Противно на налагания от западните медии образ на украинския протест, той не е движен от противопоставянето Европа – Русия, но зад него стоят олигарси, фашисти и желанието на ЕС за разширяване.Тази позиция изложи Сюмъс Милн в блоговете на британския в. “Гардиън”. Авторът е журналист левичар, известен с книгата си за ролята на британските тайни служби в потушаването на миньорските бунтове през 1984-1985 г.
Образът на украинските демонстранти, които искат да са част от ЕС, но имат срещу себе си демоничния руски президент Владимир Путин, бе вече обрисуван преди 10 години с Оранжевата революция. “Но той има съвсем слаба връзка с действителността”, пише Милн.
Според автора Брюксел никога не е предлагал – и едва ли ще го направи скоро – еврочленство на Украйна. Нейният президент пък бе избран след законни избори.
Западните медии освен това не отделиха достатъчно внимание на участниците в нападенията над държавните учреждения. Сред ударните групи бе антиеврейската партия “Свобода”. Нейният лидер Олег Тягнибок твърди, че “московско-юдейската мафия” контролира Украйна.
Въпреки това сенаторът от САЩ Джон Маккейн се качи на трибуната с Тягнибок преди месец в Киев, припомня Милн.
Същата “Свобода” проведе факелно шествие в памет на украинския фашистки лидер Степан Бандера. Още по-крайният “Десен сектор” се обяви за “национална революция” и “продължителна партизанска война”.
Освен това самите украинци са силно разделени както за протестите, така и за еврочленството.
На изток, където комунистическата партия и руският език все още доминират, икономиката зависи от руския пазар. Европейската конкуренция би го сринала. Сега Западът се опитва да използва тази разделителна линия в сърцето на Украйна, за да спре руското влияние, което се завърна там след средата на 90-те години. Опитите включват усилието Украйна да бъде вкарана в НАТО. В замяна на това лидерите на Оранжевата революция бяха примамвани да пратят контингенти в Ирак и Афганистан.
Президентът Янукович също не е демократ. Той има подкрепата на олигарси милиардери, разграбили ресурсите на Украйна. Една от версиите за безредиците е, че старата олигархия недоволства от възхода на ново поколение, наричано “семейството”.
Именно гневът срещу корупцията и неравенството, стагнацията и бедността накараха обикновените украинци да излязат на барикадите. Подобно на Русия Украйна бе пометена от неолибералната шокова терапия и масова приватизация. За последните пет години се стопи повече от половината брутен продукт.
Опозицията обаче не предлага истинска алтернатива, камо ли съпротива срещу олигархията, която е стегнала Украйна в прегръдката си.
Евентуално разделяне на страната няма да стане без чужда намеса. Единствено украинците могат да преодолеят кризата. Ето защо по-нататъшната чужда намеса е едновременно провокативна и опасна, заключава Милн.
