всичките месеци с изказванията си и действията управляващите непрестанно провокираха протестиращите, които нито за миг не отстъпиха от исканията си за незабавна оставка.

Драматургия на протестите

През дните на протести имаше пикове и спадове, а участниците прилагаха различни техники, чрез които да комуникират идеите и исканията си. Някои дни минаваха мирно и с множество пърформанси, а други приключваха с преки сблъсъци между протестиращи и органите на реда. Наблюдаващите отстрани станаха свидетели на различни оригинални лозунги и плакати, театрални изпълнения, по-радикални действия и др. Това, което обединяваше и продължава да обединява участниците през всеки един ден, е желанието им да бъдат чути от управляващите, от медиите, от обществото, да изградят определени нагласи и мнение сред хората.

Драматургията на протеста включва различни лозунги, плакати, пърформанси, песни и др., които създават неговия облик пред аудиторията. Чрез различни използвани похвати протестиращите заявяват своите искания и убеждения и определят тона, в който ще се провеждат протестните действия. Безспорно протестите след 14 юни 2013 г. са най-колоритните, на които нашето общество е ставало свидетел. Те са изпълнени с множество пърформанси, а участниците се надпреварват кой ще измисли по-оригинален лозунг. Динамично развиващите се събития в държавата, изказванията на политиците и техните действия ежедневно провокират протестиращите и те винаги са подготвени с нови лозунги, сценки и дори песни.

Пърформанси

Това, което отличава протестите след 14 юни 2013 г. от може би всички останали подобни действия в историята на страната ни, са колоритните и многобройни пърформанси. Преди да разгледаме някои от най-запомнящите се и широко отразявани, нека съвсем накратко разясним понятието „пърформанс”.

Най-общо казано под пърформанс се разбира „всяка художествена изява или акция пред публика, при което за разлика от театралните представления няма никакъв писмено фиксиран диалог” (цит. по Делчев; Феноменология на пърформанса). Публиката обикновено не се намесва, а е само зрител на отправяните послания и идеи. Един пърформанс се отличава с това, че прекрачва границите и може да включва в себе си танц, музика, литература, различни артефакти и т.н. Много често пърформансите целят да атакуват общоприетото разбиране за изкуство, да провокират и демонстрират, да отключат креативност и спонтанност.

След 14 юни видяхме, че пърформансите могат да послужат и за предаване посланията на протестиращите по един оригинален, иновативен и мирен начин.

Пърформансите на т.нар. „Групата с мегафоните”:

„Групата с мегафоните” е малка групичка приятели с различни професии и хобита, но с еднакво отношение към управляващите. Още в началото на протестните действия те привлякоха медийното внимание с различни пърформанси, скечове и скандирания.

Булки на мафията – скеч, представящ БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ като младоженки с един жених – мафията. Младоженецът притежава отличителните белези на заможен човек – скъп костюм, златни накити, пура /станала символ на мутрокултурата и мафиотските босове/. С този скеч протестиращите показват, че съвсем реално съзнават свързаността на управляващите с тъмни групировки и не се страхуват да се възпротивят на това. Също така те искат да запознаят и останалата част от обществото с този факт, но по един комичен начин.

Снимка: Сергей Антонов. Източник: offnews.bg

Погребението на партиите – пърформанс, при който под звуците на погребалния марш групата понесе черен ковчег с имената на всички политически партии и по този начин показа, че не вярва в тях и в техния авторитет. Желанието на протестиращите е управляващите да си отидат, да останат в миналото.

Снимка:news.ibox.bg

Свободата води народа – на 30тия ден от протестите групата пресъздаде картината на Йожен Дьолакроа „Свободата води народа”, посветена на Юлската революция във Франция през 1830 година. Моделът Таня Илиева влезе в ролята на свободата и гордо развя българското знаме. Посланията бяха пределно ясни – без страх към победа и свобода. С тази проява протестите в България сериозно влязоха и в световните медии и отправиха послание какво се случва в страната ни.

Снимка:SofiaPhotoAgency

Разбира се, това не са единствените изяви на тази малка група, но те най-точно предават посланието на протеста, исканията на участниците и техните виждания. Включвайки различни ритуали и обичаи /като сватбата и погребението/ в своите пърформанси, протестиращите символно изразяват своето становище. С доза ирония те поставят границите на мирни протестни действия, но с конкретни и твърди искания.

Пърформансите на студентите

След края на лятото студентите също се включват активно в протестните действия. На 23 октомври 2013 г. те окупират аудитория 272 – най-голямата в Софийския университет. Това се случва по време на лекция на проф. Димитър Токушев – председател на Конституционния съд, а причината е връщането на Делян Пеевски като депутат. Ситуацията в аудитория 272 води след себе си и пълна окупация на Софийски университет, а към неговите студенти се присъединяват и такива от други университети в цялата страна.

Пърформансите и флаш мобовете набират нова сила, като особено атрактивни са тези, организирани от студентите на Националната академия по театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ). Една от първите им изяви е затварянето на ул. „Г. С. Раковски” и блокиране на движението по нея. Студентите изнасят сценка завършваща с изписването с тела на надписа „Оставка”, като по този начин изразяват подкрепата си към идеите на техните връстници от Софийския университет.

Снимка: Велико Балабанов, dnevnik.bg

Противогазния пърформанс – студенти от няколко университета в София се появяват пред сградата на Народното събрание с противогази. Тяхното послание е недвусмислено – политическата среда, в която живеем и най-вече апатията към нея, са токсични и е време за промяна.

Снимка: dnevnik.bg

„Окупацията” на Парламента – друга изключително отразявана от медиите акция на студентите бе символичната окупация на сградата на Парламента. Облечени в хартиени униформи и носещи картонени автомати, „бунтовниците” символични опитаха да превземат сградата на Парламента. Отново по артистичен и символичен начин те изразиха своето недоволство от ситуацията в България и желанието си за незабавна промяна. Тази акция на студентите доби изключително широка популярност и сред чуждите медии, а момент от протеста бе избран за „Снимка на деня” от VoiceofAmerica.

Снимка: 24chasa.bg

Изброените по-горе примери са една съвсем малка част от многобройните арт постановки, на които обществото стана свидетел през последните няколко месеца. Те обаче съвсем ясно очертават духа, в който се провеждат протестите, а именно мирно, изключително наситено със символи, до голяма степен иронично.

Лозунгите и плакатите

Колкото и артистично и новаторско за нашата страна да подхождат протестиращите, в техните действия не отсъстват и едни от може би най-старите и използвани елементи от драматургията на протеста – лозунгът и плакатът. Но дори при тях се забелязва влагането на повече оригиналност и идея отколкото сме свикнали да виждаме у нас. Някой анализатори твърдят, че дори има негласно състезание за най-оригинален лозунг и плакат. Посланията обикновено призовават за оставка, но често се появяват и лозунги, свързани с най-новите политически събития в страната – протестиращите са активни и винаги се изказват по най-новите теми. Напълно съзнателно или не протестиращите си служат с различни стилови фигури, с които да комуникират своите послания.

Алюзия

„Алюзията е фигура, при която въздействаме, като препращаме към вече известни на читателите заглавия на книги, филми, музикални идеи, сентенции, пословици и т.н.” (Кафтанджиев, с. 321). Чрез алюзията идеята не се внушава или изказва пряко, а по асоциативен път.

Перифразиране на заглавия от книги, филми, музикални произведения и т.н.

„Гражданите отвръщат на удара” – надпис, носен от дете с маска на Дарт Вейдър от сагата „Междузвездни войни”. Посланието в съвсем ясно – гражданското общество няма повече да мълчи.

Снимка: sofiautre.bg

Плакат от филма „Кръстника”, но вместо Марлон Брандо на него се вижда Делян Пеевски. Заглавието на филма е леко изменено – „TheMafia”, а останалите актьори са Станишев, Борисов, Доган, Сидеров, Орешарски и Местан. Протестиращият ясно изразява позицията си, че държавата ни се ръководи от мафията чрез правителството.

Hit the road Nuts, and don’t you come back no more, no more, no more, no more – алюзия към песента на Рей Чарлс „Hit the road, Jack”. Името обаче тук е заменено от Nuts /от англ. – ядки – препратка към името на Орешарски/. Посланието е, че управляващите трябва да си ходят и никога повече да не се връщат.

Снимка: mediapool.bg

Гражданин, държащ в ръката си книгата на Оруел „1984” – Големият брат продължава да ни гледа.

Снимка: webcafe.bg

„ПроКлетниците” – плакат, издържан в стилистиката на плаката от филма „Клетниците” на Том Хупър. В нашата действителност обаче главните роли се играят от „Проклетниците” Сергей Станишев, Ахмед Доган, Волен Сидеров и Пламен Орешарски.

Снимка: investor.bg

Перифраза на поговорки, пословици и известни фрази /вкл. лозунги от времето на комунизма/

„Ако загубя, печели цял народ. Ако спечеля, печели само мафията” /плакат със снимка на Орешарски/ – перифраза на репликата на Васила Левски „Ако спечеля, печели цял народ, ако изгубя, губя само мене си”. Посланието е повече от ясно – управлението на Кабинета Орешарски е в полза само на мафиотските организации.

„Болен ляв носи” – перифразиране на поговорката „Болен здрав носи”. В случая Болен е Волен Сидеров, който си спечели това прозвище след няколко неадекватни според протестиращите изказвания, а под „ляв” се разбира БСП. Идеята е, че управляващата коалиция се крепи на подкрепата на партия Атака.

Снимка: sliven-news.com

„Всеки лозунг – бомба, всеки балон – летяща крепост срещу олигархията!” – перифразиране на „Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу агресорите!” Лозунгът е издигнат по повод една от арт акциите на протестиращите – да обсипят сградата на Парламента с балони вместо да я замерят с тухли.

„Олигарси от всички страни, съединявайте се” – перифразиране на „Пролетарий от всички страни, съединявайте се”

Снимка: webcafe.bg

„Орешарски – враг номер едно на Тутраканска селищна система!” – перифразиране на „Рейгън – враг номер едно на Тутраканска селищна система!”

С перифразираните лозунги от времето на комунизма протестиращите извеждат идеята, че 25 години по-късно обстановката в страната има доста допирни точки с режима от онова време. Също така новите лозунги иронизират до болка познатите от времето на комунизма.

Анафора, епифора и мезофора

Анафората е стилова фигура, при която „повтаряме еднакви букви, еднакви части от думи, цели думи или словосъчетания в началото на изречения” (Кафтанджиев, с. 323). При епифората повторенията са в края на изречението, а при мезофората – в средата. Целта на тези стилови фигури е подчертаване значението на конкретна дума или придаване на благозвучие.

„Това не е протест. Това е процес”

„Липсата на еволюция във вас, води до революция при нас!”

„Един народ срещу едно правителство”

„Може да затваряме улици, но отваряме пътища”

„Вече не издържаме да ви издържаме”

„Ако ние се уморим, те ще ни уморят”

„Ние нямаме грам умора, а вие нямате грам чест”

Сравнение

„Сравнението е тропа, чрез която съпоставяме два предмета, персонажа, явления и т.н. (Кафтанджиев, с. 326).

В лозунгите и плакатите на протестиращите управляващите често са сравнявани с мафиоти, олигарси, боклуци и дори магарета. Чрез тези сравнения протестиращите недвусмислено показват отношението и мнението си за управляващите.

Парономазия

Стилова фигура, при която се употребяват близки по звуков състав думи, но с различно значение, заместване на един начален израз с друг. Красноречив е примерът с името на премиера Орешарски – той е наричан Олигархски и Оглушарски /сравнен е с олигарх и с глух човек, който не чува гласа на народа/. Волен Сидеров е прекръстен на Болен, а Лютви Местан – на Наместан. Тези промени в имената преписват на техните носители различни черти от човешкия характер.

Артефакти и други предмети от протеста

Артефактите на протеста представляват всички свирки, маски, инструменти, костюми и др., които протестиращите използват за да привлекат вниманието на аудиторията. Протестите след 14 юни са изключително наситени на различни предмети, които подпомагат протестиращите – барабани, тромби, знамена, противогази, картонени оръжия и картонен танк, балони, фенери, различни костюми. Чрез всички тези предмети протестите придобиват колоритен вид, будят вниманието както на медиите, така и на обществото.

Техниката

В 21век различните технологични средства неизменно присъстват на всеки протест. Мегафони, тонколони и усилватели, транспаранти, сцени и др. Характерното за протестите след 14 юни е постоянната употреба на смартфони. Благодарение на тях протестиращите през цялото време снимат и разпространяват материала в социалните мрежи като по този начин представят още една гледна точка, различна от тази на медиите. Например блогърът Иво Божков отразява наживо чрезLivestream важните вечери на протестите и показва моментите, които поради една или друга причина не са отразени от медиите. Такива действия служат като друга, алтернативна гледна точка и до някаква степен ограничават възможностите за манипулация на общественото мнение.

Вместо заключение

Изброените по-горе акции, лозунги и пърформанси са една малка част от всички действия, които протестиращите предприеха през последните месеци, за да привлекат вниманието на медиите, обществото и управляващите. Те измислиха песен, с която приканват премиера Орешарски да си ходи; пиха сутрешно кафе пред Парламента; устроиха си плаж пак на същото място; разрушиха картонена Берлинска стена пред Немското посолство; опънаха простор с „мръсните гащи на политиците”; пускаха фенери, хвърляха балони, подаряваха цветя на полицайките; организираха протестен поход от София до Варна и Евксиноград; почетоха годишнината от потушаването на протестите в Прага с розов танк пред Чешкото посолство и надпис „България се извинява” на български и чешки език върху паметника на Съветската армия; организираха изложби пред Народното събрание с тема „Оставка”; свириха на пиано с призива „Отсвирваме ви!”; в пародиен стил посрещнаха 9септември и много др. Протестиращите получиха подкрепата на различни организации и личности, сред които посланиците на Германия, Франция, Великобритания, Белгия, Холандия и САЩ; родни художници и артисти; университетски преподаватели; протестиращите в Истанбул; българи, живеещи в чужбина и др. Имаше и дни, които не минаваха под знака на хумора, а доведоха до реални сблъсъци със силите на реда.

С действията, изказванията и скандиранията си, протестиращите изградиха своя образ на интелигентни и креативни хора, които имат воля да се борят за своето по-добро бъдеще. Организирайки сценки, флашмобове и други арт акции те показаха, че притежават чувство за хумор и ирония, чрез което искат да предат посланията си. Спорен е въпросът дали сериозността на техните искания предполага употребата на толкова хумор, но поне доказаха, че умеят да влагат мисъл в това, което правят, вместо единствено да скандират до болка познатите лозунги. Към момента правителството все още не е подало оставка, но едно е сигурно – протестиращите всеки ден привличат вниманието на нашите и на световните медии.

Мнозина анализатори, журналисти и блогъри задават въпроса дали протестите не се превръщат по-скоро в едно постоянно шоу и не трябва ли протестиращите да забравят хумора и да бъдат по-твърди. Настоящият труд не си поставя за цел да оценява действията на протестиращите по успех и ефективност, а единствено да разгледа методите, чрез които те предават своето послание и привличат вниманието към исканията си. До колко всички тези действия ще дадат желания резултат предстои да се види.

Използвани източници:

Вълков, Илия. Анатомия на протеста. Архитектура на протеста. // Newmedia21.eu. Медиите на 21 век: Онлайн издание за изследвания, анализи, критика, 28.11.2012.

http://www.newmedia21.eu/analizi/anatomiya-na-protesta-arhitektura-na-protesta/

Делчев, Красимир. Феноменология на пърформънса //notabene-bg.org. NotaBeneе електронно издание за философски и политически науки, брой 13 (2010) http://notabene-bg.org/read.php?id=136

Кафтанджиев, Христо. Хармония в рекламната комуникация. София: Сиела софт енд пъблишинг, 2008

vesti.bg. “Еврнюз”: Протестите в България продължават, гледа ли светът? // vesti.bg, 03.07.2013

http://www.vesti.bg/bulgaria/medii/evroniuz-gleda-li-svetyt-protestite-v-bylgariia-5900191

Della Porta, Donatella, and Mario Diani. Social Movements: An Introduction. 2006 – Blackwell. Oxford