Почти непозната у нас, родената в България оперна дива е любимка на публиката във Виена, Лондон, Берлин, Ню Йорк. Описват гласа й като необикновен – с особена красота и богатство на тоновете, безупречна чистота на интонациите и сила. Пламенният й темперамент подхожда на роли от оперите на Пучини като Чо-чо Сан в “Мадам Бътерфлай”, Манон Леско в едноименната опера, Мими в “Бохеми”. Изявявала се като Дездемона в “Отело” на Верди, Дона Ана в “Дон Жуан” на Моцарт.
За да се възприема името й по-лесно, променя фамилното си име от Величкова на Велич. Родена в края на 1913 г., Люба учи в шуменската гимназия и е солистка в хора. Гласът й има голям диапазон – спокойно покрива три октави, и учителката по пеене й дава безплатни уроци. На един от ученическите концерти я чува известният български музикален педагог и композитор Георги Златев – Черкин и й предлага да учи при него безплатно. По-късно й подарява билет за Виена, защото тя не може да си го позволи. Във Виена е прослушана от проф. Лирхамер, който, възхитен от певческите й данни, също решава да я учи безплатно.
Там младото момиче наема мизерна стаичка далече от консерваторията и е принудено да върви пеша по 7 километра всеки ден, защото няма пари за транспорт
На един от уроците Люба припада от глад и професорът започва да й изпраща тайно пари за храна. Така с желязна дисциплина и огромен труд българката завършва 6-годишния курс за две години и приема поканата за работа в операта на град Грац. Там тя става примадона от 1937 до 1940 г.
По време на Втората световна война се изявява на сцените в Берлин, Мюнхен, Хамбург, Дрезден. Първото изпълнение на коронната й роля Саломе е във Виенската фолксопера през 1942 г. Две години по-късно тя дебютира на сцената на Виенската държавна опера, а от 1946 г. е щатна солистка там. С тази своя роля Люба Велич покорява и световните сцени.
През 1947 г. тя гастролира в лондонската опера “Ковънт Гардън”, където е извикана 30 пъти на бис от публиката, Лондон не помни такъв триумф!
Когато на първото представление Саломе-Люба целува по устните кървящата глава на Йоан Кръстител, публиката изпада в шок. От залата изнасят припаднали зрители. Затова на второто представление пред „Ковънт Гардън” дежури линейка.
През февруари 1949 г. голямата певица взривява нюйоркската Метрополитън опера пак с ролята на Саломе и Танца на седемте воала. В този танц е вложено цялото сладострастие и екзотика на турските и цигански кючеци, научени в родния Делиорман. Кръшните извивки траят 12 минути, през които Люба разкъсва един по един седемте обвиващи я разноцветни воала, докато остане на сцената гола. Разбира се, тя носи трико в телесен цвят, но публиката не разбира това. Мнозина критици в света днес
твърдят, че именно Велич е създала стрийптиза като атракция
А когато я питат защо отказва да пее Вагнер, Люба отговаря: „Аз не съм немска селянка, аз съм сексуална българка“.
Обожаваната от всички певица и блестяща жена обаче е осъдена на самота – тя постоянно се разминава с любовта, независимо че е много красива и по нея са лудеели безброй обожатели. Още докато е съвсем млада певица в Грац, тя се омъжва за актьора Фред Шроер, нашумял с ролите си на Хамлет и Макбет. Съпругът й обаче се държи като примадона и смята, че тя е длъжна да угажда на всичките му капризи, даже да му слугува. Накрая изчезва от семейното гнездо, и то в един изключително тежък за Люба момент – когато, след неуспешна бременност, тя разбира, че вече няма да може да има деца. Години след това, по време на гастрола на Щатсопер в Лондон, на прием в дома на големия актьор Питър О’Тул тя се запознава с капитан от Военноморския флот и между тях пламва бурна любов. Скоро обаче той умира.
На 49 години се омъжва за доста по-млад от нея полицай, който се казва Карл и тя го боготвори не само заради красотата и мъжествеността му, но и заради това, че й е помогнал в тежък момент. Велич, която се славела и с това, че бясно препуска с колата си, претърпява автомобилна катастрофа. За щастие, не й се случва най-лошото, но
тя си въобразява, че е изгубила завинаги гласа си, изпада в паника и иска да се самоубие
И точно в този момент до нея се приближава полицай, който започва да я успокоява. И така я успокоява, че тя се влюбва в него и скоро двамата минават под венчило. След време обаче, след 7 години брак, разбира, че момчето се е оженило за нея само заради парите й. На всичко отгоре се забърква в какви ли не далавери и й изневерява – сварва го в леглото си със слугинята и се принуждава веднага да го изгони. И да остане сама. Без човек до себе си. И без оперната сцена.
Пенсионира се само на 49 години, защото иска да я запомнят на върха, въпреки протестите на Щатсопера. И започва нова кариера – на кинозвезда. Участва в 75 филма и 47 телевизионни сериала. Снима се в Австрия, Германия, Франция, Испания. Но продължава да пее до своята 68-годишнина във виенската Фолксопер. Композиторът Франц Шмид пише специално за нея оперетата “Две сърца в такт ¾”, като нарича главната героиня Саломе. Последните й записи са изпълнения на френски шансони.
На родна сцена тя обаче се качва само два пъти – дебютира през 1936-а. За втори път я канят да пее през 1943 г. в “Палячи” на Леонкавало, а в БНТ има един-единствен неин запис
През целия си живот Люба Велич (умира на 1 септември 1996-а) идва често в родината си, за да види майка си, и взема със себе си няколко коренчета здравец, за да ги засади във Виенската гора…
Сия ОВЧАРОВА
