С проф. ИВАН МИРЧЕВ, ректор на Югозападния университет в Благоевград, разговаря АНЕТА ПЕТКОВА
– Проф. Мирчев, според последните данни на националната статистика и според рейтингите на университетите, висши училища като Югозападния, Пловдивския, Великотърновския, Русенския университет, както и УНСС произвеждат голям процент ненужни на пазара кадри. И управляващите поискаха това да се промени. Готови ли сте да приемете смяна на финансовия модел и оттам и на образователния процес? – Нормално е да има кадри, които не отговарят на нуждите на пазара на труда поради големия брой висши училища у нас. Също така е нормално държавата да се опитва да регулира този процес. Но много трябва да внимава. Защото образованите хора са национален капитал. Продължавам да твърдя, че рейтинговите системи, които безспорно трябва да ги има, не работят както трябва. В същото време те явно се вземат и ще се вземат като основа за предстоящи промени. Рейтингът, който бе направен по поръчка на образователното министерство, има много неясноти и противоречия. Защо? Защото най-голяма тежест в него се дава на реализацията на студента. Но! У нас няма сериозен и реален пазар на специалисти с висше образование. Качеството на обучението на един студент и неговата реализация са две различни неща в българската действителност. Не е едно и също да получаваш заплата в София, Варна, Бургас, Пловдив или в Лом, Видин, Монтана или Петрич. Нямам нищо против качеството да се мери, като се вземат трима студенти от три различни университета, които вече работят в една и съща фирма, и тогава да се каже кой е по-добре образованият и по-подготвеният за работа в еднакви условия. Но кой определи, че критерийте в рейтинговата система са най-правилните? Това е задача с много критерии и всеки знае, че в нея особено важни освен самите критерии е и тяхната относителна тежест. Защо на качеството на образователния процес е дадена тежест 20, а на реализацията – тежест 35? Сменете тези две тежести и ще получите една съвсем нова класация на университетите и техните професионални направления. Не съм против рейтинга на Националната агенция за оценяване и акредитация, но подходът при промените, направен на тази база, трябва да бъде много внимателен.
– Добре, да оставим рейтинга и неговата методика. Но е факт, че голяма част от висшистите са безработни, че специалисти работят като продавачи. И по-важното – че работодателите не вярват на вашите дипломи. Защо се докарахте до там?- Донякъде имат основание да не вярват на дипломите. Не е нормално в държавата да има 26-27 стопански факултета, 9 юридически факултета, непрекъснато да се разкриват нови и нови специалности, с цел привличане на студенти (ЮЗУ също прави това), и да се бълват кадри просто така. Но университетите са принудени да го правят, защото бюджетът им се определя на брой студенти. Няма добра система на контрол на изхода.
– В този смисъл намирате ли за правилна идеята на образователното министерство да се финансират само определен брой места за нужните и важни специалности, а останалите да са платени? Ще се “оправят” ли вузовете, ако се въведе механизмът “парите следват студента”?- То и сега парите следват студента. Идеята сама по себе си е добра. Тя не е нова. Дори виждаме как се опитват да я реализират в здравеопазването. Това е посоката, към която трябва да се върви. Но как ще става това, чрез сегашната рейтингова система ли? Ами преди нея имаше друга, направена по западни критерии, която посочи различен ред на най-престижните висши училища. При нея СУ е на пето място, а Американският университет – на първо. По нашата е обратното. На коя да вярваме? Коя е правилната и кой я определя? Ще дам пример. Преди 2-3 години в. “Труд” написа да не се учи химия в ЮЗУ, защото кадрите от тази специалност не се реализират. Това ме засегна много като ректор. Защото в катедрата по химия преподават двама академици, двама член-кореспонденти на БАН, четирима професори. Катедрата печели всяка година по минимум милион и половина евро от научни проекти, има специализирани лаборатории. Т.е. качеството на образованието и на научния продукт е на изключително високо ниво, но сумарната тежест на образованието и науката в сегашната рейтингова схема е приблизително равна на тежестта на реализация, защо. А пропастта между заплатите в София и провинцията се разраства.
– И колко от студентите ви се реализират? В крайна сметка човек учи не за да му преподава академик и да има шестици, а за да успее, след като си вземе дипломата.- Да, но това, че един студент не се реализира, не е определящо за качеството на обучението. Защото, извинявайте, в нашия регион химическите предприятия не са реализирани добре. Това означава ли, че не трябва да се готвят кадри изобщо. И още нещо. Не е невъзможно утре да бъдат взети определени политически решения, които да определят реда на университетите, които трябва да получават финансова подкрепа.
– Но трябва ли да се бълват кадри на всяка цена за пазар, който няма нужда от тях? – При толкова много университети у нас те се превърнаха вече в регионални. Трябва държавата да регулира процесите, но внимателно, за да не извадим очите, вместо да изпишем веждите. Защото специалистите са необходими на изоставащите в момента икономически региони. Те са национално богатство. Университетите не са професионални училища и колежи, които дават само професия и не можем да превърнем София и още три по-големи града в градове-държави.
– Как ще се отрази на вашия бюджет, ако бъде приета поправката в закона, според която студентските такси трябва да са до 30 на сто от държавната издръжка на студента?- Не съм против социалното подпомагане на студентите. Приветствам подобна промяна. Дори може и да няма такси. Трябва обаче да има друго финансиране на университетите, някой да се сети да инвестира в образованието. Разбирам, че има криза. През 2007/2008 г. студентските такси бяха до 30 на сто от субсидията на съответното професионално направление. А базовата издръжка беше 963 лв., сега тя е 693 лева. ЮЗУ тогава получаваше 15 млн. лв. държавна субсидия, за да обучава 8000 студенти. Сега, през 2014 г., субсидията пак е 15 000 000 лева, но студентите са 14 700. Намалението в бюджета ни ще възлиза на близо 2,7 млн. лв. Държавата не може да говори за качество на обучението, за наука, за бордове, настоятелства и рейтинги, преди да обезпечи финансово образованието и науката. От тези 15 млн. лева, които ни дава републиканският бюджет – 13 млн. са за фонд работна заплата. При това ЮЗУ не произведе на килограм професори и доценти и броят на преподавателите и служителите е същият както през 2008 г. А къде са парите за наука, за нови лаборатории, за научна инфраструктура и т.н.? Ние си ги намираме сами. Консолидираният бюджет на ЮЗУ е 38 000 000 лв., т.е. държавният университет ЮЗУ сам си намира 23 млн. лв. За какво са ни бордове и чиновници, които да ни казват как да управляваме парите, които държавата не ни дава или които ние сами си намираме с много труд и упорита работа. При това собствените ни приходи основно са от Европейски проекти и програми. Добавете към тях таксите от чуждестранни студенти, добрия мениджмънт и икономиите и ще разберете как се справя с кризата ректор на държавен университет. Но не е сериозно държавата да дава около 350 евро базова издръжка на един студент и да иска велики постижения!
– Колко пари получава един преподавател при вас? – Професорите получават брутно 2400-2800 лева месечно. Всички получават тринадесета заплата и три минимални работни заплати годишно за облекло. Тази година за студентите бяха заделени близо 5 млн. лв. за стипендии. През 2014 г. сме предвидили близо 7 млн. лв. за стипендии. Допълнително преподавателите и служителите получават и възнаграждения от проектите, по които работят. Само от трансграничното сътрудничество с Гърция имаме 11 млн. лева. Направихме основни ремонти на общежитията и учебните сгради, имаме нова закрита многофункционална спортна зала. През март 2014 г. ще открием няколко лаборатории. До месец предстои откриването на уникален открит спортен комплекс с повече от 20 площадки за 8 вида спорт. Той ще може да се използва и от гражданите на Благоевград.
– Казахте, че университетите са повече. Дойде ли времето сами да започнете своето намаление?- Добра идея, но трябва да са ясни критериите и технологията. Това, което ни липсва, е ясната технология и механизъм за реализиране на промените. Истината е, че правим грешки, защото липсва стратегия. Но съм скептик по отношение на новата стратегия за висшето образование. Тя трябва да е национална, да не зависи от това кое правителство е на власт и да е обезпечена финансово.
– Смятате ли, че платената форма на обучение ще помогне на висшите училища и как гледате на предложението за един изпит като вход за вузовете?- Това е един бушон. На определени вузове ще се даде държавна поръчка, а на останалите ще им се каже – като сте толкова велики, приемайте платено. Не че няма да има хора, които ще искат да си плащат, но въпросът е как ще се гарантира качеството на изхода. Що се отнася до идеята за един общ изпит, така беше, когато аз кандидатствах през 70-те години. Нищо ново под слънцето. Каква е идеята обаче? Ако изпитът е единен и всеки университет класира своите кандидати – добре. Ако обаче студентът от Петрич постигне резултат, който ще му позволи да учи само в Свищов или Силистра, не знам къде отива правото на свободен избор, особено при сегашните финансови възможности на българина.
– Как ще коментирате предложението на БСП и ДПС ректорите да нямат мандат?- Това предложение битува повече от 10 години. За последно през юни 2011 г. настоящият министър проф. Анелия Клисарова, в качеството си на ректор, поиска от тогавашния премиер Бойко Борисов еднакви условия за мандатността в частните и държавните висши училища. Предложението бе прието устно като ангажимент. Внесеното сега предложение е добро от гледна точка на това, че се дава възможност в рамките на академичната автономия всеки университет сам да вземе съответното решение.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
