23.12.2013
Темперамент: Ваймаранерът е куче, което би допълнило по свой собствен начин всеки дом. То е добро с децата, с които е израснало, в същото време е вярно на стопаните си и много интелигентно. Ваймаранерът е истински атлет, който няма да понесе самотата и затварянето в тесни пространства. Вместо това той се нуждае от много внимание и разнообразни начини да изразходва енергията си.
Данни за породата: Тегло: 30-40 кг; височина при холката: 59-70 см
Тегло: 25-35 кг; височина при холката: 57-65 см
Външни белези: Черепът показва полов диморфизъм при двата пола. Очите са кръгли, с кехлибарен цвят. Стопът е слабо изразен. Захапката е ножицовидна. Шията е леко извита, преходът към гръбната линия е плавен. Входът в гръдния кош не е много широк. Гръдният кош е дълбок, с издължени леко завити ребра. Гърбът е прав, продължава в леко наклонена крупа. Опашката се носи под нивото на тялото в покой и вдигната високо при работа и повишено внимание. Гръдните крайници са прави и сухи. Тазовите крайници са добре замускулени. Китките са леко наклонени. Лапите са малки. Съществуват три разновидности на породата ваймаранер, които се отличават по дължината и вида на косъма – късокосместа, дългокосместа и твърдокосместа. Цветът на космената покривка и на трите разновидности е сребрист, сив или сърнист. Понякога по гърдите и краката има малки бели петна. Бебето ваймаранер се ражда в съвсем различен вид от този, който ще придобие по-късно. То има сини очи и синкаво-синя козина.
Здравословни проблеми: Подобно на всички по-едри породи, ваймаранерът е предразположен към тазобедрена дисплазия. Макар и роден атлет, той също може да наддаде на тегло прекомерно и по тази причина трябва да бъде подлаган на усилени тренировки. Средната продължителност на живот на ваймарския птичар е около 12 години.
История, произход и предназначение: Ваймаранерът е немски поданик, роден да служи на страстния ловец на глигани, елени и мечки. Оттук и неговото безстрашие в лицето на опасността. Въпреки че породата за първи път е документирана във Ваймар, в двора на ерцхерцога на областта през 19 в., има основания да се смята, че тя е много по-стара и че дори всъщност произхожда от Чехия. В породата е впръсквана кръв от пойнтери и ретривъри в миналото, но тази практика е прекратена с цел запазване на чистопородното куче. В наши дни предназначението на ваймаранера постепенно се изменя, но неговите ценни качества на ловец и пазач остават в центъра на неговата професия – полицейско куче или апортьор на пернат дивеч.
