Сватбеното тържество е преди всичко празник,
парти, ден за усмивки и забавления. Съвременните сватби са еклектична смесица
от множество традиции, голяма част от които произлизат далеч от нашите ширини.
Но дори и днес много младоженци се връщат към корените си и в програмата на
повечето тържества влизат и някои от старите български традиции. Днес екипът на
PoligrafF.net и Сватбена агенция „White magic“ ще Ви представят някои от
най-разпространените обичаи – български и чужди, които да Ви улеснят в
сглобяването на програмата на Вашето тържество.
Българската сватба
започва с музика – по традиция, младоженецът и музикантите отиват да вземат
кума. След това сватбената процесия, заедно с кумовете и родителите на момчето,
отиват в дома на булката. Обикновено кумата влиза при младоженката, докато
младоженецът, родителите му и кумът се „пазарят“ за нея с баща й и семейството.
Макар началото на тържеството да е напрегнато, а вълнението – най-силно, този
момент може да се превърне в един от най-забавните.
Повечето младоженци
разиграват сценка, в която момчето трябва да „откупи“ бъдещата си съпруга с
дарове, пълни се обувката й с пари, изправя се пред различни предизвикателства,
с които да докаже, че е достоен за нея. Когато семейството и свитата решат да
„дадат“ момичето, кумата я забулва и младоженецът вече има право да влезе при
нея. Някои крият втората обувка и той трябва да я открие.
След като „сделката“ е
вече уредена, младоженците могат да потеглят към ритуалната зала. На излизане
от бащиния дом на булката, музикантите свирят за раздялата на момичето със
семейството й. В повечето случаи пред дома се танцува и хоро. Тъщата пък плисва
менче с вода. Според каноните на българската църква, бъдещото семейство първо
трябва да подпише граждански брак и едва след това може да сключи и църковен
брак. Въпреки това, някои свещеници са по-гъвкави в това отношение и бихте
могли да промените реда, ако така ще Ви бъде по-удобно.
Посрещането в
ресторанта става по бяло платно. То символизира чистият бял път, поставящ началото на съвместния живот на новото семейство. По традиция платното се посипвало с жито за благоденствие. Днес много младоженци се спират на по-красивия и елегантен вариант – с листенца от рози. Тази традиция е и някак по-безопасна за булките, които се спират на обувки с високи токчета.
В миналото семейство е отивало да живее в дома на момчето, където свекървата ги посреща с хляб и сол. Днес този обичай малко се е променил – майката на младоженецът посреща новото семейство в ресторанта и захранва младоженците с
питка, мед и сол. Медът представлява сладостта на брачния живот. Солта пък
символизира това как младоженците не могат един без друг, както животът е
невъзможен без солта.
„Макар това да е обичаят, винаги можете да го промените,
да го осъвремените, да го направите свой“, съветва Красимира Автанска от Сватбена агенция „White magic“. Може едната майка да захрани с мед, а другата –
със сол, може вместо свекървата да го направи тъщата, или пък младоженците да
се захранят взаимно. На запад има традиция един от бащите да черпи младоженците
с по чаша шампанско, с което се вдига първият тост за младото семейство.
Една от
най-разпространените български традиции е менчето с цветя. Булката го рита с
всичка сила и според цвета на китката, която „избяга“ най-далеч, се гадае какво
ще бъде първото дете в новото семейство – момче или момиче. Друга българска
традиция е двамата съпрузи да застанат с гръб един към друг и да вдигнат ръце.
Кумът поставя в тях питката и младоженците трябва да я разчупят. В когото
остане по-голямото парче „ще командва вкъщи“.
По време на тържеството се танцува и т.нар. “булчинско хоро”. Според традицията, всеки който иска да се хване на хорото, трябва да закичи момичето с паричка. И този обичай е претърпял някои промени. Днес банкнотите се събират от шаферка с кошничка.
Друг от оцелелите и до
днес обичаи е надиграването – кумовете и танцьорите танцуват ръченица. Целта е
кумът да получи пилето от единия танцьор, а кумата – да вземе сладкиша. Тук
отново може да се дават „подкупи“ и сцената се превръща в забавление за всички
присъстващи. „Не бива да се срамуваме и да бягаме от тези традиции – те са си
наши, оцелели с векове. Дори да не можете да танцувате, това няма голямо
значение. Важното е да се забавлявате“, коментира Автанска.
У нас са навлезли и
множество чужди традиции – кумът и родителите да вдигат тостове, например.
Желателно е те да са кратки, ведри, забавни. Някои булки канят баща си на танц.
Макар това да не е точно стриктен обичай, традицията е красива. Можете да
откриете и множество игри, които да разнообразят програмата на тържеството. Не
се притеснявайте да заложите както на най-разпространените, така и на
нестандартните предизвикателства.
„Имала съм много смесени сватби, в които съм
насърчавала младоженците да потърсят обичаи от другия народ, които да вплетат в
тържеството си. Едно младо семейство разцепи цепеница – като символ на първата
домашна работа, която двамата извършват. Други пък изрязоха сърце от платно и
преминаха през процепа заедно. Хубаво е да запазим автентичните български
обичаи, да не губим идентичност, но няма нищо лошо в това да ги модернизираме и
да ги направим по нашия си начин“, смята Автанска.
Добре е програмата да е предварително ясна и с нея
да се запознаят всички членове на екипа, така че вечерта да премине по план.
Още за вълшебния сватбен ден ще научите следващия път в нашата рубрика Преди да
кажеш „Да“!
